Осиковица
| Осиковица | |
Кметство Осиковица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 525 души[1] (31 декември 2025 г.) 10,7 души/km² |
| Землище | 49,086 km² |
| Надм. височина | 411 m |
| Пощ. код | 2164 |
| Тел. код | 071398 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 54170 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Правец Румен Гунински (БСП – ОЛ; 2011) |
| Кметство – кмет | Осиковица Вилма Илиева (БСП) |
Осиковица е село в Западна България. То се намира в община Правец, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Осиковица е село в Западна България, намиращо се в полите на Предбалкана.
Селото попада в зоната на умереноконтиненталния климат с годишен сбор от валежи 746 мм, който е по-висок от средните за страната. Валежите са сравнително добре балансирани през годината – зимните са 113 мм, пролетните – 215 мм, летните – 256 мм, и есенните – 162 мм. Средногодишната температура е 10,8 °C. Температурата на най-студения месец – януари е със средна стойност 1,4 °C, а най-топлият месец – юли, е със средна величина 21,6 °C. Ясното време и слънчевото греене в котловината се измерва на 2160 часа в годината. Значителен е броят на слънчевите дни в късна есен и през зимата. Дните с мъгла са малко – едва от 7 до 10 годишно.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Архангел Михаил“ е културна ценност със статут архитектурно-художествен паметник на културата. Трикорабна базилика с куполообразен покрив и преддверие, покрита с каменни плочи. Построена е за 54 дни от местните хора през 1834 г. въз основа на издаден ферман от Високата порта. Ценен е иконостасът, дърворезба, дело на самоковския майстор Христо. Иконите са от първата половина на ХІХ в. През 1870 г. дебърските майстори братя Наум и Ненчо Илиеви от село Селце, позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.[2] Църквата е място за съхранение на много ценни старопечатни книги в близкото минало, някои от които нейно притежание.
Водна паша – в село Осиковица, махала Владовци, насред едно естествено езеро, известният автор Павел Койчев представи пространствения проект „Водна паша“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
| ||||||||
