Ото Армстер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото Армстер
германски офицер
Званиеполковник
Служи на Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Абвер
Битки/войниВтора световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Ото Армстер (на немски: Otto Armster) е германски полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Армстер е приятел с адмирал Вилхелм Канарис, началник на контраразузнаването (Абвер), и е в контакт с веригата на съпротивата от 1939 г. Като полковник и началник на контраразузнавателната служба във Виена от април 1944 г., той работи в тясно сътрудничество с Георг Александер Хансен, Ханс Остер и Лудвиг Гере.

Във връзка с дейностите му за съпротивата Армстер има постоянен контакт с генерал Фридрих Олбрихт и други заговорници от 20 юли 1944 г., чрез довереника на Олбрихт - Херман Кайзер. Армстер е определен от заговорниците за офицер за връзка в отбранителния кръг XVIII (Залцбург).

На 23 юли 1944 г. Армстер е арестуван от Гестапо и е транспортиран до Берлин, където е пратен в затвора на ул. „Лертер“ до 25 април 1945 г. На 15 май 1945 г. НКВД го арестува и го отвежда в Съветския съюз, където е в затвор до 1955 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Jedlicka, Der 20. Juli 1944 in Österreich. München/Wien 1965
  • Peter Hoffmann, Widerstand, Staatsstreich, Attentat. Der Kampf der Opposition gegen Hitler. München 1969/1985
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Armster в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​