Отова (бронепалубен крайцер, 1903)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Отова“
音羽
Бронепалубният крайцер „Отова“, 1905 г.
Флаг Япония
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типНяма
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Ниитака“
ПроизводителМорски арсенал в Йокосука, Япония.
Служба
Поръчан1897 г.
Заложен3 януари 1903 г.
Спуснат на вода2 ноември 1903 г.
Влиза в строй6 септември 1904 г.
Потънал1 август 1917 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3048 t (нормална)
Дължина103,9 m
Дължина между перпендикулярите
98,00 m
Ширина12,6 m
Газене4,8 m
Броняна палубата: 51 – 76 mm;
щитове оръдия: 37 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
10 водотръбни котли Kampon
Мощност10 000к.с. (7,5 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
4000 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 575 t въглища
Екипаж312 души
Кръстен в чест напланината Отова при Киото, която се намира зад храма Кийомидзу-дера
Въоръжение
Артилерия2x1 152 mm;
6x1 120 mm;
4x1 76 mm
Други2 картечници
„Отова“ в Общомедия

Отова (на японски: 音羽, известен и като „Отава“) e бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония, построен по програмата от 1896 г. Участва в Руско-японската и Първата световна война.

Крайцерът получава името си в чест на планината Отова, разположена в централна Япония, в префектура Киото.

Проектиране и построяване[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Отова“ следва да бъде трети кораб в проекта „Ниитака“, но поради бюджетни ограничения проектът е преработен. Водоизместимостта е намалена с 10%, поставено е по-слабо въоръжение. „Отова“ става първият боен кораб, окомплектован с японските водотръбни котли тип „Кампон“ и последният японски бронепалубен крайцер с таранен форщевен, последният заложен преди руско-японската война кораб. Корабът е построен от Морския Арсенал в Йокосука за рекорден срок – 20 месеца.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Руско-японска война[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след края на строителството му „Отова“ отплава от Сасебо и се насочва към Порт Артур, за да се присъедини към блокиращия града японски флот. На 16 септември корабът пристига в района на бойните действия и е включен в състава на 3-ти боен отряд на 1-ва ескадра на Съединения флот. По време на обсадата „Отова“ разузнава и носи дозорна служба. На 13 декември „Отова“ спасява екипажа на потъналия след сблъсък с мина крайцер „Такасаго“[1].

От 14 февруари до 6 март 1905 г. „Отова“ конвоира транспортните съдове, прехвърлящи частите на 2-ра резервна дивизия в северна Корея.

На 27 май 1905 г., в Цушимското сражение, „Отова“ действа в състава на 3-ти боен отряд на вицеадмирал С. Дева. Крайцерът участва в боя с руските крайцери „Олег“, „Аврора“ и „Жемчуг“, а също води огън по плаващата работилница „Камчатка“ и буксирния параход „Русь“ и транспортите на руската ескадра. След излизането от строя на „Касаги“, около 17.00, „Отова“ и „Ниитака“ временно влизат в състава на 4-ти боен отряд на вицеадмирал Уриу Шотокичи. В хода на боя крайцера „Отова“ не получава повреди[2].

В утрото на 28 май „Ниитака“ и „Отова“ се насочват за прехващане на забелязан неприятелски кораб. Това е крайцерът „Светлана“, тежко повреден в дневния бой на 27 май, опитващ се да достигне бреговете на Корея за отстраняване на повредите и прехвърляне на въглища на съпровождащия го миноносец „Быстрый“. В 09.30 руският кораб първи открива огън от кърмовите оръдия. Крайцерът „Отова“ започва стрелбата около 09.45, снарядите на крайцера „Ниитака“ не достигат до противника, и до 10.25 той е принуден да преустанови стрелбата. Към 10.30 на „Светлана“ вече бушува пожар и корабът започва да потъва, снарядите за 152 mm оръдия свършват. Около 11.00 руският крайцер потъва. В крайцера „Отова“ падат два руски снаряда, в резултат на което загива един офицер и четири матроса, 23 души са ранени. „Отова“ продължава да води огън по потъващия руски крайцер, след като „Светлана“ прекратява стрелбата, а екипажът започва да напуска кораба. Японските кораби не започват спасяване на бедстващите моряци, започвайки преследване на миноносеца „Быстрый“ и по погрешка приетия за руска канонерска лодка норвежки китобоен съд.

Около 16.00 на 28 май „Ниитака“ и „Отова“ се присъединяват към 4-ти отряд и участват в последния морски бой в руско-японската война боя с крайцера „Дмитрий Донски“. В хода на боя „Отова“ е ударен от един снаряд, двама матроси са ранени[3].

След Цушимското сражение „Отова“, от юни 1905 г., в състава на своя отряд носи стражева служба в Цушимския пролив. В началото на август участва в конвоирането на транспортите, прехвърлящи подкрепления в северната част на Корея.

На 10 октомври „Отова“, в Цушимския пролив, задържа немския параход „Ханс Вагнер“ (Hans Wagner), плаващ с товар строителни материали и продоволствие към Владивосток.

Между двете войни[редактиране | редактиране на кода]

В 1908 г. „Отова“ участва в първите послевоенни маневри на флота, действайки в състава на 4-та бригада крайцери на 1-ва ескадра.

В 1912 г. „Отова“ е прекласифициран в лек крайцер (крайцер 2-ри ранг).

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

С началото на войната крайцерът „Отова“ е флагмански кораб на 1-ви отряд миноносци на 1-ва ескадра на Съединения флот. От края на август 1914 г. патрулира между Шанхай и Сингапур.

През февруари 1915 г. в Сингапур се случва метеж на полка на сипаите, за потушаването на който от британски, френски, японски и руски кораби (спомагателният крайцер „Орел“) е стоварен десант. От японските крайцери „Цушима“ и „Отова“ са изпратени 75 моряка.

На 25 юли 1917 година при преход от Йокосука в Сасебо „Отова“ в гъста мъгла се натъква на скала до крайбрежието на префектура Мие на източното крайбрежие на Япония. Корпусът на кораба се пречупва и екипажът напуска крайцера. На 1 декември 1917 г. крайцерът „Отова“ е изключен от списъците на флота.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – М: АСТ, 2002. – 733 с.
  2. Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – М: АСТ, 2002. – 605 с.
  3. Крестьянинов В. Я. Цусимское сражение 14 – 15 мая 1905 года. – СПб: Остров, 2003. – 271 с.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – М.: АСТ; Минск: Харвест, 2006. – 464 с. ISBN 5-17-030194-4 (АСТ); ISBN 985-13-4080-4 (Харвест)
  • Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Часть 1. – СПб.: Галея Принт, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-8172-0126-0
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5. с. 448.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Отова (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​