Отолит
_(Ifremer_00674-78597_-_31892).jpg)
Отолитът[1] е образувание в слуховия орган на гръбначните животни, изградено основно от калциев карбонат (арагонит) и в по-малка степен (от 0,2 до 10%) от органичното вещество отолин.[2]
При човека те са разпръснати върху специална мембрана, покриваща равновесните рецептори в областта на преддверието. Всяка промяна в положението на главата води до преразпределение на отолитите и възбуждане на определени рецептори. Освен това те реагират и на промяна в скоростта (ускорение).[3]
Когато отолит попадне в полуокръжните канали, може да предизвика замайване – т. нар. доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж.[4][5]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Думата произлиза от старогръцкото ὦτος (в родителен падеж) – ушен, от οὖς – ухо; и λίθος – камък.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „отолит“ в Речника на българския език
- ↑ Otolithen // Lexikon der Biologie. Spektrum.de. Посетен на 11 октомври 2025. (на немски)
- ↑ Вестибуларен апарат // Фрамар. 6 юли 2012. Посетен на 11 октомври 2025.
- ↑ Широв, Т. и др. Поведение при остри вестибуларни кризи // Международен бюлетин по оториноларингология (3). 2013. с. 13 – 19.
- ↑ Правова, Ралица. Пристъпен световъртеж може да се лекува без медикаменти // Puls.bg, 28 юни 2023. Посетен на 11 октомври 2025.