Осиково (област Смолян)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Осиково, област Смолян. За други села с това име вижте Осиково.

Осиково
Изглед към село Осиково от пътя за Тъмръш
Изглед към село Осиково от пътя за Тъмръш
Общи данни
Население 337 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 43,107 km²
Надм. височина 1194 m
Пощ. код 4819
Тел. код 030472
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 54198
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Девин
Здравко Иванов
(БСП, ДПС)
Кметство
   - кмет
Осиково
Велин Палигоров
(ГЕРБ)
Осиково в Общомедия

Осиково е село в Южна България. То се намира в община Девин, област Смолян.

Осиковски рид на Антарктическия полуостров е наименуван на селото.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осиково се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 401 души, през 1946 – 446 души, а през 1965 – 503 души.[3] През 1913 година селото влиза в Гюмюрджинската република.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1636 година се посочва, че броят на немюсюлманските домакинства в Осиково е 25.[4] В друг документ от 28 февруари 1651 година се посочва, че в село Осиково с друго име Дереджик броят на немюсюлманските семейства е 10 + 2 нови.[5] Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Осиково се състои изцяло от българи.[6]

Джамията и селската чешма в Осиково.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Осиково (Osikovo).[7]

В селото съществува и евангелска църква.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Осиково;
  • Основно училище „Димитър Благоев“;
  • Народно читалище „Съединение“;
  • Мюсюлманско джамийско настоятелство;
  • Християнско църковно настоятелство;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тъмръш“ – Ангел Вълчев, 1972 г.;
  • „Сага за древните българи“ – Петър Добрев, 2005 г.;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  2. Osikovo Ridge. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 23.
  5. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 218.
  6. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269. (на български)
  7. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 16 март 2009.