Охрана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската милиция. За руската Охранка, вижте Царска тайна полиция.

Охрана
Информация
Тип революционна организация
Основана 1941 г.
Закрита 1944 г.
Правно положение несъществуваща
Официални езици български
Ръководител Андон Калчев, Цветан Младенов
Администрация на област Македония:   България   Италия   Германия

„Охрана“ (на гръцки: Οχράνα), известна и като Централен българомакедонски комитет, е въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива. Неин ръководител и главен организатор е българският офицер Андон Калчев, подпомаган от Цветан Младенов.

Причини за възникването на Охрана[редактиране | редактиране на кода]

След анексията на Егейска Македония от Гърция през 1913 година, гръцките правителства установяват в областта репресивен режим по отношение на българското население в нея, което предизвиква вълни на емиграция към България. След разгрома на гръцката армия в Гръцко-турската война пред Анкара от войските на Ататюрк, в Егейска Македония са заселени хиляди малоазийски и тракийски гръцки бежанци, които стават опора на властите в борбата им с българщината. Репресиите срещу местното българско население се засилват особено при режима на генерал Йоанис Метаксас.

Когато Гърция бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до Струма са предоставени за администриране от България, но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник Георгиос Пулос, мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на ЕЛАС, които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.

Така в 1941 г. Андон Калчев и Цветан Младенов формират в Лерин опълченската организация „Охрана“ за защита и териториална отбрана на българското население.

Солунски български клуб[редактиране | редактиране на кода]

В 1941 година в германската окупационна зона в Солун е учреден Солунският български клуб. В него участват много офицери от българската войска. Един от неговите главни учредители е Андон Калчев. Клубът като организация си поставя за цел защита на правата на българите в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в Македония.

Организират се доставки на храни и вещи от първа необходимост и други помощи. Клубът извоюва правото и изпраща български офицери за свръзка към германските и италиански власти, които да защитават интересите на македонските българи. По-късно клубът си поставя също задачата да подпомага и организира отряди въоръжено опълчение за защита на българското население в Егейска Македония.

Български комитет „Свобода или смърт“ в Костур[редактиране | редактиране на кода]

В 1943 г. Андон Калчев се свързва с италианския комендант на Костур лейтенант Джовани Равали и настоява за действия за защита на българското население от гръцките нападения. Тъй като италианците не са в състояние да спрат посегателствата те се съгласяват да ги въоръжат. Установен е и контакт с началника на костурския гарнизон на Италианската Армия полковник Алдо Вениери, който обещава на местното селско и градско българско население отпускане на оръжие и униформи за самозащита[1].

Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в Костур официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат Пандо Макриев, Лука Диманов и Никола Шестоваров. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.[2] На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал Джузепе дел Джудиче със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита[3]. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на Вътрешната македонска революционна организация, както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.

Дейност на Охрана[редактиране | редактиране на кода]

След формирането на организацията „Охрана“ в Костурско и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във Воден, тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.

В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през 1943 е в състав 3000 души, а в 1944 г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира прогръцкото и комунистическото македонистко влияние в региона.

Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.

През август 1943 година старият лидер на ВМРО Иван Михайлов пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в София между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.

Реорганизация на Охрана[редактиране | редактиране на кода]

След капитулацията на Италия през есента на 1943 г. италианската окупационна зона е заета от германски части. С помощта на немските власти селските опълченски роти на Охрана в Костурско са реорганизирани в териториална отбрана и превъоръжени, скоро след това така са устроени и тези в Лерин и Воден. Милициите на териториалната отбрана от Костур и Воден вече не само продължават да се защитават и справят успешно, но започват да действат и активно срещу набезите на четите на ЕЛАС.

В юни 1944 г. дейци на ВМРО се срещат с командващия немските части във Воден и обсъждат формирането на доброволчески корпус с ядро трите действащи батальона, който да бъде разгърнат в Западна Македония за противодействие на частите на ЕЛАС. Това е съвсем навременна мярка, тъй като през лятото на 1944 година частите на ЕЛАС, превъоръжени и постигнали временно единомислие с националистите с помощта на английски инструктори предприемат офанзива срещу териториалната отбрана на населението. В станалите сражения българите дават жертви и дори една териториална единица от 28 души е обкръжена и попада в плен според доклада на полковник Мирчев до щаба на армията от 5 юни. На 21 август гръцки паравоенни формирования нападат село Черешница, защитавано от бойци на Охрана. При ожесточеното нападение гърците твърдят, че са убили 20 души и пленили 300. Селото е разорено. През септември ЕЛАС нападат и по техни сведения изваждат от строя две роти от териториалната отбрана на Воден.

Разпускане на Охрана[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига през София в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска Независима република Македония с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. След деветосептеврийския преврат и изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ продължава да действа до края на 1944 г. когато е разпусната. След преврата в България Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония, а по-късно е пленен от титови партизани край Битоля, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. В 1948 г. е осъден на смърт от гръцки съд и разстрелян. Последните му думи са „Ура Македония“!

След края на 1944 г. много членовете на Охрана се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „Славяномакедонски народоосвободителен фронт“ (СНОФ) и се включват във въоръжената борба на страната на Демократичната армия на Гърция в Гражданската война. След края на военните действия много от тях напускат родните краища към България, Югославия и другите социалистически страни и формират последната голяма емигрантска вълна от Егейска Македония.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.
  2. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412
  3. „Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)
  • Македония. История и политическа съдба. Том 3, Георги Даскалов и колектив, София, 1998 г.
  • Участта на българите в Егейска Македония, 1936-1946, Политическа и военна история, Георги Даскалов, София, 1999 г.
  • Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4, Георги Даскалов, София, 2003 г.
  • Macedonia's Secret Army: IMRO Militias of Southwestern Macedonia
  • Vic Nicholas, IMRO Militia And Volunteer Battalions Of Southwestern Macedonia, 1943–1944. като Word document
  • Вангел Ајановски Оче. Егејски бури — Револуционерното движење во Воденско и НОФ во Егејска Македоница, Скопје, 1975. стр.122-123
  • Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
  • Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.
  • Yiannis D. Stefanidis. Macedonia in the 1940s.Modern and Contemporary Macedonia, vol. II, 64-103. [5]
  • Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.
  • Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

IMRO badge.JPG Български революционни организации след 1878 година

ВМОК · Странджа · ВМОРО

ВМРО · ММТРО · ТКПОМБ · Охрана · ВЗРО

МФО · ВМРО (об.)

ВТРО

ВДРО · ДРО

     Портал „Македония“         Портал „Македония