Отушище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Отушище
Отушиште
— село —
42.0833° с. ш. 21.0547° и. д.
Отушище
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаТеарце
Географска областДолни Полог
Надм. височина540 m
МПС кодTE
Отушище в Общомедия

Отишище или Отушища (на македонска литературна норма: Отушиште, Отушишта) е бивше село в Република Македония, квартал на общинския център Теарце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Отушище е разположено в Долен Полог – северната част на Положката котловина, непосредствено от лявата страна на пътя Тетово - Яжинце, на 10 километра северно от Тетово. Селото е слято с разположеното на югозапад Теарце.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Йоан Богослов“ в Отушище е от XIII век. Селото е споменато във вакъфски документ от 1468 - 1469 година като Отушишта.[1] Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним Отушишти от личното име *Chotuš.[2]

Старата джамия в Отушище е от XIX век.[1]

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Оттушище. — има около 60 арнаутски и български кѫщи. На близо до селото има църковище, при което селенитѣ българи, заедно съ гости отъ околнитѣ села, празднуватъ и колятъ курбанъ на 8 май.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Отушница има 215 жители българи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 160 християнски жители на Отушица (Otuchitza) са българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Отушище е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

С разрастването на Отушище и Теарце двете села се сливат и Отушище става квартал на Теарце.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Стара џамија // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179.
  3. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 61.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.