Осево време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаело изобразява Платон и Аристотел, които със своята Академия бележат крайъгълния камък в хода на историята, според Ясперс

Осевото време (на немски: Achsenzeit) е термин, въведен от немския философ Карл Ясперс с фундаменталното му произведение по философия на историята след края на Втората световна война - „За произхода и целта на историята“ (на немски: Vom Ursprung und Ziel der Geschichte) - от 1949 година.[1]

За Ясперс това е една фиктивна ос, която би могла емпирически да бъде намерена като фактическо състояние, което като такова може да бъде валидно за всички хора, т.е. универсално.

Ясперс отнася тази ос на световната история към 500 г. пр.н.е. и по времето на протичащия между 800 г. пр.н.е. (първата Олимпиада с основаването на Рим и Картаген) и 200 г. пр.н.е. (с края на Втората пуническа война, която според "Всеобща история" бележи историографския репер на общовалидност) исторически процес. Според Ясперс това е най-дълбокият прелом в историята и тогава се появява типът човек, който се запазва до ден днешен, т.е. съвременният човек.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Осевото време е гръбнакът на структурата в произведението на Ясперс. Ето как го резюмира: От възгледа за осевото време произтичат въпросите и мащабите за всяко предходно и за всяко последващо развитие. Предходните високи култури загубват облика си. Народите - техни носители - стават невидими, като се присъединяват към движението на Осевото време. Предисторическите народи остават предисторически дотогава, докато се разтворят в произтичащото от Осевото време историческо движение или отмират. Осевото време асимилира всичко останало. Изходи ли се от него, то световната история получава уникална структура и единственото по рода си единство, което се удържа или все пак чак до ден днешен се е удържало. ((bg)) Карл Ясперс. За произхода и целта на историята, стр. 17-40. // Анубис, 2012, първо издание. Посетен на 3 юни 2013 г..

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]