Ото Хайнрих Лудвиг фон Золмс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на графство Золмс
Дворец Шкьона
Дворец Зоневалде (1860)
Дворецът „Поух“ (2014)
Дворецът Рьоза

Ото Хайнрих Лудвиг фон Золмс-Зоненвалде (на немски: Otto Heinrich Ludwig Graf zu Solms-Sonnewalde; * 16 февруари 1740 в Шкьона; † 3 март 1814 в Шкьона) е таен съветник на Курфюрство Саксония и от 1806 г. на Кралство Саксония, граф на граф на Золмс-Зоненвалде и Текленбург, господар на Поух, Рьоза, Шкьона, Алт-Поух и Зоневалде.

Той е единственият син на граф Адолф Лудвиг фон Золмс-Текленбург-Рьоза (1706 – 1750) и съпругата му Сабина Луиза фон Тюмен (1713 – 1804), дъщеря на Кристиан Вилхелм фон Тюмен (1663 – 1741) и третата му съпруга Сабина Хедвиг фон Шлибен (1689 – 1772). Родителите му се развеждат през 1751 г. Майка му се омъжва 1752 г. втори път за Йохан Фридрих Пфлуг († 1768).[1] Внук е на граф Ото Хайнрих фон Золмс-Зоненвалде (1654 – 1711) и правнук на граф Георг Фридрих фон Золмс-Зоненвалде (1626 – 1688).

Ото Хайнрих започва служба в двора в Дрезден и през 1805 г. е номиниран за таен съветник.[2]

Той умира на 3 март 1814 г. в Шкьона (днес част от Грефенхайнихен) и е погребан там.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ото Хайнрих фон Золмс-Зоненвалде се жени на 12 ноември 1768 г. за Луиза Фридерика Вилхелмина фон Бер (1752 – 1820), незаконна дъщеря на княз Виктор II Фридрих фон Анхалт-Бернбург (1700 – 1765) и третата му съпруга Констанца Шмидт, от 1752 г. „фон Бер“.[3] Те имат пет деца:[4][5]

  • Ото Карл Фридрих (*/† 1773 в Шкьона)
  • Шарлота Луиза Вилхелмина (* 19 август 1769 в Шкьона; † 31 август 1805 в Зоненвалде)
  • Фридерика Константина (* 4 октомври 1770 в Шкьона; † 8 февруари 1771 в Шкьона)
  • Августа Кристина (* 21 април 1772 в Шкьона; † 14 март 1773 в Шкьона)
  • Албертина Елизабет (* 18 април 1775 в Шкьона; † 24 октомври 1827 в Шкьона), омъжена на 6 януари 1819 г. в Шкьона за Йохан Леополд Нойман († 24 март 1897). Нейната майка го осиновява и 1829 г. е издигнат като „фон Бер“ в пруското благородническо общество.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolph zu Solms-Laubach: Geschichte des Grafen-und Fürstenhauses Solms, Verlag C. Adelmann, Frankfurt am Main, 1865
  • Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408.
  • Rudolph zu Solms-Laubach: Geschichte des Grafen-und Fürstenhauses Solms. C. Adelmann, Frankfurt am Main 1865 (Digitalisat).
  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der Deutschen Länder. München 1992. ISBN 3406358659., S. 590 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Solms 6, genealogy.euweb.cz
  2. Churfürstlich-Sächsischer Hof-und Staatscalender, 1805, S. 94.
  3. Ascania 8, genealogy.euweb.cz
  4. Solms 6, genealogy.euweb.cz
  5. Otto Heinrich Ludwig Graf zu Solms-Sonnenwalde-Rösa, ww-person.com
  6. GHdA, Band I, Limburg an der Lahn, S. 178 – 181

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]