Освалд Шпенглер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Освалд Шпенглер
германски философ

Роден
Починал
8 май 1936 г. (55 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Философия на историята
Научна дейност
Област История
Образование Мюнхенски университет
Берлински университет

Освалд Шпенглер (на немски: Oswald Spengler) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бланкенбург. Завършва университетското си образоване в Мюнхен, Берлин и Хале и започва да преподава математика в Хамбург. Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes).[1]Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от Маркс, който дълги години живее в Лондон, Великобритания, почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина — англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия.

У немеца в противовес на това е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина — от по-малко заможен.

Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом , гибелен за немския дух.[2]

Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Шпенглер, Освалд. „Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история.“, Лик, София, 1995.
  2. Preußentum und Sozialismus, C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1920

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • О.Э. Терехов. Освальд Шпенглер и "консервативная революция" в историографии ФРГ // Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]