Осъдени души

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за романа на Димитър Димов. За филма от 1975 година вижте Осъдени души (филм).

Осъдени души
Автор Димитър Димов
Първо издание първо издание 1945 г.
България
Издателство „Хемус“
Оригинален език български
Жанр роман

бележки
  • филмова адаптация

„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1943 г. докторът по ветеринарна медицина Димитър Димов заминава на едногодишна специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“. До това време е издал първия си роман, „Поручик Бенц“.

Престоят се оказва плодотворен не само от гледна точка на научните му интереси. Случайно се запознава с представител на Йезуитския орден в Испания. Гостуване в Толедо засилва интереса му към католицизма и го превръща в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“.

Романът излиза от печат през 1945 г. Филмиран е с едноименно название от режисьора и сценариста Въло Радев през 1975 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Испания е в края на Гражданската война (1936-1939). В страната цари хаос и безредие. Смъртта взема своите жертви по бойните полета, а нейният призрак витае и в лагера за болни от тиф в Пеня Ронда. Зад бодливата ограда, между английската аристократка Фани Хорн и монахът от йезуитския орден отец Ередия, сред гаснещите човешки същества пламва любов. Красива, но неосъществима и невъзможна. Разказ за истинските човешки взаимоотношения на фона на драматични политически събития и социални драми. За жертвоготовността и милосърдието, за жестокостта, егоизма и лицемерието.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Монография. София, 1981.
  • Иванова, Е. Страници из жизнения и творческия път на Димитър Димов. София, 1981.
  • Георгиев, Л. Димитър Димов. Живот и творчество. София, 1985.
  • Куюмджиев, К. Димитър Димов. Монография. София, 1987.

Студии[редактиране | редактиране на кода]

  • Жечев, Т. „Димитър Димов и романът на осъдените души“. // Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944 година. Първа книга. София, 1979.
  • Куюмджиев, Кр. „Испанският „комплекс“ на Димитър Димов“. // Септември, 1985, № 2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Димов век по-късно. Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 100 години от рождението му. С., 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]