Ото (Брауншвайг-Гьотинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.

Ото
херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Гьотинген
Ото фон Брауншвайг-Гьотинген
Ото фон Брауншвайг-Гьотинген

Роден
Починал
30 август 1344 г. (52 г.)
Управление
Период1318 – 1344
Семейство
РодВелфи
БащаАлбрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел-Гьотинген)
МайкаРикса фон Верле
Братя/сестриАделхайд фон Брауншвайг-Гьотинген
Албрехт II фон Брауншвайг-Люнебург
Хайнрих III фон Брауншвайг-Люнебург
Ернст I (Брауншвайг-Гьотинген)
Магнус I (Брауншвайг-Волфенбютел)
СъпругаАгнес
Агнес (1319)
Ото в Общомедия

Ото (на немски: Otto von Braunschweig-Göttingen, der Milde; * 24 юни 1292; † 30 август 1344, Гьотинген) от род Велфи, е херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел и на Княжество Гьотинген от 1318 до 1344 г.[1]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на херцог Албрехт II (1268 – 1318) и Рикса фон Верле († 1317), дъщеря на принц Хайнрих I от Верле.

Ото се жени през 1311 г. за Юта фон Хесен (1289 – 1317), дъщеря на ландграф Хайнрих I фон Хесен и на Мехтилд от Клеве. От брака им се ражда една дъщеря Агнес (1317 – 2 юни 1371). През 1318 г. баща му умира и Ото го последва.

След смъртта на Юта той се жени през 1319 г. за Агнес фон Бранденбург-Люнебург (1297 – 1334), наследничка на Алтмарк, дъщеря на маркграф Херман III фон Бранденбург, вдовица на маркграф Валдемар фон Бранденбург (1281 – 1319).

От 1318 до 1344 г. Ото и 1323 до 1334 г. неговата съпруга Агнес стават собственици на замък Калфьорде и на град Калфьорде. След смъртта на херцогиня Агнес той се отказва от наследството за 3000 сребърни марки в полза на другия предендент Лудвиг Бавареца.[2]

След смъртта на Ото през 1344 г. братята му Магнус I и Ернст I си разделят територията: Ернст управлява Обервалд с Гьотинген, Магнус – Брауншвайг-Волфенбютел.


Ото и съпругата му Агнес фон Бранденбург

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Horst-Rüdiger Jarck, Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, S. 34, Braunschweig 2006
  2. Rudi Fischer: 800 Jahre Calvörde – Eine Chronik bis 1991.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gudrun Pischke: Otto der Milde, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent et al. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon: 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, S.542f.