Остин (компания)
Вижте пояснителната страница за други значения на Остин.
| Остин | |
|---|---|
 |
|
 |
|
| Основаване | 1905 г. |
| Седалище | Великобритания |
| Продукти | автомобили |
| Остин в Общомедия | |
„Остин“ (официално название на английски: Austin Motor Company) е британски автомобилен производител, съществувал самостоятелно до 1952 г., със седалище в квартал Лонгбридж, Бирмингам, Великобритания. Основател на компанията е Хърбърт Остин.
История[редактиране | редактиране на кода]
Хърбърт Остин – основател[редактиране | редактиране на кода]
Хърбърт Остин е роден на 8 ноември 1866 г. в Литъл Мисенден, Бъкингамшър, Англия, в семейството на фермера Джайлс Стивънс Остин и Клара Джейн Симпсън. През юношеските си години, Остин пътува до Австралия, където работи в няколко инженерни фирми в Мелбърн.[1] Хърбърт сключва брак с Хелън Дрон, дъщеря на Джеймс Дрон на 26 декември 1887 г. в Мелбърн. Двамата имат две дъщери и син, който е убит във Франция през Първата световна война.
Начало на производството[редактиране | редактиране на кода]
През 1905 година, Остин показва чертежите на първия автомобил, който той планира да пусне в производство. Първата кола е с мощност 25 к.с.[2] През 1913 г. компанията започна производство на камиони. Първият тежкотоварен автомобил е бил с тонаж 2 – 3 тона. През февруари 1914 г. „Остин мотор къмпани“ от частна компания, става публична компания и капиталът е увеличен на 50 000 паунда. През същата година във фабриката се произвеждат около 1000 автомобила.[3]
Серийно производство[редактиране | редактиране на кода]
През 1922 година започва производството на един от най-масовите модели на компанията през 1920-те години – „Остин 7“. От този модел са произведени 290 хил. броя. Моделът е по-малък от Форд Т и е задвижван от четирицилиндров двигател с мощност от 7 до 12 конски сили.[4]
Британският производител прави опит да изнесе производството на този автомобил в САЩ в началото на третото десетилетие на XX век, поради успеха на автомобила на стария континент. Стига се до производството на първия „американски“ Остин в Бътлър, Пенсилвания в новосъздадената Американска компания Остин. Британските автомобили, произведени в САЩ, имат по-висока цена от американския еквивалент на достъпен автомобил – Форд А. Продажбите на новосъздадения автомобил са доста под очакваните и през 1934 година компанията банкрутира след произведени приблизително 20 хил. автомобила.[5]
През 1939 г. се прекратява производството на най-популярния автомобил на марката от началото на XX век – „Остин 7“. От модела са произведени 290 000 автомобила.[6] През 1946 г. е произведен милионния автомобил на производителя.[7] През 1952 година „Остин“ и „Морис Моторс“ (друг британски автомобилен производител) се обединяват в „Бритиш Мотор Корпорейшън“. Пез следващата година е произведена малка серия спортни автомобии Аустин-Хеалей.[8]
През 1959 г. е представен автомобилът Мини ADO 15, върху който е изграден легендарният британски автомобил Мини. Две години по-късно е построена нова фабрика на компанията за 3300 работници с размери на сградата 114 на 62 метра.
Компанията като част от Бритиш Лейланд[редактиране | редактиране на кода]
Компанията става част от „Бритиш Лейланд“ от началото на 70-те години. В гамата на компанията влиза нов модел – „Алегро“, който замества Остин 1100/1300.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Herbert Austin biography uniquecarsandparts.com.au
- ↑ Austin: 25 – 30 h.p.
- ↑ History of the Company. www.austinmemories.com
- ↑ Austin 7 car history. motor-car.net
- ↑ American Austin – 1930 lanemotormuseum.org/ //посетен 10 февруари 2020 г.
- ↑ Austin 7: Buying guide and review (1922 – 1939). www.autoexpress.co.uk
- ↑ Austin brochure produced in 1946 austintendriversclub.com
- ↑ Austin Healey History. www.uniquecarsandparts.com.au