Орчо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орчо войвода
български революционер
Паметник на Орчо войвода в Панагюрище
Паметник на Орчо войвода в Панагюрище

Роден
Починал

Иван Маринов Парпулов, известен като Орчо войвода, е български хайдутин и революционер, участник в Априлското и Кресненско-Разложкото въстание.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1829 година в град Панагюрище, тогава в Османската империя. Учи в родния си град. Открива препис на История Славянобългарска и я прочита. Узнавайки че в района на Централния Балкан действа хайдушка чета, Иван Парпулов я открива и обикаля 8 месеца. След като научава, че е започнала Кримската война (1853 – 1856), Орчо уговаря другарите си да отидат в Русия. След двумесечен преход достигат до Скадовск, където се сформират доброволчески части към руската армия. Участва като доброволец на руска страна, за което е награден с Георгиевски кръст.[1]

След приключването на Кримската война отива в Молдова, а после във Влашко. Свързва се с БРЦК. През 1875 г. го назначават за член на комитетската тайна полиция. По време на Априлското въстание е знаменосец в Хвърковатата чета на Георги Бенковски. С Павел Бобеков и Манчо Манев освобождава затворените в Копривщица ръководители. След разгрома на въстанието е заловен в Габровския балкан[1] и е осъден на доживотно заточение в Геваш, на брега на езерото Ван. По пътя прави един неуспешен опит за бягство, но вторият е сполучлив. Добира се до Черно море, но е заловен от турски военен кораб и е заточен. Освободен е с амнистията от 1878 г. след края на Руско-Турската война.

През 1879 година участва в Кресненското въстание[2] като войвода на голяма чета доброволци от Панагюрско.[1] По време на Съединението в 1885 година е войвода на Панагюрската чета. Участва като доброволец в избухналата след това Сръбско-българска война.[3][1]

Името „Орчо войвода“ носят улица в София и стадионът в Панагюрище, а през май 2006 година в родния му град е открит негов паметник.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.
  2. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878 – 1879, София, 1979, стр. 48 – 49.
  3. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 753 – 754.
     Портал „Македония“         Портал „Македония