Островно келтско изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тази страница (фолио 292r) от Книгата на Келтите съдържа пищно украсен текст, който отваря Евангелието на Йоан.

Островното-келтско изкуство е стил в изкуството, създадено след-римската епохата на Ирландия и Великобритания. В този период Великобритания и Ирландия споделят до голяма степен общ стил, различен от този на останалата част от Европа. Историците обикновено групират островното изкуство като част от изкуството на Миграционния период и ранното средновековно западно изкуство. То е комбинацията от тези две епохи, които образуват неговия особен характер[1].

Повечето произведения от това изкуство произхождат от Ирландското монашеско движение на келтско християнство и от металообработването за светския елит като периода започва около 600 г., където се съчетават келтски и англосаксонския стил. Една от основните отличителни белези е заплетената декорация, по-специално залепената декорация, открита в сътън Ху в Източна Англия, която и сега се прилага за декориране на нови видове предмети, най-вече копирани от Средиземноморския свят като предимно се използва при ръкописни книги.

Най-ранния период на стила бива прекратен от разрушаването на монашеските центрове и аристократичния живот на викинските нападения, започнали в края на VIII в. Това прекъсва работата по Книгата на Келтите, а по-късно книгите от Евангелието не са толкова силно и фино юлюстровани като шедьоврите от 8 век [2]. Около 900 г. островния стил се обединява в англосаксонско изкуство, а в Ирландия той се запазва в оригинал до XII век, когато се слива в изкуството Романика. Ирландия, Шотландия и царство Нортумбрия в Северна Англия са най-важните центрове. Други примери за това изкуство са открити в Южна Англия, Уелс[3], в Континентална Европа, особено в Галия (дн. Франция) и в центрове, създадени след Ирлано-шотландската и Англосаксонската мисии. Влиянието на островното изкуство засяга всички последващи европейски средновековни изкуства като отразява на декоративните елементи на ръкописи от периода романика и готика[4].

Оцелелите примери за островно келтско изкуство са най-вече илюстровани ръкописи, метални изделия и дърворезби, по-специално каменни кръстове. Повърхностите са силно украсени със сложни шарки, без да се опитват да дадат впечатление за дълбочина, обем или рецесия. Най-добрите примери включват Книгата на Келтите, Линдисфарнски евангелия, Книгата на Дъроу, брошки като Брошката на Тара и Кръста Ривъл. Страниците за килими са характерна особеност за келтските островни ръкописи, въпреки че сюжетните инициали в началото на текста (които са островно изобретение), каноните и фигуративните миниатюри, особено евангелистките портрети са също често срещани.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Honour & Fleming, 244 – 247; Pächt, 65 – 66; Walies & Zoll, 27 – 30
  2. Dodwell (1993), 85, 90; Wilson, 141
  3. The late Ricemarch Psalter is certainly Welsh in origin, and the much earlier Hereford Gospels is believed by many to be Welsh (see Grove Art Online, S2); the 10th-century Book of Deer, the earliest manuscript with Scottish Gaelic, is an Insular product of eastern Scotland (Grove).
  4. Henderson, 63 – 71