Отворена наука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шестте принципа на отворената наука [1]

Отворена наука е обобщаващо понятие за движението, което цели научните изследвания и резултати да станат достъпни за всички любознателни хора, аматьори и професионалисти. То обхваща публикуването на отворени научни изследвания, борбата за свободен онлайн достъп, окуражаването на учените да обнародват работните си дневници и улесняването на научната работа и публикуването на научни знания като цяло.

Движението води началото си от 17 век с появата на първите научни списания, когато обществената необходимост от достъп до научни знания води до това групи от учени да започнат да споделят ресурси и да работят колективно.[2] Днес съществува дебат относно степента, до която научната информация трябва да се споделя.[3] Конфликтът е между желанието на учените да имат достъп до споделени ресурси и желанието на отделни субекти да печелят, когато други субекти ползват ресурсите им.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предпоставки за възникване[редактиране | редактиране на кода]

Понятието наука в най-общ смисъл обхваща събирането, анализирането, публикуването, повторното анализиране, критикуването и повторното използване на данни. Привържениците на движението за отворена наука посочват съществуването на бариери, които пречат на широкото разпространение на научни данни или го затрудняват.[5] Те включват финансови бариери в случая на търговски издатели, ограничения за ползване на публикуваното от страна на издателите, лошо форматиране на данните или патентован софтуер, който затруднява повторното им използване, както и нежелание да се публикуват данни от страх, че ще се загуби контрол над това как се ползва информацията.[5]

Началото на съвременната идея за отворена наука е свързано с възникването на институцията научно списание. Преди това обществото не е поощрявало учените да общуват помежду си и с широката публика и тяхната работа е обвита в тайнственост.

Преди списанията[редактиране | редактиране на кода]

Преди появата на научните списания учените нямат изгода да публикуват научните си открития, а напротив – рискуват да загубят много.[6] Много учени, включително Галилео, Кеплер, Исак Нютон, Кристиан Хюйгенс и Робърт Хук, обявяват откритията си като ги описват в доклади, кодирани с анаграми и шифри и едва след това ги разпространяват.[6] Тяхното намерение е да развият откритията си в печелившо начинание и едва след това да обявят авторството си.[6]

Тази система създава проблеми, защото откритията не се споделят бързо и понякога за откривателя става трудно да докаже първенството си. Нютон и Готфрид Лайбниц едновременно твърдят, че са открили математическия анализ.[6] Обяснението на Нютон е, че е писал за висша математика през 1660-те и 70-те, но бил публикувал едва през 1693.[6] Споровете за първенство са присъщи там, където науката не се публикува открито, и затова системата е проблематична за учените, които искат да заявят първенство.[6]

Такива случаи са характерни за системата на индивидуален патронаж, при която учените получават финансиране от аристократичен спонсор (патрон) за да разработват или неща, носещи незабавна полза, или предназначени за забавление.[2] Науката носи престиж за патрона също както финансирането на художници, писатели, архитекти и философи. Затова учените са принудени да задоволяват желанията на патрона си и не са насърчавани за изследвания, които биха могли да донесат престиж на други хора.[2]

Поява на академии и списания[редактиране | редактиране на кода]

В крайна сметка индивидуалният патронаж спира да осигурява необходимия на обществото научен резултат.[2] Единичните спонсори не успяват да подсигурят учените, които имат нестабилни кариери и нужда от постоянно финансиране.[2] Промяната идва с идеята да се съберат на едно място изследвания на много учени в една академия, финансирана по друг начин.[2] През 1660 в Англия е основано Кралското общество, а през 1666 във Франция е основана Френската академия на науките.[2] Между 1660-те и 1793 правителствата признават официално 70 други научни организации подобни на тези две академии.[2][7] През 1665 Хенри Олденбург става редактор на първото научно списание, Философски трудове на Кралското общество (на английски: Philosophical Transactions of the Royal Society), първото списание за наука, което дава тласък за развитие на научните публикации.[8] Към 1699 вече се издават над 30 научни списания; към 1790 те са 1052.[9] Оттогава публикуването на научни издания непрекъснато нараства.[10]

