Ото VII фон Текленбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ото VII фон Текленбург (на немски: Otto VII von Tecklenburg; † сл. 1452) е от 1426 до 1452 г. граф на Текленбург.

Той е единственият син на граф Николаус II († 1426) и Елизабет Анна фон Мьорс († 1430), дъщеря на граф Фридрих III фон Мьорс (1354 – 1417).[1]

След смъртта на баща му Ото VII го последва като граф на Текленбург. Той води непрекъснато битки, за да възстанови загубите на баща си. Той не успява и финансово се задължава още повече.

Ото VII умира около 1450 г.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ото VII се жени през 1428 г. за Ерменгард (* ок. 1410), дъщеря на граф Ерих I фон Хоя и Хелена фон Брауншвайг-Волфенбютел. Двамата имат децата:

След смъртта на Ерменгард Ото III се жени за Алайдис фон Плесе, дъщеря на Готшалк VIII фон Плесе. Те имат децата:

  • Ото VIII († 1493), граф на Ибург
  • Мария († 1493), абатиса на манастир Фрекенхорст
  • Анна († 1508), абатиса на манастир Гересхайм (в Дюселдорф)

Източници[редактиране | редактиране на кода]