Ото Кариус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото Кариус
Лейтенант
Информация
Служба май 1940 – 15 април 1945 г.
Служил на Flag of the German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Войни Втората световна война

Роден
Починал
24 януари 2015 г. (92 г.)
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Друга работа фармацевт
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ото Кариус в Общомедия

Ото Кариус (на немски: Otto Carius) е немски офицер и танков ас от Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ото Кариус е роден на 27 май 1922 г. в Цвайбрюкен, Ваймарска република.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Начален етап от войната[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва училище избухва Втората световна война и през май 1940 г. той се записва доброволец в 104-ти пехотен запасен батальон. След обучението е зачислен към 21-ви бронетанков полк и участва в първата си битка като пълнач на танк Панцер 38(t) по време на операция „Барбароса“ през юни 1941 г.

По-късен етап от войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. Кариус е прехвърлен към 502-ри тежко-танков батальон. Тази бойна единица води боеве на Ленинградския фронт, а след това в района на Нарва, Естония (сражението при Нарва). Кариус е тежко ранен през лятото на 1944 г., а впоследствие става командир на Ягдтигър рота, част от 512-ти тежък противотанков батальон разположен на германско-френския фронт в началото на 1945 г. На 8 март 1945 г., преди да завърши обучението си, 2-ра рота е изпратена към бойната линия в близост до Зигбург. След това взема участие в защитата на река Рейн и впоследствие се предава на американската армия на 15 април 1945 г.

Ото Кариус унищожава повече от 150 танка по време на Втората Световна война. Заедно с Михаел Витман и Курт Книспел е смятан за един от най-великите танкови командири в историята.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След войната той отваря аптека наречена „Аптека Тигър“ в Хершвайлер-Петерсхайм, Райнланд-Палатинате, на името на танка Тигър. Също така написва книга за преживяванията си през войната наречена „Тигри в калта“.

Военна декорация и постижения[редактиране | редактиране на кода]

Брой победи:

  • 150 – 200 унищожени противникови танка, повечето от които на Германско-съветския фронт.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тигри в калта“ (меки корици).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]