Отношения между Русия и Таджикистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Таджикистан е бивша съветска република, която след разпадането на СССР преживя 5-годишна гражданска война, в която са убити 100 хил. души. Отношенията на Таджикистан с Русия са динамични, изпълнени със сътрудничество и противоборство. Таджикистан граничи с Афганистан и Китай, което я превръщпътя за доставки за американските сили в Афганистан Бедната бивша съветска република Таджикистан, никога не е имала избори, признати за свободни и честни от западни наблюдатели. Според тях в страната нараства недоволството на хората от тежкото им икономическо положение. Мнозина са принудени да живеят с месечна заплата от по 70 долара и да разчитат на пари, изпратени им от техни роднини, отишли да работят в чужбина. Стотици хиляди таджикистански имигранти работят в Русия и тяхната идръжка е много важна за семействата им в Таджикистан и за икономиката на страната. По-голямата част от тези работници са съсредоточени в Русия.

          Недоволството срещу правителството и президента е негласно, защото откритите критики срещу властта в страната са табу. 
          Президентът на Таджикистан Емомали Рахмонов застава начело на страната още през 1992 г., и е избран официално две години по-късно. През 1999 г. спечелва нови президентски избори.
            През 2006 г. Емомали Рахмонов спечелва нов седемгодишен мандат като държавен глава със 79,3% от гласовете. Чесността на проведените избори обаче е под въпрос, тъй като трите най-утвърдени опозиционни партии или бойкотират вота, или не издигат свои кандидати. 

Те обвиняват властите, че ограничават достъпа им до медиите и създават изкуствени пречки за кампаниите им. .Таджикистан е една от най-бедните държави в Централно-азиатския регион. Това е свързано с хроничната енергийна криза, която се задълбочава от слабата инвестиционна привлекателност на таджикистанската икономика. Чуждестранните инвестиции в региона са съсредоточени предимно в страните, богати на енергоносители, каквито са Казахстан и Узбекистан. Таджикистан получава в наследство от съветското си минало някои производствени активи (като например голям алуминиев завод и др.), но перманентната енергийна криза и хроничната липса на свободни мощности си казват своето. Чуждите инвеститори са наясно със ситуацията, затова не са особено склонни да развиват бизнес в тази страна. За тежкото положение на Таджикистан повлияват и някои външнополитически обстоятелства, като например фактът, че заради географското си положение страната се оказва силно зависима от Узбекистан. В този смисъл, сложните взаимоотношения между лидерите на двете държави и нежеланието им за постигане на компромис, вредят повече на Таджикистан, отколкото на Узбекистан. В крайна сметка, Таджикистан, на практика, се оказа в изолация от постсъветското пространство, в резултат от което силно се затруднява търговията с партньорите му от ОНД и ЕВРАЗИО (Евроазиатската икономическа общност). Таджикистан се превръща в един от основните доставчици на евтина работна ръка за Русия и Казахстан. Паричните преводи на таджикистанските „гастарбайтери” стимулират местния потребителски пазар, като все по-значимо място в структурата на БВП. През 2009 г. руско-таджикистанските отношения се обтягат. Таджикистан иска Русия да плаща наем за военната база, която тя използва на територията на страната, както и да изтегли граничните патрули, разположени на нея.

           Същата година горната камара на парламента в Таджикистан - Националното събрание, одобрява закон, според който таджикският остава единственият официален език в страната.
 	Той вече ще трябва да се говори в държавните и правителствените институции, армията и съдилищата.
 	Новият закон де факто слага край на използването на руския в таджикистанските учреждения. Това допълнително изостря отношенията между двете държави.
	 В закона вече не се споменава, че в Таджикистан руският език може да се използва като средство за общуване между етническите общности. Подобно нещо е записано в закон, приет през 1989 г., който е в сила до 2009 г.

През 2007 г. таджикистанският президент променя фамилията си от Рахмонов на Рахмон.

   Отношенията между Русия и Таджикистан се подобряват след посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Таджикистан в средата на 2009 г. Като резултат от това посещението двете държави се съгласяват на „ равни права във военното сътрудничество“. Това означава, че Русия ще плаща за нейната военна база в Таджикистан, която е най-голямата в региона с 6 800 военнослужещи. В замяна Русия ще продава оръжия на Таджикистан на пазарни цени и ще ръководи военни тренировки на таджикистански войници срещу определено заплащане.

Главната причина за визитата е подписването на акта по завършването на Sangtuda–1 хидроелектрическа централа, разположена на р.Вакш, южен Таджикистан, с капацитет от 670 мегавата. Този съвместен проект е оценен на приблизително на 720-880 милиона щатски долара, разпределени съответно 75 % от страна на Русия и 25 % от Таджикистан.

