Отон Раух

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отон Раух
руски офицер
Отон Раух 
Роден: 16 януари 1834 г.
Естляндска губерния, Русия
Починал: 29 юни 1890 г. (56 г.)

Отон Егорович Раух (на руски: Оттон Егорович Раух) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1834 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин от Естландска губерния. Посвещава се на военното поприще. Завършва училище за гвардейски подпрапоршчици и юнкери в Николаевското военно училище. Служи в Лейбгвардейския преображенски полк (1851). Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1855). Получава назначение в Гвардейския генерален щаб. Началник-щаб на XIV-та пехотна дивизия (1864), помощник-началник на Одеския военен окръг (1865). Военно звание генерал-майор от 1867 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Руско-турската война (1877-1878) е помощник-началник на Предния отряд (с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в похода на отряда: Велико Търново - Стара Загора. Начело на Конно-пионерния дивизион осигурява преминаването през Хаинбоазкия проход. Участва в отбраната на Стара Загора.

Назначен е за командир на II-ра стрелкова бригада от I-ва гвардейска пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боя при с. Горни Дъбник. С превземането му се прави решителна крачка по затваряне обсадата на Плевен.

Прехвърлен е в Западния отряд с командир генерал-летенант Йосиф Гурко. Командир на I-ва гвардейска пехотна дивизия. Участва в зимното преминаване на Стара планина. На 11/23 ноември 1877 г. е началник на 2-та колона от главните сили на отряда, командвани от генерал-майор Павел Шувалов. Нанася главния удар по Орханийската турска армия при с. Правец. Превзема с. Абланица (дн. гр. Ябланица) и с. Видраре. Командва авангарда на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина. След битката при Ташкесен на 19/31 декември частите на генерал-майор Раух са насочени за превземането на София (20 000 войници и 46 оръдия). Бие се при с. Враждебна. На 23 декември / 4 януари руските воини, преследвайки по петите османските сили, влизат в града. Първи са ескадроните на Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Същия ден генерал-лейтенант Гурко и генерал-майор Раух присъстват на тържествения молебен по случай освобождението на София в Катедралния храм на града.

При последвалото руско настъпление в Тракия и след превземането на Пловдив дивизията на генерал-майор Раух достига до Сан Стефано.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

За храброст и командирско умение във войната е награден с Орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е в по-горно военно звание генерал-лейтенант. Служи в Руската войска като командир на XXII-та пехотна дивизия и XV-ти армейски корпус. Умира във Варшава през 1890 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

При м. Превала на Хаинбоазкия проход е паметникът, издигнат в чест на преминаването на Предния отряд през Стара планина. Улица в гр. Правец е наименувана „Генерал О. Раух“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война (1877-1878), Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 12, 28, 59, 65-66, 122, 132, 153.