Ото III (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото III.

Ото III
Император на
Свещената Римска империя
Meister der Reichenauer Schule 002.jpg
Отон III. Миниатюра от Eвангелието на Ото III
Баварска държавна библиотека (Мюнхен).
Управление 983 – 1002 г.
Коронация 21 май 996 г.
Наследил Ото II
Наследник Хайнрих II
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Аахенска катедрала
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Семейство
Династия Лиудолфинги
Баща Ото II
Майка Теофано Склирина
Ото III в Общомедия

Ото III, (понякога и Отон III) (Otto III, 980 – 1002) e германски крал и император на Свещената Римска империя от 983 до 1002 г. Ото III е син на император Ото II и на византийската принцеса Теофано, племенница на византийския император Йоан Цимисхи.

Ото е роден в Кесел, Северен Рейн-Вестфалия. На 25 декември 983 г. тригодишният Ото е коронован за император на Свещената Римска империя, след като баща му умира няколко дни преди това. Поради малолетието на Ото III управлението е съсредоточено в ръцете на майка му, която остава на регентския престол до смъртта си през 991, след което попечителството му е поето от баба му Света Аделхайд. През 984 г. малкият император е отвлечен от баварския херцог Хайнрих II, който се обявява за негов регент. Скоро обаче Хайнрих Баварски е принуден да върне Ото на майка му. Благодарение на майка си Ото III получава блестящо за времето си образование, което му спечелва прозвището Mirabilia Mundi[1] (Чудото на света).

През 994 г. навършилият пълнолетие Ото III поема властта в свои ръце. През 996 г. Ото III предприема поход в Италия, където е повикан на помощ от папа Йоан XV срещу римския нобел Кресценций. Ото III обаче пристига в Рим едва след смъртта на папата. Ото се намесва в избора на нов папа и осигурява папския престол на братовчед си Бруно от Каринтия, който става папа под името Григорий V. През 998 г. Отон повтаря похода си срещу Кресценций и издигнатия от него антипапа Йоан XVI. Кресценций е заловен и екзекутиран през същата година, а Григорий V е възстановен на папския престол. Обзет от идеята да възстанови някогашното величие на Римската империя, нейните институции и традиции от времето на Юстиниан Велики, през 998 г. Ото III превръща Рим в административна столица на империята си и въвежда в дворцовия живот много порядки от византийския церемониал[2]. Същата година императорът издава була, с която обявява възстановяването на Римската империя[3]. След мистериозната смърт на папа Григорий V, Ото III издига на папския престол своя учител Херберт – папа Силвестър II.

Ото III води изключително активна и гъвкава политика спрямо славяните, които се намират по източните граници на империята. През хилядната година императорът признава независимостта на Полша, чиито владетел Болеслав Храбри е удостоен с титлата Съюзник на Империята, а столицата му Гниежно става седалище на архиепископска катедра. Ото III признава независимостта и на Унгария, чийто вожд се покръства под името Стефан I и със съдействието на императора получава кралска титла[3].

С наближаването на хилядната година императорът е обзет от изключително силен мистицизъм. Усилените пости, молитвите и посещенията на гробовете на различни мъченици задържат Ото III дълго в Италия. Връщайки се в Германия, императорът отваря гроба на Карл Велики, за да се поклони на останките му[4].

Малко преди смъртта си Ото III потушава един бунт на жителите на Рим и успява да разтрогне едно съглашение между византийците и арабите в Сицилия.[4]

Ото III умира на 23 януари 1002 г. в своя италиански замък Патерно в Чивита Кастелана и е погребан в Аахен. От различните версии за смъртта му най-популярна е тази, че императорът умира от малария, но според друга мълва Стефания, съпругата на Кресценций, прелъстила императора и го отровила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Льо Гоф, Ж. Цивилизация на средновековния Запад. С.:AGATA, 1999. 545 с.
  2. По майчина линия Ото е праплеменник на Василевса Йоан Цимисхий.
  3. а б Льо Гоф. Цит. съч. 71 с.
  4. а б Льо Гоф, Цит. съч. 545 с.