Научно сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Днес много изследователите в публично финансираните университети и научни институти са насърчавани да си сътрудничат и да споделят научните резултати, но същевременно е налице и противоположната тенденция – да се патентоват някои технологични постижения.[4] Последното се дължи на потенциала им да генерират търговска стойност и в надеждата си да капитализират тези продукти, много изследователски институции се въздържат да споделят определена информация и технология, които при публикуване биха довели до цялостен напредък в науката.[4] Трудно е да се предскаже потенциалната частна облага от технологията или да се оцени какво губи обществото, но съществува общо съгласие, че облагата от дадена технология за която и да е единична институция не е толкова голяма, колкото загубата за обществото от непубликуването ѝ. [4]

Политически аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Много правителства финансират определени научни дейности с публични средства. От друга страна, учените често публикуват резултатите от изследванията си в научни списания, които често са комерсиални и университети и библиотеки, които са публични институции, са принудени да плащат за тях. Така по думите на Майкъл Айзен, основател на проекта за свободен достъп Публична научна библиотека (Public Library of Science), описва това така: „данъкоплатците, които вече са платили за изследването, трябва да платят отново, за да прочетат резултатите“.[11]

През декември 2011 в САЩ е представен законопроект за научната работа (Research Works Act), който би ограничил безплатното публикуване онлайн за обществен достъп.[12] Дарел Иса, вносител на законопроекта, го мотивира така: „Публично финансираната изследователска дейност е и трябва да продължи да бъде абсолютно достъпна за публиката. Същевременно трябва да защитим добавената стойност на изследванията от частния сектор и да подсигурим съществуването и на комерсиалните организации и на тези с нестопанска цел".[13] В отговор на този законопроект започват протести от учени[14], които организират международен бойкот на комерсиалното издателство Elsevier, подкрепило законопроекта. Бойкотът „Цената на Познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.[15]. В резултат издателството оттегля подкрепата си, а законопроектът е оттеглен.

Откритото споделяне на научни резултати не се практикува широко

Аргументи „против“[редактиране | редактиране на кода]

Твърде обилната и хаотична информация затруднява учените. Някои учени намират вдъхновение в собствените си размисли и нарочно ограничават количеството информация, получена от други.[16] Например Александър Гротендийк е учен, който иска да научава сам: „да стигна до нещата, които искам да науча, по собствен път, вместо да разчитам на понятието за консенсус.“[17]

Науката може да се ползва с лоши цели. През 2009 е открадната електронната кореспонденция на английски климатолози, което води до т. нар. скандал „Climategate“ (съмнения за нагласяване на научните данни с цел постигане на определени внушения). През 2011 датски изследователи обявяват намерението си да публикуват научен доклад в списанието Сайънс за създаден от тях щам на грипния вирус H5N1, който може лесно да бъде предаван между невестулки – бозайникът, който е най-близък до човека по реакцията си към грипа.[18] Това задейства дебат както в политическите, така и в научните кръгове,[19] and scientific[20] за етичните последици от публикуването на научни данни, които биха могли да се ползват за създаването на биологично оръжие. Тези събития са примери как с научните данни може да се злоупотреби.[21]

Обществото не разбира научните данни. През 2009 е изстрелян космическият телескоп Кеплер и НАСА обещава, че ще публикува събраните данни през юни 2010. По-късно отлагат публикуването, за да могат техните учени първи да прегледат данните. Обяснението им е, че хора, които не са учени, биха могли да интерпретират данните погрешно.[22]

Увеличаването на обхвата на науката ще затрудни проверката на откритията. Когато повече хора докладват данни, ще отнеме по-дълго време те да бъдат обхванати, а е вероятно и повече от тях да са с по-лошо качество, така че трудно ще се стигне до някакво заключение.[23]

