Ото (Брауншвайг-Гьотинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Ото фон Брауншвайг-Гьотинген
херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел и на Княжество Гьотинген
Otto der Milde.jpg
Ото фон Брауншвайг-Гьотинген
Управление от 1318 до 1344 г.
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Велфи
Баща Албрехт II
Майка Рикса фон Верле
Бракове Юта фон Хесен
Агнес фон Бранденбург
Потомци Агнес
Ото фон Брауншвайг-Гьотинген в Общомедия
Ото и съпругата му Агнес фон Бранденбург.

Ото (на немски: Otto von Braunschweig-Göttingen, der Milde, * 24 юни 1292, † 30 август 1344 в Гьотинген) от род Велфи е херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел и на Княжество Гьотинген от 1318 до 1344 г.[1]

Той е най-големият син на херцог Албрехт II (1268-1318) и Рикса фон Верле († 1317), дъщеря на принц Хайнрих I от Верле. След смъртта на баща му през 1318 г. Ото го последва.

Отo е женен два пъти. За пръв път той се жени през 1311 г. за Юта фон Хесен (1289–1317) (1289-1317), дъщеря на ландграф Хайнрих I фон Хесен и на Мехтилд от Клеве. След нейната смърт той се жени през 1319 г. за Агнес фон Бранденбург (1297-1334), наследничка на Алтмарк, дъщеря на маркграф Херман III фон Бранденбург, вдовица на маркграф Валдемар фон Бранденбург (1281-1319). От първия си брак той има една дъщеря Агнес (1317- 2 юни 1371).

От 1318 до 1344 г. Ото и 1323 до 1334 г. неговата съпруга Агнес стават собственици на замък Калфьорде и на град Калфьорде. След смъртта на херцогиня Агнес той се отказва от наследството за 3000 сребърни марки в полза на другия предендент Лудвиг Бавареца. [2]

След смъртта на Ото през 1344 г. братята му Магнус I и Ернст I си разделят територията: Ернст управлява Обервалд с Гьотинген, Магнус – Брауншвайг-Волфенбютел.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Horst-Rüdiger Jarck, Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, S. 34, Braunschweig 2006
  2. Rudi Fischer: 800 Jahre Calvörde – Eine Chronik bis 1991.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gudrun Pischke: Otto der Milde, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent et al. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon: 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, S.542f.