Относителна влажност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Относителната влажност на въздуха е отношението на парциалното налягане на водните пари към равновесното налягане на парите на водата при дадена температура.

С други думи това е отношението между количеството налична влага във въздуха и максималното количество влага, което същият въздух може да задържи при същата температура и атмосферно налягане. Относителната влажност на въздуха се изразява в проценти.[1]

Относителната влажност зависи от температурата и налягането на разглежданата система. Висока относителна влажност се наблюдава при ниско съдържание на водни пари при сравнително ниски температури; за висока относителна влажност при висока температура на въздуха е необходимо сравнително високо съдържание на водните пари.

Когато относителната влажност на въздуха е по-висока от тази, която може да се задържи при дадената температура и атмосферно налягане, тя пада на земята под формата на валеж. Валежите могат да са вертикални (дъжд, сняг) и хоризонтални (роса, мъгла).[1]

Измерване[редактиране | редактиране на кода]

Хигрометърът е устройство за измерване на относителната влажност на въздуха.

Значение за горските пожари[редактиране | редактиране на кода]

Относителната влажност на въздуха е една от метеорологичните характеристики, която има значение при запалването и развитието на горски пожари. Около 30% относителна влажност на въздуха е критичната стойност, под която горските пожари се овладяват трудно и се класифицират като неконтролируеми.

Относителната влажност на въздуха варира в зависимост от момента от време през деня. Преди изгрева на слънцето температурата на въздуха е най-ниска, а относителната му влажност – най-висока. С изгрева температурата започва да се повишава, а относителната влажност на въздуха – да намалява. Максималната температура на въздуха и минимална относителна влажност се постигат в ранните следобедни часове (около 14 часа), и в този момент горимите материали са най-сухи.

Със залеза на слънцето започва обратният процес по намаляване на температурата и повишаване на относителната влажност на въздуха. Така при едни и същи горими материали, пожар може да се развие по различен начин в зависимост от момента от денонощието, когато той започва, като най-висока е пожарната опасност между 10 и 17 часа, когато и ветровете са най-силни, а най-ниска е опасността между 2 и 6 часа сутринта, когато и ветровете са най-слаби.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • а б в Павел Панов. Ръководство за гасене и превенция на горските пожари. ИК „Минерва“, София, 2007, ISBN 978-954-8702-03-4