Осен (област Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Осен (Област Враца))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Враца. За другите български села с това име вижте Осен.

Осен
Общи данни
Население 316 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,628 km²
Надм. височина 181 m
Пощ. код 3059
Тел. код 091182
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 54064
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Криводол
Петър Данчев
(НС)

О̀сен е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 30 км северно от гр. Враца и на 8 км от гр. Криводол. През него минава пътя Монтана - Плевен. Селото е разположено в хълмиста долина. В центъра се намира „Голямата чешма“, около която впоследствие са възникнали по околните склонове махали във всички посоки.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е намирало в местността „Мали(я) Осен“, но след кърджалийските погроми от началото и средата на XIX век се премества на север, в сегашното си местоположение.

В 1884 година е завършена църквата „Света Параскева“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На центъра на селото има вековен извор, който през 1921 година е каптиран и изграден като голяма чешма с две корита, с дължина около 15 метра. Едното служи за напояване на добитъка, а другото хората от селото са го превърнали в обществена пералня. Оттичащите се води от чешмата са основен източник за язовира, който се намира между селата Осен и Галатин. Селото е известно и с читалищната сграда, построена през 1962 година. Тя има голям и малък салон и голяма библиотека. В селото има църква, изградена 1884 година с доброволния труд и даренията на хората от селото. През 2004 година покрива на черквата е подменен и обновен и в момента в черквата се извършват всички християнски обреди и ритуали.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Едно от най-редовните събития е съборът на селото. Той се провежда в последната събота и неделя на месец октомври, и честване на Иванов и Йорданов ден.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев. Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „Дума на българските емигранти“ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) - думи на крадливите черкези към врачанския управител“. През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност - българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“.[2][3]

Селото е едно от малкото в района, в което не живеят представители на други етноси, а е населявано само от българи, което е и причина за постоянно намаляващия му брой.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 2018-08-25.
  2. Жечев, Николай. Отново за родното място на Христо Ботев. // Българско възраждане. Идеи - личности - събития. Т.8, С., 2006, с. 397-400
  3. Андровски, Кирил. Къде наистина е роден Христо Ботев? // Дума, бр. 5, 5 януари 2007 <http://old.duma.bg/2007/0107/050107/kultura/cul-4.html>