Таджикистан настоява Русия да смени формата на военно сътрудничество между двете държави и да смени статуса на своята 201-ва военна база в Таджикистан. Едновременно с таджикистанското предложение за смяна на статуса на руската военна база на търговка база, Москва обещава да установи военно-технически връзки с Таджикистан на основата на пазарни принципи.
 През октомври 2011 г. във вестник „Известия“ руският премиер Владимир Путин обявява, че иска да създаде Евразийски съюз, в който ще влизат бивши съветски републики.
 Путин отбелязва, че новият съюз ще бъде изграден въз основа на съществуващия митнически съюз с Беларус и Казахстан,  който от следващата година ще премахне всички бариери пред търговията и движението на капитали и работна сила между трите страни. 

Новият проект няма да прилича на Съветския съюз. По неговите думи новият съюз ще бъде наднационален и ще координира "икономическата и валутна политика" между страните-членки. Путин изтъква, че митническият съюз ще обхваща и централноазиатските републики Киргизстан и Таджикистан. На 8 ноември 2011 г.таджикистанският съд на първа инстанция осъжда на 8 и половина години затвор двамата пилоти (единият руски, а другият естонски гражданин), които са работили за руската компания Rolkan Investment Ltd. Те са обвинени в нарушаване на стандартите на безопасност при полет, незаконно преминаване на граници и контрабанда. Пилотите, които имат договори с американската компания Supreme Food да превозват невоенни товари за силите на ISAF в Афганистан, са арестувани през март 2011 г. след принудително кацане в Qurghanteppa, южен Таджикистан. Има много неизвестни по този случай, някои наблюдатели предполагат, че хората, които са замесени, са свързани с трафик на наркотици и оръжия. Решението на съда е остро критикувано от руските политици и има голям отзвук в Русия. По същото време започват засилени проверки в Москва на нелегалните имигранти от Таджикистан: близо 300 човека са аристувани с цел депортирането им. Властите не изключват като мярка забрана за наемане на работници от Таджикистан, като обосновават действията си с широкото разпространение на инфекциозни болести сред тях. Това движение, което е придружено с анти-таджикистанска кампания в медиите, е подкрепено от националистически движения и организации, чиито действия включват организирани стачки пред таджикистанското посолство в Москва. Показното депортиране цели да покаже, че руското правителство се справя ефективно с острите социални проблеми и се грижи за интересите на руските граждани. Предполага се, че няколко хиляди човека са депортирани. Тези действия обаче, в по-дългосрочен план ще предизвикат липси в руския пазар на труда, които ще е трудно да се запълнят. Работниците от Централна Азия често работят като строители, пазачи, събирачи на боклук – работа, която руснаците не искат да вършат. В същото време руският посланик в Таджикистан Юрий Попов казва, че отношенията между Русия и Таджикистан са приятелски и не са засеганати от дебата, свързан с делото на двамата пилоти. Той казва, че присъдата, която по-късно е отменена от таджикистанските власти, на двамата пилоти от руската компания Rolkan Investment, не оказва негативно влияние върху „приятелските отношения“ между Русия и Таджикистан. След задържането на пилотите Москва първоначално отзовава своя посланик от Душанбе. Попов отбелязва, че Москва и Душанбе са в процес на преговори за разширяване на руските военни бази в Таджикистан. Той казва, че руските „национални интереси“ в Таджикистан са добре защитени.

	Когато през 2011 г. руският президент посещава Таджикистан  като резултат от посещението в рапортите се почва, че Москва се стреми да продължи военното си присъствие в Таджикистан.

Някои таджикистански експерти обаче се съмняват, че връзките между Душанбе и Москва са силни и като пречка се посочват лошите отношения на Таджикистан с Узбекистан въпреки, че мнозина обвиняват Русия в провокирането им. Сътрудничеството между Русия и Таджикистан протича и в рамките на ШОС – Шанхайска организация за сърудничество. Държавните ръководители на членуващите страни - Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а по-късно и Узбекистан, приемат поредица документи за функционирането й. Организацията възниква като „Шанхайската петорка” и е естествена реакция на някои държави от Централна Азия на появилите се тенденции регионът периодично да става обект на дестабилизация, поради рязкото активизиране на международния тероризъм, религиозния екстремизъм и етническия сепаратизъм. Кризата в световната икономика налага провеждане на отговорна валутно-финансова политика, контрол на движението на капиталите и осигуряване на енергийната сигурност. Особено значение има развитието на диалога по енергийната тематика. ШОС изразява готовност за съдействие и съгласуване на енергийните стратегии, в рамките на страните членки, на основата на развит диалог между тях по въпросите, засягащи „ефективното и рационално използване на водните и енергийните ресурси с отчитане на заинтересуваността на всяка страна". Основен момент остава борбата срещу тероризма, като за целта се планира да се използват оптимално възможностите на Регионалната антитерористична структура (РАТС) на ШОС, като се провеждат съвместни антитерористични мероприятия на територията на държавите-членки и се гарантира техническа защита на информацията в РАТС. В рамките на ШОС, най-развити засега са две направления на сътрудничеството: икономика и сигурност. Визията на управляващия елит в страните от ШОС все още се основава на стремежа за постигане на високи темпове на икономически ръст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

http://www.cacianalyst.org/ http://www.rferl.org/ http://www.osw.waw.pl/ http://geopolitica.eu/