Отглеждане на фъстъци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Място в сеитбообращението[редактиране | редактиране на кода]

Най-подходящ предшественик на фъстъците са зърнено-житните култури със слята повърхност (пшеница, ечемик и др.). В поливните райони се допуска и отглеждане на фъстъци след памук, но при строго спазване на агротехниката.

Обработка на почвата[редактиране | редактиране на кода]

  • Основна – оран на дълбочина 28–35 см веднага след почистване на полето от следжътвените остатъци и торене с фосфорен тор;
  • Предсеитбена – култивиране с брануване, като броят на обработките следва да се редуцира за запазване на почвената влага.
  • Вегетационна – окопаване чрез култивиране, както и загърляне в подходящия срок.

Торене[редактиране | редактиране на кода]

Оптималната азотна норма за условията на България е N6-8. Препоръчва се тя да се дава двукратно – предсеитбено и като подхранване по време на вегетацията. Оптималната фосфорна норма е Р8-10. Внасянето на фосфорния тор става преди основната обработка на почвата. Използването на оборски тор не се препоръчва поради причини от фитосанитарен характер.

Сеитба[редактиране | редактиране на кода]

  • Семена – за сеитба се използва автентичен семенен материал; семената се съхраняват с черупките (като плод) в сухи и проветриви помещения; лющенето става преди извършване на сеитбата;
  • Време – оптималният срок за Пловдивски и Благоевградски райони е края на април – началото на май.
  • Начин – Препоръчва се междуредово разстояние 70 см и вътрередово разстояние 10–15 см за планирана гъстота на посева 8–10 хил. растения на 1 дка. За сеитба се използват пневматични сеялки. Необходимото количество семена за 1 дка е 8–10 кг. Дълбочината на сеитба е 7–10 см за леки и 5–6 см за по-тежки почви.

Грижи през вегетацията[редактиране | редактиране на кода]

  • Борбата с почвената кора става с леки плевелни брани. Тя се налага и като стартова борба с плевелите, тъй като фъстъците са култура с бавен начален темп на развитие и са чувствителни на засенчване. Контрол върху плевелите се извършва и чрез използване на хербициди.
  • Загърляне. Провежда се с тракторни култиватори, на които се поставят огърлячи. Това е задължителна практика, свързана с особеностите на растежа и развитието на културата. Извършва се няколкократно и започва в началото на цъфтежа.
  • Напояване. Тъй като фъстъците се отглеждат в най-засушливите райони на България, напояването е практика с висок ефект.

Прибиране и съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Извършва се на 3 етапа: механизирано подразване на корените с нож-скоба; ръчно обръщане на растенията и подреждането им на редове; ръчно или механизирано отделяне на плодовете след изсъхването им. След това съхраняването им става в закрити и сухи помещения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]