Османски турски език
| Османски турски език لسان عثمانى | |
| /lisân-ı Osmânî/ | |
| Страна | Османска империя, Египетски хедиват, Гюмюрджинска република, Държава Хатай |
|---|---|
| Регион | Югозападна Азия |
| Мъртъв език | да, от първата половина на XX век |
| Писменост | арабска азбука, латиница |
| Систематизация по Етнолог | |
 Алтайски ТюркскиОгузкиТурски Османски турскиВ бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика. Предложената систематизация е примерна. | |
| Официално положение | |
| Официален в | Бейлик Тунис Критска държава Емират Джабал Шамар Египетски хедиват Османска империя Временно национално правителство на Югозападен Кавказ Гюмюрджинска република Турско временно правителство Турция (до 1928 г.) |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | ota |
| ISO 639-3 | ota |
 Османската империя в разцвета си. През това време османотурската култура, включително езикът, също се развива в завладените територии. | |
| Османски турски език в Общомедия | |
Османският турски език (на османски турски: لسان عثمانی, lisân-ı Osmânî, на турски: Osmanlıca или Osmanlı Türkçesi), наричан още османо-турски или само османски, е официален език в Османската империя, принадлежи към огузката подгрупа на тюркските езици.
Въпреки че османският език в основата си е турски език неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски. Освен това в османския турски език са се използвали отделни арабски и персийски граматически конструкции, поради които към средата на 19 век османският език започнал много силно да се отличава от разговорните турски диалекти, като същевременно им е оказвал влияние. Османският турски език е използвал арабската азбука с някои модификации, общи с персийската писменост.
Към средата на 19 век, след въвеждането на Танзимата, започва да се оформя така нареченият новоосмански език, който стои по-близко до разговорната реч и съдържа много заемки от западноевропейските езици.
След образуването на Турската светска република през 1924 година е кодифициран съвременният турски литературен език, на основата на латиницата (1928), и османският турски език излязъл от употреба. Ататюрк учредява Турското езиково дружество, което имало за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
Съвременният турски език е създаден в началото на 20 век по пътя на кодифицирането на народните разговорни диалекти в Анадола и по този начин не е пряк продължител на османския турски език, въпреки че около четири столетия османската писмена традиция им е оказала силно влияние. Една от основните разлики на съвременния турски език от османския е широкото използване на тюркски неологизми вместо арабо-персийските заемки – в турския език те съставляват около 20% срещу 70% в османския турски), а също така и по-малкото количество сложни думи.
Примери за разлики в лексикологията между османски турски и съвременния турски език
[редактиране | редактиране на кода]| Български | Османски турски | Съвременен турски |
|---|---|---|
| необходим | واجب vâcib | gerekli |
| трудност | مشکل müşkül | güçlük, zorluk |
| град | شهر şehir | kent |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Учебен османотурски речник. Съставител: Борис Недков, 1972 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||