Отношения между Русия и Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Отношенията между Руската федерация и Гръцката Република са свързани със силното историческо приятелство и дълбоките културни и религиозни връзки между двете нации – мнозинството от гърци и руснаци практикуват източното православие. Гърция и Русия имат отлични дипломатически отношения. Двете държави споделят общи политически виждания за Балканите и света. Гърция е силен поддръжник на позицията на Русия относно Декларацията за независимост на Косово. Дипломатическите отношения на двете държави датират от 1828.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на културните, религиозните и историческите връзки между двата народа, от Средновековието до модерните времена (Византия и Киевска Русия, представлявали част от това, което днес е известно като Източно православие). По време на Виенският конгрес (1 октомври 1814 – 9 юни 1815), цар Александър I обявява, че Русия е " естествена закрилница на православните гърци християни, попаднали под османско владичество, на същото основание, както Австрия и Франция пазят християните католици". [1]

Гърция и Русия днес имат силни дипломатически отношения и се приемат една-друга за братски нации. В наши дни много гърци живеят в Руската федерация и съответно много руснаци живеят в Гърция. Повечето гърци живеят в руския регион на Черно Море (100,000) с големи концентрации в столицата Москва (80,000) и Санкт Петербург (3,000), докато много руснаци живеят най-вече в региона на Халкидики и остров Крит.

2008 е годината, в която Русия и Гърция отбелязват 180 години дипломатически отношения.

Гърция има свое посолство в Москва, и 3 генерални консулства в Москва, Санкт Петербург и Новосибирск.

Русия има посолство в Атина и Генерално консулство в Солун.

В исторически аспект Русия изиграва важна роля в гръцката история с подкрепата, която оказва на гръцкото национално-освободителното движение в края на 20-те години на XIX век. Впоследствие избухва и Руско-Турската война (1828 – 1829), в резултат на която Гърция получава самостоятелност, а през 1830 година е обявена за независима държава.

Отношенията с Русия се превръщат в едно от основните направления на гръцката външна политика.

Обобщение[редактиране | редактиране на кода]

Дипломатическите отношения между двете държави са установени през 1828 година. Гърция има посолство в Москва и две генерални консулства в Санкт Петербург и Новоросийск. Русия има посолство в Атина, Генерално консулство в Солун и през 2012 обяви отриване на Почетно консулство в Александруполис. Гърция също обяви отваряне на Генерално консулство в Екатеринбург.

Двустранни отношения и Сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки членството на Гърция в ЕС и НАТО, приятелството ѝ с Русия има традиционен характер. Благодарение на общите интереси и споделеното религиозно наследство на двете държави, Гърция и Русия имат отлични отношения, което се отразява от факта, че си сътрудничат в различни области като търговия, култура, енергетика, военни отношения и туризъм. Има редовни посещения на високо равнище между двете държави и чести контакти между управляващите политически партии (особено между „Нова Демокрация“ (Гърция) и „Единна Русия“), както и между министерства и агенции, по различни въпроси, свързани с отделните сектори.

Военно Сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Гърция е единствената държава членка на НАТО, която има силни традиционни военни връзки с Русия. Армиите на двете държави си сътрудничат и се обучават съвместно на редовни начала. Двете армии участват в програми за отбрана и военно сътрудничество в Егейско море и в източното Средиземноморие. Също така дават военна подкрепа и обучение на страните, с които имат близки отношения, като Армения например. Гърция често приема Арменски военни служители във Военна Академия Хеленик в Пирея. Руски военни части често участват в Гръцкия национален военен парад на 25 март и 28 октомври, които са национални празници, както и на руския военен кораб „Новочеркаск“, който се включва в парадите в Тесалоники и Лемнос. Гърция е една от малкото държави, които си сътрудничат със Съветския съюз, въпреки членството в НАТО.

Икономическо сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Двете най-основни сфери, в които тези държави поддържат активно сътрудничество са икономиката и енергетиката.