Аргументи „за“[редактиране | редактиране на кода]

Публикацията на изследователски доклади и данни с отворен достъп позволява по-строга проверка от страна на колеги. Доклад на астробиолози от НАСА („Сайънс“, 2010) съобщава за нова бактерия GFAJ-1, която метаболизира арсен (няма друга известна форма на живот, която да прави това). Това откритие заедно с твърдението на НАСА, че докладът „ще има ефект върху търсенето за доказателство за извънземен живот“, е изцяло критикувано от научните среди. Много от научните коментари и критика са от публични форуми, най-вече Туитър, където стотици учени и други хора създават група около хаштага #arseniclife.[24] Астробиологът Роузи Редфийлд, един от най-гласовитите критици, публикува в arXiv, хранилище за отворенанаука, научно изследване, проведено от нея с колеги, което опровергава откритията на екипа от НАСА[25]. Тя призовава към рефериране както на нейния доклад, така и на този на НАСА, в блога на нейната лаборатория.[26]

Науката се финансира с публични средства и затова всички резулати трябва да са обществено достъпни[27] Финансирането на научни изследвания с публични средства отдавна се посочва като една от основните причини за предоставяне на свободен достъп до статиите с резултати от такива изследвания.[28] Тъй като освен статии, в процеса на изследване могат да се създават и други стойности продукти като софтуер, протоколи, данни, подобен аргумент би трябвало да важи и за тях и те трябва да бъдат достъпни под лиценз на Криейтив Комънс.

Отворената наука ще направи науката по-възпроизводима и прозрачна Все повече се поставя под въпрос възпроизводимостта на научните резултати и дори има термин „криза на възпроизводимостта“ (reproducibility crisis).[29] Отворената наука предлага инструмент за повишаване на възпроизводимостта.[30]

Отворената наука е по-влиятелна Влиянието на един научен труд има няколко компонента и оценката му е предмет на спорове.[31] Ако се използват традиционни методи за оценка на влиянието, трудове на отворената наука или отворените данни се представят по-добре от традиционните версии.[32][33]

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Големите научни проекти са по-склонни да практикуват отворена наука, отколкото по-малките.[34] Някои отворени научни проекти са:

