Оръжия за масово поразяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оръжия за масово поразяване
WMD world map
Видове

Биологично оръжие
Химическо оръжие
Ядрено оръжие
Радиологично оръжие

По страни

Ядрени сили

Оръжията за масово поразяване (съкратено ОМП) са сборен термин за стратегически оръжия, способни да избиват безразборно голям брой хора и да нанесат сериозни щети на природата. В тази категория обикновено се включват ядрените, химическите, биологичните и радиологичните оръжия.

Понятието е превод на английското словосъчетание weapons of mass destruction (често съкращавано WMD), което се използва в НАТО. По време на Студената война понятието се използва основно за обозначаване на ядрени арсенали, но след разпадането на Съветския съюз то е разширено до сегашното си съдържание. Често влиза в употреба през първото десетилетие на 21 век, особено във връзка с подготовката и обосновката на САЩ за военните действия в Ирак.

ОМП е оръжие, което осигурява особено военно преимущество. То позволява с относително малка военна сила да се победи по-голям противник. Възможността за владеене на стратегическо оръжие може да се основава на технологични, научни, организационни или социални предпоставки (или тяхна комбинация).

Всяка епоха си има собствен набор от стратегически оръжия.

Общи свойства[редактиране | edit source]

Появата на ново стратегическо оръжие променя вече утвърден баланс на силите и обикновено води до големи промени в най-различни сфери - то може да създаде нови империи, социални класи, нови индустрии и обществени структури. Естествено е при тези промени стари структури да загубят значението си и дори напълно да изчезнат.

Притежателят на актуално стратегическо оръжие обикновено се възприема от съвременниците като свръхсила, която предизвиква страх, уважение и респект (например асирийската армия, която е първата армия въоръжена масово с железни оръжия е все още нарицателно име за военно могъщество и ужас).

За да запази преимуществото си притежателят на стратегическо оръжие е принуден да изгради и поддържа специални монополни структури, които често му струват толкова скъпо, че бързо го довеждат до упадък. Обикновено тези структури придобиват нови и неочаквани функции (например големите пътища и пощенски служби, изградени от първите империи Асирия, Персия и Рим имат първоначална функция да ускорят придвижването на армии и военна кореспонденция. Много бързо те правят империята прозрачна за културни идеи и водят до възникването на универсални религии).

Историческите процеси в голяма степен се дължат на стремежа да се запази или придобие някакво стратегическо оръжие или пък от неочакваните (и нежелани) икономически и социални последици от такова придобиване.

Разработката на ново стратегическо оръжие в повечето случаи изисква сериозни инвестиции в наука. Най-големите скокове в развитието на фундаменталните научни дисциплини са пряко свързани с такива съзнателни инвестиции (например най-силните периоди в развитието на математиката са през елинистичната епоха, когато владетелите плащат за разработката на стенобойни машини; в началото на съвременната епоха, когато за нуждите на навигацията и океанското корабоплаване кралските дворове в Европа строят обсерватории и създават академии; през целия XIX и XX век, когато военните технологии се сменят бързо и европейските държави спонсорират продължително всички фундаментални научни изследвания).

Древни оръжия[редактиране | edit source]

Континентални оръжия[редактиране | edit source]

Морски оръжия[редактиране | edit source]

Гръцката трирема е стратегическо оръжие в най-чист вид. Тя била проектирана да унищожава вражески кораби. Нямала никакви защитни средства, за да е лека и бърза. При нормално пътуване можела да използва платна, но в бойна обстановка придвижването и маневрите се извършвали благодарение на три реда гребци (откъдето идва и името ѝ).

Носа на триремата е бронирано с метал острие (таран), разположено под водната линия. По време на бой триремата се стремяла с висока скорост да се вреже странично в атакувания кораб и да пробие с тарана корпуса му, което причинявало потъването му.

Изпълнението на тази маневра изисквало координирани действия на гребците и командването на триремата, а също и на цялата флотилия от триреми.

Една от основните причини за развитието на атинската демокрация е необходимостта да се осигури социална мотивация на гребците, които първоначално се набирали от бедните слоеве на атинските граждани.

Успешното построяване и управление на голям флот от триреми позволили на Атина да обедини гърците във войните срещу Персийската империя в началото на VI век пр.н.е. Този флот имал решителна роля за победата и за последвалата хегемония на Атинската морска империя.

Средновековни оръжия[редактиране | edit source]

Гръцкият огън е най-секретното стратегическо оръжие. Тайната на неговото производство била пазена толкова старателно, че изчезнала заедно с притежателя му - Византийската империя. Благодарение на гръцкия огън византийската флота подпалвала и унищожавала флотите на араби и руси и предпазвала в продължение на няколко века Константинопол и другите си важни градове от морски нападения.

Стратегически оръжия на модерната епоха[редактиране | edit source]

Континентални оръжия[редактиране | edit source]

Морски оръжия[редактиране | edit source]

Въздушни сили[редактиране | edit source]

Съвременни оръжия[редактиране | edit source]

Ядрена експлозия
Биологична бомба E120

Източници[редактиране | edit source]