Ото V (Шаумбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото V
граф на Шаумбург и Холщайн-Пинеберг
Лични данни
Управление 1635 – 1640
Роден
Починал
Погребан в княжеския мавзолей в Щатхаген
Семейство
Баща Георг Херман фон Шауенбург и Гемен
Майка Елизабет фон Липе
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото V.

Герб на фон Шаумбург

Ото V (VI) фон Шаумбург (на немски: Otto V (VI) von Schaumburg; * 1 март 1614; † 14 ноември или 15 ноември 1640 в Бюкебург) е последният граф на Шаумбург и Холщайн-Пинеберг (1635 – 1640) от линията на Шаумбургите.

Ото е единстеният син на Георг Херман фон Шауенбург и Гемен (* 12 април 1577; † 21 декември 1616) и графиня Елизабет фон Липе (* 9 юли 1592; † 16 юни 1646), дъщеря на граф Симон VI фон Липе († 1613) и графиня Елизабет фон Холщайн-Шаумбург († 1638). Внук е на граф Йобст II фон Холщайн-Шауенбург в Гемен († 1581)[1][2]

След ранната смърт на баща му чичо му Херман (* 15 септември 1575; † 5 декември 1634) поема опекунството. От 1631 г. Ото следва две години в университетите в Бурж[3] и в Париж и две години в Нидерландия. Още през 1629 г. е приет в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft под името „der Werte“.

След смъртта на братовчед му Йобст Херман фон Шаумбург на 5 ноември 1635 г. Ото е единственият мъжки наследник.[4][5] Понеже е още малолетен той до 1637 г. е под опекунството на Лудвиг фон Анхалт-Кьотен, зет на майка му, и Ото фон Липе-Браке, един чичо по майчина линия. В наследствения конфликт за Господство Гемен печели абатисата Агнес фон Лимбург-Щирум.

През Тридесетгодишната война през есента 1636 г. резиденцията му Бюкебург е окупирана и окрадена. Ото бяга от глада и чумата в замък Гемен. През пролетта 1637 г. императорската войска го отвлича в Лемго и го освобождава след плащане на откуп. Той умира неженен на 14 ноември 1640 г. след банкет с шведския генерал Йохан Банер,[6], който е направил Бюкебург за своя главна квартира. Той е погребан на 6 юли 1642 г. заедно с предшественика си, Йобст Херман, в княжеския мавзолей в Щатхаген.[7]

Графството Холщайн-Пинеберг, след дълги наследствени конфликти, отива две трети на Христиан IV от Дания и една трета на херцог Фридрих III фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп, графството Шаумбург от части на брата на майка му, граф Филип фон Липе, и на ландграфство Хесен-Касел. Господството Гемен отива на графовете на Лимбург-Щирум. На майка му се платени 145 000 имперски талери.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carsten Porskrog Rasmussen, Elke Imberger, Dieter Lohmeier, Ingwer Momsen: Die Fürsten des Landes. Herzöge und Grafen von Schleswig, Holstein und Lauenburg. Wachholtz, Neumünster 2008, ISBN 978-3-529-02606-5.
  • E. K.: Der letzte Graf von Holstein-Schauenburg. In: Friedrich Bülau: Geheime Geschichten und Räthselhafte Menschen. Sammlung verborgener oder vergessener Merkwürdigkeiten. Band 9. F. A. Brockhaus, Leipzig 1858, S. 458 – 460.
  • Franz Carl Theodor Piderit (Hauptprediger der reformirten Gemeinde zu Rinteln): Geschichte der Grafschaft Schaumburg und der wichtigsten Orte in derselben. Albrecht Osterwald, Rinteln 1831, S. 127 – 130.
  • Religionsverfassung der Grafschaft Schaumburg, insonderheit Gräflich-Lippischen Theils. Vom Graf Otto VI. bis auf den Westphälischen Frieden. In: Johann Daniel Reiche: Urkundliche Begründung der von Gräflich-Schaumburg-Lippischer Vormundschaft am Kaiserlichen Reichs-Kammer-Gericht übergebenen Imploration pro Restitutione in Integrum gegen die bey diesem höchsten Reichsgericht in Sachen Dr. Just Friedrich Froriep und Henrich Ernst Rauschenbusch wider Die Gräflich-Schaumburg-Lippische Vormundschaft, deren nachgesetzte Regierung auch weltliche Consistorialräthe [...] 1792 ergangenen Erkenntnisse. Althaus, Bückeburg 1793, S. 8 ff.
  • Anthony Marinus Hendrik Johan Stokvis: Manuel d'histoire, de généalogie et de chronologie de tous les états du globe, depuis les temps les plus reculés jusqu'à nos jours, préf. H. F. Wijnman. éditions Brill Leyde 1890 – 93, réédition 1966, Volume III, Chapitre VIII, Tableau généalogique no 45 p. 119.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Holstein 2, genealogy.euweb.cz
  2. Otto V. Graf v. Schauenburg, ww-person.com
  3. Helge Bei der Wieden: Schaumburgische Genealogie. Schaumburger Studien 14. Melle 1999, S. 161
  4. Helge Bei der Wieden: Schaumburgische Genealogie. Stammtafeln der Grafen von Holstein und Schaumburg – auch Herzöge von Schleswig – bis zu ihrem Aussterben 1640 (= Schaumburger Studien. Bd. 14). Knoth, Melle 1999, ISBN 3-88368-305-1, S. 155, books.google.
  5. Holstein 2, genealogy.euweb.cz
  6. Blazek, Matthias: Das Banersche Trinkgelage vom 28. Oktober 1640 und seine Folgen, in: Gerstenberg, Bruno; Abromeit, Sven: Hildesheimer Kalender 2013 – Jahrbuch für Geschichte und Kultur, S. 149 – 151.
  7. Bei der Wieden, Helge: Schaumburgische Genealogie. Stammtafeln der Grafen von Holstein und Schaumburg, auch Herzöge von Schleswig, bis zu ihrem Aussterben 1640, 2. Aufl., Melle Knoth 1999, S. 160 books.google.