Ото Вьолер

Ото Вьолер
	Ото Вьолер
германски генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1913 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Военно формирование	пехотни войски
Командвания	8-а армия; Група армии „Юг“
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Германски златен кръст; Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Дата и място на раждане	12 юли 1894 г. Бургведел, Германия
Дата и място на смърт	5 февруари 1987 г. (92 г.) Бургведел, ФРГ
Родства	Баща: Хайнрих Вьолер
	Ото Вьолер в Общомедия

Ото Вьолер (на немски: Otto Wöhler) (1894 – 1987) е високопоставен немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ото Вьолер е роден на 12 юли 1894 г. в Бургведел, Германска империя. Присъединява се към армията и през 1913 г. става офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и служи в различни пехотни подразделения. През 1914 г. е произведен в звание лейтенант.

След войната се присъединява към Райхсвера, където достига до адютант на командващ офицер на 22^-ри полк.

По време на Втората световна война е издигнат до началник-щаб на 11-а армия, а малко по-късно и на Група армии „Център“, ръководена от ген. Гюнтер фон Клуге. След това последователно поема командването на XVII и I. Армейски корпус, преди да заеме поста командир на 8^-а армия.^[1] Между 22 март и 28 април 1945 г. командва Група армии „Юг“. Пленен е от американските войски през 1945 г., но е освободен през 1947 г. Умира на 5 февруари 1987 г. в Бургведел, ФРГ. Погребан е до единственото му дете, кадет умирял в Балтийско море през Втората световна война.

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (29 септември 1914) и I степен (17 септември 1916)
Германска „Значка за раняване“ (1918) – сребърна (?)
Рицарски кръст на „Орден на Хоенцолерните“ – с мечове
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II степен (?) и I степен (?)
Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (26 януари 1942)
Рицарски кръст с дъбови листа
- Носител на Рицарски кръст (14 август 1943)
- Носител на Дъбови листа № 671 (28 ноември 1944)
Орден „Михай Витязул“ – III и II степен (?)
Споменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт – (12 август 1943; 8 май и 30 октомври 1944)

((fr)) Fellgiebel, Walther-Peer и др. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.

↑ Nash, Douglas E. Hell's Gate. The Battle of the Cherkassy Pocket, January-February 1944. Southbury, Connecticut: RZM Publishing. 2002, p. 21. ISBN 0-9657584-3-5