Тръбопровод Бургас – Александруполис[редактиране | редактиране на кода]

Нефтопроводът Бургас – Александруполис е международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море. През 1993 – 1994 г. газопровод Бургас-Александруполис беше предложен от няколко руски и гръцки компании. През 1994 г. за изграждането на тръбопровода Гърция и България подписаха двустранно споразумение, последвано от меморандум за сътрудничество, подписан от Гърция и Русия.

След изграждането му той ще представлява алтернативен път, който заобикаля танкерния трафик в проливите (Босфора и Дарданелите) и създава нов път за пренос на нефт от Русия, Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.

За целта трябва да се изгради нефтопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето ще минава през България.

Предвижда се капацитетът на петролопровода да е за пренос на 35 – 50 милиона тона годишно, а стойността на проекта – около 1 милиард долара.

Декември 2004 г. По време на визита на гръцкия министър-председател Костас Караманлис в Русия се подписват 3 декларации:

  • Декларация за по-нататъшно укрепване на приятелството и сътрудничеството в съвместните отношения.
  • Декларация срещу тероризма.
  • Съвместен гръцко-руски план за действие за периода 2005 – 2006 година.

На 31.05.2007 г. Русия и Гърция подписват нов план за действие чиито основни цели са насочени към развитие на политическия, икономическия, образователния сектор и съдебната власт.

Гръцко-руската търговско-промишлена палата има голям принос за развитието на икономическите отношения между двете страни. За първите 8 месеца на 2011 година стокообменът между двете страни нараства с 66%.

Някои от международните организации, в които и двете страни членуват са:

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1993 г. – Русия и Гърция подписват Споразумение за икономическо, индустриално, технологично и научно сътрудничество.
  • 15 март 2007 г. – Русия, Гърция и България подписват споразумение за сътрудничество в изграждането и експлоатацията на петролопровода Бургас-Александруполис
  • 29 април 2008 г. – Русия и Гърция подписват споразумение за изграждане на газопровода „Южен поток“ на територията на Гърция

Посещения[редактиране | редактиране на кода]

Гост Домакин Място на среща Дата на посещение
Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Flag of Greece.svg Министър-председател Костас Симитис Maximos Mansion, Атина Декември 2001
Flag of Greece.svg Министър-председател

Костас Караманлис

Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Кремъл, Москва Април 2008
Flag of Greece.svg Министър-председател

Андонис Самарас

Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Кремъл, Москва Януари 2012
Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Flag of the Greek Orthodox Church.svg Civil Governor Aristos Kasmiroglou Свети Пантелеймон (Света гора), Атон Август 2012
Flag of Russia.svg Министър на външните работи

Сергей Лавров

Flag of Greece.svg Министър на външните работи

Димитрис Аврамопулос

Атина Октомври 2013
Flag of Greece.svg Министър-председател

Алексис Ципрас

Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Санкт Петербург Януари 2015
Flag of Greece.svg Министър на външните работи

Никос Кодзиас

Flag of Russia.svg Министър на външните работи

Сергей Лавров

Москва Февруари 2015
Flag of Greece.svg Министър-председател

Алексис Ципрас

Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Кремъл, Москва Април 2015
Flag of Greece.svg Президент Прокопис Павлопулос Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Кремъл, Москва Януари 2006
Flag of Russia.svg Президент Владимир Путин Flag of Greece.svg Министър на външните работи

Алексис Ципрас

Maximos Mansion, Атина; Атон Май 2016
Flag of Russia.svg Министър на външните работи

Сергей Лавров

Flag of Greece.svg Министър на външните работи

Никос Кодзиас

Атина Ноември 2016

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кастелан, Жорж, " История на Балканите XIV-XX век", ИК „Хермес“, Пловдив, 2002 г., с. 265

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кастелан, Жорж, " История на Балканите XIV-XX век", ИК „Хермес“ – Пловдив, 2002 г.
=== Заглавия на раздели и съдържание ===