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Was ist Open Science? online 23.06.2014 from OpenScience ASAP
  2. а б в г д е ж з doi:10.1093/icc/dth023
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  3. Nielsen, 2011, p. 198 – 202
  4. а б в г David, Paul A.. Can „Open Science“ be Protected from the Evolving Regime of IPR Protections?. // Journal of Institutional and Theoretical Economics 160 (1). Mohr Siebeck GmbH & Co. KG, Март 2004. Посетен на 9 март 2012.
  5. а б doi:10.1371/journal.pbio.1001195
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  6. а б в г д е Nielsen, 2011, p. 172 – 175
  7. McClellan III, James E.. Science reorganized: scientific societies in the eighteenth century. New York, Columbia University Press, 1985. ISBN 978-0-231-05996-1.
  8. Groen, 2007, p. 215 – 216
  9. Kronick, 1976, p. 78
  10. Price, 1986
  11. Eisen, Michael. Research Bought, Then Paid For. // The New York Times. New York, NYTC, 10 януари 2012. Посетен на 12 февруари 2012.
  12. Howard, Jennifer. Who Gets to See Published Research?. // The Chronicle of Higher Education. 22 януари 2012. Посетен на 12 февруари 2012.
  13. Rosen, Rebecca J.. Why Is Open-Internet Champion Darrell Issa Supporting an Attack on Open Science? – Rebecca J. Rosen. // The Atlantic. 5 януари 2012. Посетен на 12 февруари 2012.
  14. Dobbs, David. Testify: The Open-Science Movement Catches Fire. // wired.com. 30 януари 2012. Посетен на 12 февруари 2012.
  15. The cost of knowledge. // Посетен на 5.3.2015. (на английски)
  16. Nielsen, 2011, p. 198
  17. Smolin, Lee. The trouble with physics: the rise of string theory, the fall of a science, and what comes next. 1st Mariner Books ed.. Boston, Houghton Mifflin, 2006. ISBN 978-0-618-55105-7.
  18. Enserink, Martin. Scientists Brace for Media Storm Around Controversial Flu Studies. // 23 ноември 2011. Посетен на 19 април 2012.
  19. Malakoff, David. Senior U.S. Lawmaker Leaps Into H5N1 Flu Controversy. // Science Insider - AAAS.ORG, 4 март 2012. Посетен на 19 април 2012.
  20. Cohen, Jon. A Central Researcher in the H5N1 Flu Debate Breaks His Silence. // Science Insider - AAAS.ORG, 25 януари 2012. Посетен на 19 април 2012.
  21. Nielsen, 2011, p. 200
  22. Nielsen, 2011, p. 201
  23. Nielsen, 2011, p. 202
  24. Zimmer, Carl. The Discovery of Arsenic-Based Twitter. // Slate.com, 27 май 2011. Посетен на 19 април 2012.
  25. M. L. Reaves, S. Sinha, J. D. Rabinowitz, L. Kruglyak, R. J. Redfield. Absence of arsenate in DNA from arsenate-grown GFAJ-1 cells. // 31 януари 2012. Посетен на 19 април 2012.
  26. Redfield, Rosie. Open peer review of our arseniclife submission please. // RRResearch – the Redfield Lab, University of British Columbia, 1 февруари 2012. Посетен на 19 април 2012.
  27. Academic Publishing: Survey of funders supports the benign Open Access outcome priced into shares. // HSBC. Посетен на 22 октомври 2015.
  28. Albert, Karen M.. Open access: implications for scholarly publishing and medical libraries. // Journal of the Medical Library Association 94 (3). 1 юли 2006. с. 253 – 262.
  29. Couchman, John R.. Peer Review and Reproducibility. Crisis or Time for Course Correction?. // Journal of Histochemistry and Cytochemistry 62 (1). 1 януари 2014. DOI:10.1369/0022155413513462. с. 9 – 10.
  30. Collaboration, Open Science. An Open, Large-Scale, Collaborative Effort to Estimate the Reproducibility of Psychological Science. // Perspectives on Psychological Science 7 (6). 1 ноември 2012. DOI:10.1177/1745691612462588. с. 657 – 660.
  31. Specials: Nature. // www.nature.com. Посетен на 22 октомври 2015.
  32. Piwowar, Heather A. и др. Sharing Detailed Research Data Is Associated with Increased Citation Rate. // PLoS ONE 2 (3). 21 март 2007. DOI:10.1371/journal.pone.0000308. с. e308.
  33. Swan, Alma. „The Open Access citation advantage: Studies and results to date.“ (2010).
  34. Nielsen, 2011, p. 109
  35. Allen, Paul. Why We Chose 'Open Science'. // Wall Street Journal, 30 ноември 2011. Посетен на 6 януари 2012.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Nielsen, Michael. Reinventing Discovery: The New Era of Networked Science. Princeton, N.J., Princeton University Press, 2011. ISBN 978-0-691-14890-8.
  • Groen, Frances K.. Access to medical knowledge: libraries, digitization, and the public good. Lanham, Mar., Scarecrow Press, 2007. ISBN 9780810852723.
  • Kronick, David A.. A history of scientific & technical periodicals: the origins and development of the scientific and technical press, 1665 – 1790. 2d ed.. Metuchen, N.J., Scarecrow Press, 1976. ISBN 0810808447.
  • Price, Derek J. de Solla. Little science, big science-- and beyond. 2nd ed.. New York, Columbia University Press, 1986. ISBN 978-0231049566.
  • Suber, Peter. Open access. The MIT Press Essential Knowledge Series. Cambridge, Mass., MIT Press, 2012. ISBN 9780262517638.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Open Science“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.