Очушница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Очушница
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.4211° с. ш. 23.6631° и. д.
42.3056° с. ш. 23.8722° и. д.
Местоположение в Софийска област
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Костенец
Дължина 26 km
Водосборен басейн 151 km²
Отток 0,54 m³/s
Начало
Място ЮИ подножие
на връх Калето,
Септемврийски рид,
Ихтиманска Средна гора
Координати 42°25′15.96″ с. ш. 23°39′47.16″ и. д. / 42.4211° с. ш. 23.6631° и. д.
Надм. височина 1185 m
Устие
Място ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°18′20.16″ с. ш. 23°52′19.92″ и. д. / 42.3056° с. ш. 23.8722° и. д.
Надм. височина 489 m

Очушница е река в Южна БългарияСофийска област, община Костенец, ляв приток на Марица. Дължината ѝ е 26 km.

Река Очушница извира на 1185 m н.в. под името Черна река от югоизточното подножие на връх Калето в Септемврийски рид на Ихтиманска Средна гора. Протича в югоизточна посока в почти права линия в широка долина и се влива отляво в река Марица, на 489 m н.в., в източната част на град Костенец.

Река Очушница е реката в България, на която водосборният басейн е почти окръжност с коефициент 1,01 и по този показател заема 1-во място сред българските реки. По гъстота на речната си мрежа – 2,1 km/km2, реката е също на едно от първите маста в България.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Бялата вода
  • ← Левица
  • ← Старчов дол
  • → Чучурдере
  • → Църковно дере
  • → Жежката вода
  • → Сулудервентска река

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-юни, а минимумът – юли-октомври. Среден годишен отток при разклона на шосето за село Очуша – 0,54 m3/s.

По течението на реката в Община Костенец са разположени село Пчелин и общинския център град Костенец.

Водите на реката се използват за напояване в Долнобанско-Костенецкото поле.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 352.