Освалд Шпенглер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Освалд Шпенглер
Oswald Spengler
германски философ

Роден
Починал
8 май 1936 г. (55 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Философия на историята
Текстове Залезът на Запада
Научна дейност
Област История
Образование Мюнхенски университет
Берлински университет

Освалд Шпенглер (на немски: Oswald Spengler) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Бланкенбург. Завършва университетското си образоване в Мюнхен, Берлин и Хале и започва да преподава математика в Хамбург. Отказва се от преподавателската си дейност, за да се посвети на своя основен труд „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes).[1]Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.

Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от Маркс, който дълги години живее в Лондон, Великобритания, почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина — англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия.

У немеца в противовес на това е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина — от по-малко заможен.

Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом , гибелен за немския дух.[2]

Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der metaphysische Grundgedanke der heraklitischen Philosophie, 1904.
  • Der Untergang des Abendlandes. Umrisse einer Morphologie der Weltgeschichte, Band 1: Wien 1918, Band 2: München 1922.
  • Preußentum und Sozialismus, München 1919.
  • Neubau des Deutschen Reiches. C. H. Beck, München 1924.
  • Politische Pflichten der deutschen Jugend. Rede gehalten am 26. Februar 1924 vor dem Hochschulring deutscher Art in Innsbruck. C. H. Beck, München 1924.
  • Der Mensch und die Technik. Beitrag zu einer Philosophie des Lebens. C. H. Beck, München 1931
  • Politische Schriften. C. H. Beck, München 1932.
  • Jahre der Entscheidung. Erster Teil. Deutschland und die weltgeschichtliche Entwicklung. C. H. Beck, München 1933.

Посмъртни публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Reden und Aufsätze von Oswald Spengler. Hrsg. von Hildegard Kornhardt. C. H. Beck, München 1937.
  • Gedanken. Hrsg. von Hildegard Kornhardt. C. H. Beck, München 1941.
  • Briefe. 1913–1936. In Zusammenarbeit mit Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1963.
  • Urfragen. Fragmente aus dem Nachlass. Unter Mitwirkung von Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1965.
  • Frühzeit der Weltgeschichte. Fragmente aus dem Nachlass. Unter Mitwirkung von Manfred Schröter hrsg. von Anton Mirko Koktanek. C. H. Beck, München 1966.
  • Ich beneide jeden, der lebt. Die Aufzeichnungen »Eis heauton« aus dem Nachlaß. Mit einem Nachwort von Gilbert Merlio. Lilienfeld, Düsseldorf 2007. ISBN 978-3-940357-02-1.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • О.Э. Терехов. „Освальд Шпенглер и „консервативная революция“ в историографии ФРГ“. // Диалог со временем. Альманах интеллектуальной истории, 34, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Шпенглер, Освалд. „Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история.“, Лик, София, 1995.
  2. Preußentum und Sozialismus, C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung, München, 1920

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]