Основите на XIX век

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Основите на XIX век
Die Grundlagen des neunzehnten Jahrhunderts
Оригинален език немски
Автор Стюарт Чембърлейн
Първо издание 1899 г.
Австро-Унгария
Жанр антропология

„Основите на XIX век“ (на немски: Die Grundlagen des neunzehnten Jahrhunderts) е антропологично изследване на Стюарт Чембърлейн, англичанин, натурализиран германец и зет на Рихард Вагнер.

В изследването си авторът анонсира и сравнява различните расистки и антисемитски теории, на основата на които той вижда арийска раса като носител на цивилизацията, тевтонските народи като позитивен фактор в европейската цивилизация, а евреите като отрицателен. Чембърлейн групира германските, славянските и латинските народи в една група индоевропейци, на чието цивилизационно кормило трябва според автора да са скандинавските и тевтонските народи.

Чембърлейн в произведението си критикува антрополозите, които проповядват, че всички раси са еднакво талантливи (твърдение на марксизма за расизъм), като застъпва становището, че "неравенството е свещено" и човешката култура е дело преимуществено на арийците, сред които се открояват германските народи. Съвременните културни достижения по време на написването на творбата, се дължат според Чембърлейн на наследството на цивилизациите на Древна Гърция и Древен Рим за европейската цивилизация (виж ренесанс). Средновековен проводник на това антично наследство е западната цивилизация, чието начало е поставено от Карл Мартел. За Чембърлейн при определянето на понятието "арийска раса" не трябва да се вземат само етно-лингвистични, а и расови аргументи. По този начин той формулира расовата теория, която е в основата на нацизма. В тази насока на проучване и обобщение Чембърлейн е повлиян от Гобино и Жорж Лапуж. За Чембърлейн арийската раса е благородна и носител на рицарските идеали от средновековието, а евреите представляват най-покварената и най-пропадналата раса на света[1], с което заключение полага фундамента на расовия антисемитизъм на 20 век.

Чембърлейн отхвърля социалния дарвинизъм и приема, че Исус не е евреин, разработвайки една много интересна теория за произхода на христинския бог, според която формално той принадлежи към юдаизма, но съзнанието му е арийско (виж и INRI). Чембърлейн приобщава към арийската раса и берберите-кабили, туареги и пр.

Излизането на „Основите на XIX век“ предизвиква истински бум на книжния пазар в Европа. Книгата търпи осем издания с 60 хил. копия в рамките на десет години, и 100 хил. копия до избухването на Първата световна война. Между двете световни войни има 24 издания в тираж между една четвърт до един милион копия до към 1938 г. Изследването на Чембърлейн получава положителни отзиви в европейската преса, и е определяно с епитети като "паметник на ерудицията". Джордж Бърнард Шоу нарича книгата "истински шедьовър". Критиката обвинява Чембърлейн в расов екстремизъм от позициите на социалния егалитаризъм.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 390. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Foundations of the Nineteenth Century“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.