Осоговски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йоаким Осоговски.

Осоговски манастир
Осоговски манастир
Sv.Joakim.Ososgsvski.1.JPG
Двете манастирски църкви
Macedonia relief location map.jpg
42.2086° с. ш. 22.3622° и. д.
Осоговски манастир
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православен манастир
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Варовище
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кривопаланско
Време на изграждане XII век
Съвременен статут действащ
Осоговски манастир в Общомедия

„Свети Йоаким Осоговски“ (на македонска литературна норма: Свети Јоаким Осоговски) е православен манастир в Република Македония, част от българското историческо наследство в областта.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на около 3 километра от град Крива паланка в полите на Осоговската планина, в местността Бабин дол.

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът на османска пощенска картичка

В житието на Свети Йоаким Осоговски се посочва, че по времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор от Овче Поле, с монашеско име Теофан е основал манастира и погребал в манастирската църква мощите на светеца.[2] Манастирът се споменава за пръв път по времето на българския цар Калоян (1196-1207). В Карловецкия летопис (от ок. 1505 г.) се споменава, че сръбският крал Стефан II Милутин (1282-1321) е изградил църква, посветена на Свети Йоаким Осоговски. В 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спира в манастира преди битката при Велбъжд (Кюстендил). Турският султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) в 1436 г. също посещава манастира по време на военен поход за завладяване на Босна.

През втората половина на 16 век манастирът запада и обеднява и монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Според запазено свидетелство от 1474 г. дубровнишкият съвет дарява 20 жълтици "милостиня на българския манастир Св. Йоаким" (...elemosinam monosterio Sancti Joachim partium Bulgarie).[3][4] След разрушително земетресение през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, игуменът на манастира Гервасий, кюстендилския митрополит Висарион и йеромонах Стефан от Билинския манастир, заминават за Русия за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района.[5][3] Известният турски пътешественик Евлия Челеби пише за разцвет на манастира през 17 век.[2] През 1683 г. манастира посещава и ипекския архиепископ Арсений III Черноевич.[3]

Фреска на Свети Илия от Осоговския манастир.

Не по-късно от 1762 година манастирът е изоставен по неизвестни причини, а мощите на свети Йоаким са изгубени. Османските власти дълго време не разрешават той да бъде възстановен, въпреки че разрешават на християните да отбелязват храмовия празник. През 1847 г. със спомоществователството на хаджи Стефан Младенов от Крива Паланка, започва изграждането на голямата манастирска църква посветена на свети Йоаким Осоговски, запазена и до днес. Църквата е осветена през 1851 г. През втората половина на 19 век в манастира не винаги има постоянно пребиваващи монаси, а към 1900 година там живее един монах.[2]

„Свети Йоаким Осоговски“[редактиране | редактиране на кода]

Голямата манастирска църква е монументална каменна сграда с артика и куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов - Зографски от рода Рензовци от Дебърско и е завършен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Папрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г., заедно с иконописците от Тресонче Григор Петров, Аврам Дичов и Мирон Илиев от Дебърската школа. Киворият до западния зид съхранява мощите на Свети Йоаким Осоговски.

„Рождество Богородично“[редактиране | редактиране на кода]

За малката манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица“ се предполага, че е изградена в края на 11 век, и обновена по времето на сръбския крал Стефан II Милутин. Обновена е през втората половина на XIX век. Църквата е изградена във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по малък купол над притвора. От най-старите стенописи са запазени само фрагменти от орнаментика на северната стена в олтара. Интериорът на църквата днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров, основоположника на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор — аязмо със светена вода.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Јордан Михајловски: Манастир Свети Јоаким Осоговски: (Кривопаланечко), Настојателство на манастирот Св. Јоаким Осоговски, 1991

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Б.: Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски",София, 2001
  2. а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 472-474.
  3. а б в Йордан Иванов: Българите в Македония, София, 1917, № 45, 50 и 61; Macedonia — Documents And Materials, I.54 и I.59
  4. Anastas Ishirkov: Étude sur l'ethnographie des Slaves de Macédoine, Impr. de la Cour, Prosek, 1907, стр. 52; Konstantin Jireček: Das christliche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanländer (=Зборник Константина Јиречека, Српска Академија Наука, Београд, 1959, стр. 503)
  5. Тодор Моллов: Старобългарските историко-апокалиптични сказания, 2002, ISBN 954-90966-7-Х, глава пета
  6. Манастирът Св.Йоаким Осоговски в Осоговска планина
     Портал „Македония“         Портал „Македония