Острец (Родопи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Острец.

Острец
Bulgaria Pazardzhik Province relief location map.jpg
42.0069° с. ш. 23.9364° и. д.
Местоположение на картата на България Област Пазарджик
Общи данни
Местоположение Област Пазарджик, България
Част от Родопи
Надм. височина 1363.9 m

Острец е връх в Северозападните Родопи край Велинград. Затваря от запад Чепинската котловина и е най-високата точка между ридовете Алабак и Сюткя. От върха се откриват гледки към планините Пирин, Рила, Родопите и Чепинската котловина. Върхът има две кулминации — Малък и Голям Острец.[1]

Върху западната кулминация на върха, ориентирана в посока югоизток-северозапад, е открито тракийско светилище при разкопки, ръководени от проф. Диана Гергова през 2009 г. Преди това несистематични сондажни проучвания са правени през 1989 г. от ст.н.с. Мечислав Домарадски. Светилището е било обект и на иманярска дейност.

При разкопките през 2009 г. са открити фрагменти от култова керамика, предмети и накити на тракийското племе беси. Намерен железен жезъл, завършващ с две змийски глави и с дръжка с канелирана украса, подсказва връзката на светилището с бог Дионис, наричан още Сабазий. Сред накитите са открити бронзови фибули от ранножелязната епоха (8-7 в. пр. Хр.), глинени магически предмети, фрагменти от капаци на преносими глинени олтари, сребърна тетрадрахма от I в. пр. Хр., монети от времето на Констанций II, на Констанций Гал, Валентиниан I, Валент, Теодосий I, както и неопроделяеми монети от края на 4 – началото на 5 в.

Върху североизточната кулминация, известна като Гергевана, са открити руините от няколко последователни християнски храма – раннохристиянска базилика и средновековни църкви, както и тракийска керамика.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. До връх Острец през Вазова поляна, velingrad.com
  2. Гергова, Д., А. Салкин, Д. Байраков. Светилище на Дионис на връх Острец, Велинград. Сборник „Археологически открития и разкопки през 2009 г.“, НАИМ-БАН, С., 2010, 185-188.