Направо към съдържанието

Орфано

Орфано
Ορφάνι
Изглед от Орфано
Изглед от Орфано
Гърция
40.7761° с. ш. 23.9511° и. д.
Орфано
Източна Македония и Тракия
40.7761° с. ш. 23.9511° и. д.
Орфано
Кавалско
40.7761° с. ш. 23.9511° и. д.
Орфано
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина50 m
Население718 души (2021 г.)
Пощенски код640 08
Телефонен код2592

Орфано, още Орфан или Орфани (на гръцки: Ορφάνι, Орфани, катаревуса Ορφάνιον, Орфанион), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 50 m надморска височина[1] в южните склонове на планината Кушница (Пангео) недалеч от брега на Орфанския залив, който носи името на селото.

Античност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага югоизточно от Орфано са развалините на античния град Фагрис, а южно от селото е османската Орфанска крепост.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Орфано е малко турско село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Орфано (Orphano) живеят 300 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Орфан живеят 20 турци, като пише за селото:

Орфан е почти запустяло турско село. Доскоро в него са били останали само 4 турски къщи. Вероятно сега и те са се дигнали.[4]

В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1918 година Антон Страшимиров пише:

Това е Орфано: ние пак сме до брега на Егея. А четириъгълникът с назъбените и шарено вапцани стени са гробищата на гръцката колонийка тук. Земите владеяли турски бегове, но парите и течали в гръцките къщи: по целия край Орфано е познато като гнездо на ориенталското разтлеене у жени и мъже. При декаденс хората възпяват смъртта и много украсяват гробищата си.[5]

През 20-те години на ΧΧ век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е местно-бежанско с 32 семейства със 119 души.[6] Българска статистика от 1941 година показва 512 жители.[7]

В 1962 година е построена нова църква.

В 1913 година в землището на община Орфано е споменато чифлигарското селище Мисер Чолу (Μισέρ Τσολού) с 39 жители, вероятно турци. В 1919 година селото е споменато отново без данни за жителите, а в 1927 година е заличено.[8]

В 1913 година в общината като напуснато е регистрирано и чифлигарското селище Логур Мандела (Λουυούρ Πασσαλή), което фигурира и в 1919 година, но по-късно е заличено. Същата е съдбата и на чифлигарското селище Логур Пашали (Λουυούρ Μανδέλα), което фигурира в 1913 година без население, а в 1920 година с 50 жители, но по-късно е заличено.[9]

Населението отглежда маслини и прави зехтин, като се отглеждат и тютюн и пшеница.[7]

Името Орфано носи улица в българската столица София (Карта).

Прекръстени с официален указ местности в община Орфано на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тулумба[10] Τουλούμπα Гефирия Γεφύρια[11] местност Ю от Орфано[10]
Бурнали[10] Μπούρναλι Ипсома Ὕψωμα[11] възвишение (149,7 m), З от Орфано[10]
Байрела[10] Μπαϊρέλα Лофискос Λοφίσκος[11] възвишение (159 m), С от Орфано[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 207[7] 82[7] 281[7] 476[7] 548[7] 648[7] 410[7] 576[7] 669[7] 708 656 718
  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 231. (на македонска литературна норма)
  2. Παλιόκαστρο Κάριανης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 16 август 2022 г. (на гръцки)
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201. На етнографската карта на Кънчов името на селото е отбелязано като Орфано.
  5. Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
  8. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 230. (на македонска литературна норма)
  9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
  10. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)