Осиковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осиковица
Общи данни
Население 560 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 49,086 km²
Надм. височина 461 m
Пощ. код 2164
Тел. код 071398
МПС код СО
ЕКАТТЕ 54170
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Правец
Румен Гунински
(БСП)
Кметство
   - кмет
Осиковица
Вилма Илиева
(БСП)

Осиковица е село в Западна България. То се намира в Община Правец, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Осиковица е село в Западна България, намиращо се в полите на Предбалкана.

Селото попада в зоната на умереноконтиненталния климат с годишен сбор от валежи 746 мм, който е по-висок от средните за страната. Валежите са сравнително добре балансирани през годината – зимните са 113 мм, пролетните – 215 мм, летните – 256 мм, и есенните – 162 мм. Средногодишната температура е 10,8 ºС. Температурата на най-студения месец – януари е със средна стойност 1,4 ºС, а най-топлият месец – юли, е със средна величина 21,6 ºС. Ясното време и слънчевото греене в котловината се измерва на 2160 часа в годината. Значителен е броят на слънчевите дни в късна есен и през зимата. Дните с мъгла са малко – едва от 7 до 10 годишно.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Архангел Михаил“

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е културна ценност със статут архитектурно-художествен паметник на културата. Трикорабна базилика с куполообразен покрив и преддверие, покрита с каменни плочи. Построена е за 54 дни от местните хора през 1834 г. въз основа на издаден ферман от Високата порта. Ценен е иконостасът, дърворезба, дело на самоковския майстор Христо. Иконите са от първата половина на ХІХ в. През 1870 г. дебърските майстори братя Наум и Ненчо Илиеви от село Селце, позлатяват иконостаса и изписват апостолските икони.[1] Църквата е място за съхранение на много ценни старопечатни книги в близкото минало, някои от които до скоро нейно притежание.

Водна паша  – в село Осиковица, махала Владовци, насред едно естествено езеро, известният автор Павел Койчев представи пространствения проект „Водна паша“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 262.