Охотска плоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Охотска плоча
OkhotskPlate.png
Вид малка
Движение1 югозапад
Скорост1 1,3 – 1,4 cm/годишно
Характеристики Охотско море, Камчатка Сахалин, Хокайдо
1Спрямо Африканската плоча

Охотската плоча е тектонска плоча, покриваща Охотско море, Камчатския полуостров и островите Сахалин и Хокайдо. В миналото се е считала за част от Северноамериканската плоча, но последните проучвания показват, че това е самостоятелна плоча, граничеща на север със Северноамериканската.[1][2] Общата им граница е движещ се наляво трансформен разлом (Улахански разлом). На изток, плочата граничи с Тихоокеанската плоча при Курило-Камчатската падина и Японската падина, на юг граничи с Филипинската плоча при падината Нанкай, на запад има контакт с Евразийската плоча, а на югозапад вероятно се допира с Амурската плоча.[3]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Границата между Охотската и Амурската плочи е възможно да е отговорна за много земетресения, възникнали в Японско море и на Сахалин, като например това, сринало Нефтегорск през 1995 г. (7,6 по Рихтер).[4][5][6] Други по-силни земетресения удрят Японско море през 1983 и 1993 г., отприщвайки цунамита.

Границата между Охотската и Тихоокеанската плочи представлява зона на субдукция, в която Тихоокеанската плоча се подпъхва под Охотската. Много силни земетресения са възникнали тук, някои от които са едни от най-мощните в историята, като например земетресенията на Камчатка от 1737 и 1952 г. Такива силни земетресения могат да се породят и около Курилските острови, което се случва през ноември 2006 г.,[7][8] и на Хокайдо, който е ударен през септември 2003 г.,[9][10] и дори близо до бреговете на Хоншу, както става през 2011 г. в региона Тохоку.

Измервания чрез GPS и други проучвания сочат, че Охотската плоча се върти бавно по посока на часовниковата стрелка. Моделите показват въртене от 0,2 градуса за милион години около точка, намираща се северно от остров Сахалин.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Seno et al., 1996 Journal of Geophysical Research; https://agupubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1029/96JB00532
  2. Apel et al., 2006 Geophysical Research Letters; http://onlinelibrary.wiley.com/wol1/doi/10.1029/2006GL026077/full
  3. Deformation of the Northwestern Okhotsk Plate:How is it happening?
  4. Tamura, Makoto. The ShalIow Seismicity in the Southern Part of Sakhalin. // Geophysical Bulletin of Hokkaido University 65. 2002. с. 127 – 142.
  5. Earthquake Information for 1995. // USGS.
  6. Arefiev, S. S.. Deep structure and tomographic imaging of strong earthquake source zones. // Izvestiya Physics of the Solid Earth 42 (10). 2006. DOI:10.1134/S1069351306100090. с. 850 – 863.
  7. Offshore Tsunami Observation by the Kuril Islands Earthquake of 15 November 2006. // IEEE Xplore Abstract – Offshore Tsunami Observation by the Kuril Islands Earthquake of 15 November 2006. Ieeexplore.ieee.org, 2007. ISBN 978-1-4244-1207-5. DOI:10.1109/UT.2007.370767. с. 482 – 487. Посетен на 2016-01-01.
  8. Magnitude 8.3 – KURIL ISLANDS. // Earthquake.usgs.gov. Посетен на 1 януари 2016.
  9. Watanabe, Tomoki. Seismological monitoring on the 2003 Tokachi-oki earthquake, derived from off Kushiro permanent cabled OBSs and land-based observations. // Tectonophysics 426 (1 – 2). 2006. DOI:10.1016/j.tecto.2006.02.016. с. 107 – 118.
  10. Magnitude 8.3 – HOKKAIDO, JAPAN REGION. // Earthquake.usgs.gov. Посетен на 1 януари 2016.
  11. Independent active microplate tectonics of northeast Asia from GPS velocities and block modeling. Apel et al., 2006