Оскар Сала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оскар Сала (вляво) в ателието си през 1996 г

Оскар Сала (18 юли 1910 – 26 февруари 2002) е германски физик, композитор и пионер на електронната музика.[1] Инструментът, на който свири – траутониум, е ранен предшественик на синтезатора.[2]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Сала е роден в Грайц, Тюрингия, Германия.[1] В юношеските си години учи пиано и орган и изпълнява класически клавирни концерти. През 1929 г. се премества в Берлин, за да учи пиано и композиция при композитора и цигулар Паул Хиндемит в Берлинската консерватория. Интересува се от експериментите на д-р Фридрих Траутвайн, които има възможността да наблюдава в лабораторията на училището, и се учи да свири на електронния инструмент, изобретен от Траутвайн – траутониум.

На 20 юни 1930 г. Сала и Паул Хиндемит изнасят концерт в залата на Берлинската музикална академия, наречен „Neue Musik Berlin 1930″, чрез който представят траутониума пред публика. По-късно Сала осъществява турне в Германия, на което свири на траутониум. През 1931 г. изпълнява Концерта за траутониум и струнен квартет на Хиндемит[1]; солира и в дебюта на обучаващия се при Хиндемит Харалд Гензмер „Концерт за траутониум и оркестър“.[3]

Между 1932 и 1935 г. Сала учи физика в Берлинския университет и помага за разработването на „фолкстраутониум“[4] – вариант на траутониум, който Telefunken се надява да популяризира. През 1935 г. сглобява „радиотраутониум“, а през 1938 г. преносим модел, наречен „концерттраутониум“.[1][5]

Микстур-траутониум[редактиране | редактиране на кода]

Mixtur-Trautonium, 1952 г

През 1948 г. Сала доразвива траутониума в микстур-траутониум, с което проправя път на т. нар. субхармонични тонове, или субхармоници - симетричния двойник на обертоновете, а оттам и на възникването на напълно различна система на настройване.[6]

Сала представя новия си инструмент на обществеността през 1952 г. и получава международни лицензи за своите схеми. Същата година Харалд Генцмер композира своя първия Концерт за микстур-траутониум и оркестър.[7]

През 1950-те години на миналия век Сала изобретява и квартет-траутониум.

Музика за филми и реклами[редактиране | редактиране на кода]

През 40-те и 50-те години на миналия век Сала интензивно композира филмова музика. През 1958 г. отваря собствено студио в Берлин, в което продуцира музиката за филми като Different from You and Me (1957) на Файт Харлан, Rosemary на Ролф Тийле (1959) и Das Indische Grabmal (1959) на Фриц Ланг.[1] Сала е автор и на немузикалния саундтрак за филма на Алфред ХичкокПтиците“.[8]

Освен филмова музика, композира музика за реклами, сред които по-известна е тази към рекламата на германската марка цигари HB - Малкия човек на HB.

Получава множество награди за филмовата си музика, но така и не спечелва Оскар. Избран е за почетен сенатор на Берлин.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Trautonium-Konzerte
(Wergo WER 286 266–2)
Концерт за траутониум и оркестър на Харалд Генцмер (1938/39) и Концерт за микстур-траутониум и голям оркестър (1952)
  • Моят завладяващ инструмент
(Erdenklang 90340)
Съдържа негови собствени композиции, датиращи от 1955 до 1989 г
  • Subharmonische Mixturen
(Erdenklang 70962)
Съдържа Langsames Stueck für Orchester und Rondo für Trautonium на Paul Hindemith (Бавна пиеса за оркестър и рондо за траутониум), собствени композиции на Сала, датиращи от 1992 до 1995 г., и неговия саундтрак към Der Wuerger von Schloss Dartmore.
  • Elektronische Impressionen
(Telefunken 6.40023 AP)
7 Triostuecke für drei Traautonien (7 триопиеси за три траутониума), Konzertstueck fuer Trautonium und Streicher (Концерт за траутоний и струнни) на Хиндемит, написан през 1931 г. и записан през 1977 г. Съдържа и Elektronische Impressionen на Сала, 1978 г.
  • Resonanzen
(1970, преиздание 1994, Originalton West OW027)
Съдържа Suite für Mixtur-Trautonium und elektronisches Schlagwerk и Resonanzen : Konzertante Musik für Mixtur-Trautonium und Elektronisches Orchester.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Петер Донхаузер (2007). Elektrische Klangmaschinen. Boehlau Vienna (на немски).
  • Питър Бадж (2000). Oskar Sala: Pionier der elektronischen Musik . Satzwerk, 100 стр.ISBN 3-930333-34-1
  • Пабло Фрейре/Audionautas (2011/2012). Oskar Sala. El último artesano. Части 1 2 3 4 (на испански)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Oskar Sala – Biography // Intuitive Music. Архивиран от оригинала на 2011-07-19. Посетен на 19 June 2010.
  2. Hiller, Juergen. Oskar Sala // Посетен на 19 June 2010.
  3. Carl Schuricht // last.fm. Посетен на 19 June 2010.
  4. Trautonium Ela T 42 T42 "Volkstrautonium" // Radiomuseum.org. Архивиран от оригинала на 2019-04-23. Посетен на 19 June 2010.
  5. Rainier, Chris. The Trautonium // myspace.com. Посетен на 19 June 2010.
  6. Doepfer Musikelektroniks editorial staff. DOEPFER MUSIKELEKTRONIK GMBH The Trautonium Project // analogue organisation. Посетен на 19 June 2010.
  7. Namlook, Peter. Oskar Sala 1910–2002 // Посетен на 19 June 2010.
  8. Pinch, Trevor, Trocco, Frank. Analog Days: The Invention and Impact of the Moog Synthesizer. Harvard University Press, 2004. ISBN 0-674-01617-3. с. 54.

Bъншни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oskar Sala в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​