Отит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Отитът (на латински: Otitis) е диагноза, с която се означава наличието на възпалителен процес в областта на ушите. Според своята топология, отитът може да бъде:

  • външен (на латински: Otitis externa) – засяга ушната мида и външния слухов канал;
  • среден( на латински: Otitis media) – засяга тъпанчето и слуховите костици;
  • вътрешен (на латински: Otitis interna) – засяга кохлеарния апарат.

Според динамиката на протичане, отитът може да бъде:

Нормално ухо

Външен отит[редактиране | редактиране на кода]

Външният отит по правило възниква първично, вследствие на травми на главата и ушната мида, простуда и др.

Етиология и патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Настъпва локален имунен срив. Бурно се развиват условно патогенните микроорганизми, които постоянно обитават външния слухов канал, но не могат да предизвикат заболяване при здрави хора.

Признаци[редактиране | редактиране на кода]

  • зачервяване и оток на ушната мида;
  • обилно отделяне на рядка ушна кал;
  • сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото;
  • слаби болки;
  • намаляване на слуха.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Външният отит лесно се разпознава и се лекува бързо. Предписват се комбинирани капки за уши, които съдържат: антибактериални и антимикотични антибиотици; циклооксигеназни инхибитори, за подтискане на възпалителната реакция и локални анестетици, за премахване на чувството на дразнене – Отипакс(Otipax).

Среден отит[редактиране | редактиране на кода]

Средният отит може да бъде:

Етиология и патогенеза[редактиране | редактиране на кода]

Първичният среден отит в повечето случаи протича асептично (без да се развиват болестотворни микроорганизми) и сравнително леко.

Вторичният среден отит протича умерено тежко. Почти всички случаи се разпознават късно, защото признаците се маскират от тези на основното заболяване. Възможно е да се образува гноен секрет. При невъзможност за оттичането му към глътката, той причинява силни болки и пробива тъпанчето. Това развитие винаги е съпровдено с частична или пълна загуба на слуха. Понякога вторичният среден отит изобщо не се диагностицира и преминава в хронична форма, която се обостря при всеки имунен срив.

Средният отит не е животозастрашаващо състояние, но при много от случаите настъпва частична загуба на слуха.

Признаци[редактиране | редактиране на кода]

  • зачервяване и оток на ушната мида;
  • обилно отделяне на рядка ушна кал;
  • сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото;
  • пулсиращ шум в ушите (подобен на този, който се чува при допиране на черупка от рапан до ухото);
  • пулсираща болка в ухото;
  • заглъхване на ухото;
  • главоболие и общо неразположение;
  • повишена телесна температура.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Средният отит изисква сериозно лечение. Предписват се:

  • комбинирани ушни капки за предотвратяване (или подтискане на вече възникналия) външен отит – Дипросалик (Diprosalic);
  • вътрешно или инжективно въвеждане на антибиотици, за подтискане на евентуално развилите се болестотворни микроорганизми;
  • противовъзпалителни и противотемпературни средства;
  • витамини.

След като се подтисне острата фаза на възпалението, се предписват съдоразширяващи средства, за да се запази слуха. При невъзможност за оттичане на гнойта от средното ухо, тъпанчето се пробива и се правят промивки с противомикробни разтвори.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]