Официални празници в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Официалните празници в Република България са определени от Кодекса на труда, член 154.

Основни официални празници[редактиране | редактиране на кода]

Дата Официално име Бележки
1 януари Нова година
3 март Ден на Освобождението на България от османско иго национален празник
петък (март – май) Велики петък (Разпети петък) денят се определя според православния календар (през 2013 г. празникът е на 3 май)
събота (март – май) Велика събота (Страстна събота) денят се определя според православния календар (през 2013 г. празникът е на 4 май)
април\май Великден дните се определят според православния календар (през 2013 г. празниците са на 5 и 6 май)
1 май Ден на труда и на международната работническа солидарност
6 май Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия
24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
6 септември Ден на Съединението на България
22 септември Ден на Независимостта на България
1 ноември Ден на народните будители неприсъствен за всички учебни заведения
24 декември Бъдни вечер
25 и 26 декември Рождество Христово (Коледа)

Еднократни официални празници и почивни дни[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно чл.154, ал.2 на Кодекса на труда, Министерският съвет може еднократно (за всяка отделна година) да обявява официални празнични и почивни дни и да размества останалите почивни дни. Това позволява например да се сливат почивни дни разделяни от само един работен ден и преместването на този работен ден на друга дата (за отработване).

Труд в извънработно време[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Кодекса на труда, член 262 извънредният труд се заплаща с увеличение спрямо трудовото възнаграждение по трудовия договор, което е „не по-малко от:

  • 50 на сто – за работа през работните дни;
  • 75 на сто – за работа през почивните дни;
  • 100 на сто – за работа през дните на официалните празници“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]