Ото Армстер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото Армстер
германски офицер
Звание полковник
Служил на Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Абвер
Битки/войни Втора световна война

Роден
Починал
неизв.

Ото Армстер (на немски: Otto Armster) е германски полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Армстер е приятел с адмирал Вилхелм Канарис, началник на контраразузнаването (Абвер), и е в контакт с веригата на съпротивата от 1939 г. Като полковник и началник на контраразузнавателната служба във Виена от април 1944 г., той работи в тясно сътрудничество с Георг Александер Хансен, Ханс Остер и Лудвиг Гере.

Във връзка с дейностите му за съпротивата Армстер има постоянен контакт с генерал Фридрих Олбрихт и други заговорници от 20 юли 1944 г., чрез довереника на Олбрихт - Херман Кайзер. Армстер е определен от заговорниците за офицер за връзка в отбранителния кръг XVIII (Залцбург).

На 23 юли 1944 г. Армстер е арестуван от Гестапо и е транспортиран до Берлин, където е пратен в затвора на ул. "Лертер" до 25 април 1945 г. На 15 май 1945 г. НКВД го арестува и го отвежда в Съветския съюз, където е в затвор до 1955 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Jedlicka, Der 20. Juli 1944 in Österreich. München/Wien 1965
  • Peter Hoffmann, Widerstand, Staatsstreich, Attentat. Der Kampf der Opposition gegen Hitler. München 1969/1985
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Otto Armster“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.