Отравяне с въглероден оксид
| Отравяне с въглероден оксид | |
 | |
| Симптоми | Главоболие, замайване, слабост, повръщане, болка в гърдите, объркване[1] |
|---|---|
| Възможни усложнения | Загуба на съзнание, аритмии, припадъци[1][2] |
| Причини | Дишане на въглероден оксид[3] |
| Методи за диагностика | Ниво на карбоксил-хемоглобин: 3% (непушачи) 10% (пушачи)[2] |
| Диференциална диагностика | Отравяне с цианид, алкохолна кетоацидоза, отравяне с аспирин, инфекция на горните дихателни пътища[2][4] |
| Превенция | Детектори за въглероден оксид, вентилация на газови уреди, поддръжка на изпускателни системи[1] |
| Лечение | Поддържаща грижа, 100% кислород, хипербарна кислородна терапия[2] |
| Прогноза | Риск от смърт 1 – 31%.[2] |
| Честота на заболеваемост | >20 000 спешни посещения за случаи, които не са свързани с пожари, годишно (САЩ)[1] |
| Смъртност | >400 случая, които не са свързани с пожари, годишно (САЩ)[1] |
| МКБ-9 | 986 |
| Отравяне с въглероден оксид в Общомедия | |
Отравянето с въглероден оксид обикновено се получава от вдишване на прекомерни нива на въглероден оксид (CO).[3] Симптомите често се описват като „грипоподобни“ и обикновено включват главоболие, замаяност, слабост, повръщане, болка в гърдите и объркване.[1] Големите количества могат да доведат до загуба на съзнание, аритмии, гърчове или смърт.[1][2] Класически описаната „черешовочервена кожа“ рядко се среща.[2] Дългосрочните усложнения могат да включват чувство на умора, проблеми с паметта и проблеми с движението.[5] При лица, изложени на дим, трябва да се има предвид и възможното отравяне с цианид.[2]
Отравянето с въглероден оксид може да възникне случайно, като опит за самоубийство или като опит за убийство на друго лице.[6][7] CO е безцветен газ без мирис, който първоначално не е дразнещ.[5] Произвежда се при непълно изгаряне на органична материя.[5] Това може да се случи от моторни превозни средства, отоплителни уреди или готварско оборудване, работещи с горива на въглеродна основа.[1] Може да възникне и от излагане на метиленхлорид.[8] Въглеродният оксид причинява неблагоприятни ефекти предимно чрез свързване с хемоглобина, за да образува карбоксихемоглобин (HbCO), който пречи на кръвта да пренася кислород.[5] Освен това засягат миоглобинът и митохондриалната цитохром оксидаза.[2] Диагнозата се основава на ниво на HbCO над 3% сред непушачите и над 10% сред пушачите.[2]
Усилията за предотвратяване на отравяне включват детектори за въглероден оксид, правилно обезвъздушаване на газови уреди, поддържане на комини в чисто състояние и поддържане на изпускателните системи на превозните средства в добро състояние.[1] Лечението на отравяне обикновено се състои в даване на 100% кислород, заедно с поддържащи грижи.[2][5] Това обикновено трябва да се извършва, докато симптомите изчезнат и нивото на HbCO е по-малко от 10%.[2] Въпреки че хипербарната кислородна терапия се използва при тежки отравяния, ползата от стандартното подаване на кислород е условна.[9] Рискът от смърт сред засегнатите е между 1 и 30%.[2]
Отравянето с въглероден оксид е сравнително често срещано, което води до повече от 20 000 посещения в спешните отделения годишно в Съединените щати.[1][10] Това е най-често срещаният вид фатално отравяне в много страни.[11] В Съединените щати случаите, които не са свързани с пожари, водят до повече от 400 смъртни случая годишно.[1] Отравянията се случват по-често през зимата, особено от използването на преносими генератори по време на прекъсвания на електрозахранването.[2][8] Токсичните ефекти на CO са известни от древността.[12] Откритието, че хемоглобинът се влияе от CO, е направено през 1857 г.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Clinical Guidance for Carbon Monoxide Poisoning Following Disasters and Severe Weather // U.S. CENTERS FOR DISEASE CONTROL AND PREVENTION. Посетен на 2017-07-02. (на американски английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Guzman, JA. Carbon monoxide poisoning // Critical Care Clinics 28 (4). октомври 2012. DOI:10.1016/j.ccc.2012.07.007. с. 537–48. Архивиран от оригинала на 2021-08-28.
- ↑ а б Schottke, David. Emergency Medical Responder: Your First Response in Emergency Care. Jones & Bartlett Learning, 2016. ISBN 978-1284107272. p. 224. Посетен на 2017-07-02. (на английски)
- ↑ Caterino, Jeffrey M., Kahan, Scott. In a Page: Спешна медицина. Lippincott Williams & Wilkins, 2003. ISBN 978-1405103572. с. 309. Посетен на 2 юли 2017.
- ↑ а б в г д Bleecker, ML. Carbon monoxide intoxication // Occupational Neurology. Т. 131. 2015. ISBN 978-0444626271. DOI:10.1016/B978-0-444-62627-1.00024-X. с. 191–203.
- ↑ Buckley, NA и др. Hyperbaric oxygen for carbon monoxide poisoning. // The Cochrane Database of Systematic Reviews (4). 2011-04-13. DOI:10.1002/14651858.CD002041.pub3. с. CD002041.
- ↑ Farrell, Michael. Criminology of Homicidal Poisoning: Offenders, Victims and Detection. Springer, 2017. ISBN 978-3-319-59117-9. p. 89. Посетен на 2020-07-13. (на английски)
- ↑ а б Ferri, Fred F. Ferri's Clinical Advisor 2017 E-Book: 5 Books in 1. Elsevier Health Sciences, 2016. ISBN 978-0323448383. p. 227–28. Посетен на 2017-07-02. (на английски)
- ↑ American College of Emergency Physicians Clinical Policies Subcommittee (Writing Committee) on Carbon Monoxide, Poisoning и др. A Critical Issue in the Management of Adult Patients Presenting to the Emergency Department With Acute Carbon Monoxide Poisoning: Approved by the ACEP Board of Directors January 22, 2025. // Annals of emergency medicine 85 (4). април 2025. DOI:10.1016/j.annemergmed.2024.12.005. с. e45-e59.
- ↑ Penney, David G. Carbon Monoxide Poisoning. CRC Press, 2007. ISBN 978-0849384189. p. 569. Посетен на 2017-07-02. (на английски)
- ↑ Omaye ST. Metabolic modulation of carbon monoxide toxicity // Toxicology 180 (2). ноември 2002. DOI:10.1016/S0300-483X(02)00387-6. с. 139–50.
- ↑ а б Blumenthal, I. Carbon monoxide poisoning. // Journal of the Royal Society of Medicine 94 (6). юни 2001. DOI:10.1177/014107680109400604. с. 270–72.