Направо към съдържанието

ПФК „Ботев – Враца“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПОФК Ботев (Враца))
Ботев Враца
Футболен клуб Ботев (Враца)
ПрозвищеЗелените Лъвове
Врачани
Основан21 април 1921 г.;
преди 104 години
 (1921-04-21) [1][2][3]
ДържаваБългария
СтадионХристо Ботев
Капацитет25 000
Президент Вангел Вангелов[4]
Старши треньор Тодор Симов
ПървенствоПърва лига
2024/2514-то
СпонсорУинбет
Екипировка Erima
Уебсайтbotev-vratsa.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира 2023/24
ПФК „Ботев – Враца“ в Общомедия

ПФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.

От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в А група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.

Създаване и първи години

[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спорт. [5] [6]

Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.[7]

На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.[5] През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната Б група и печели правото да участва в А група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[8] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.


26 сезона в А група (1964 – 1990)

[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в А група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-то място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.

През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на А група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-то място, както и през сезон 1984/85 – 4-то място (през 1990 г. е преместен на 6-то място, защото БФС връща титлата на "Левски" и сребърните медали на ЦСКА). В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[9] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в Б група.

Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)

[редактиране | редактиране на кода]
Мартин Петров играе за „Ботев“ през сезон 1995/96

Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до В група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в Б група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“.

През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във В група „Ботев“ (Лиляче). През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за Б група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[10], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната Б група. Завършва на 1-во място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.

През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в А група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.

През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.[11] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[12] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.

През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до В група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в Б група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.

  • Ботев (1921 – 1927)
  • Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
  • Ботев (1930 – 1949)
  • Спартак (1949 – 1957)
  • Ботев (1957 – 1985)
  • Враца (1985 – 1990)
  • Ботев (от 1990 г.)
Първа лига
  • Бронзов медалист1970/71
Купа на България
Купа на Съветската армия
  • Полуфиналист1984/85

Участия в европейските клубни турнири

[редактиране | редактиране на кода]
Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1971/72 Купа на УЕФА Първи кръг Югославия Динамо (Загреб) 1:2 1:6 2:8
1983 Купа Интертото Група 8 Хамарбю ИФ 1:2 1:2 3-то място
Германия Арминия (Билефелд) 0:1 0:4
Брюне ИЛ 1:0 3:0

Последните 10 сезона

[редактиране | редактиране на кода]
Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2015/16 В Група 2 Класиране във Втора лига 30 27 0 3 101:17 81 не участва
2016/17 Втора лига 10 30 9 11 10 42:41 38 1/32-финал
2017/18 Втора лига 1 Класиране в Първа лига 30 19 7 4 46:20 64 1/8-финал
2018/19 Първа лига 9 34 13 7 14 49:45 46 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 31 7 9 15 29:50 30 1/4-финал
2020/21 Първа лига 12 32 8 6 18 31:45 30 1/4 финал
2021/22 Първа лига 13 32 6 10 16 30:55 28 1/16 финал
2022/23 Първа лига 12 35 8 8 19 29:64 32 1/16 финал
2023/24 Първа лига 14 35 9 6 20 28:56 33 1/8 финал
2024/25 Първа лига 14 37 10 6 21 34:65 36 1/2 финал

Класиране по сезони

[редактиране | редактиране на кода]
А футболна групаБ футболна групаВ футболна групаБ футболна групаА футболна групаБ футболна групаВ футболна групаБ футболна групаВ футболна групаБ футболна групаА футболна групаБ футболна група
Сектор А на стадион „Христо Ботев“

„Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.

Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции.

Към 23 февруари 2026 г.

Вратари
1 Любомир Василев
94 Марин Орлинов
99 Любослав Стоянов
Защитници
3 Сейни Санянг
6 Тамиму Уору
11 Мартин Ачков
22 Мартин Стойчев
36 Милен Стоев
44 Иван Горанов
55 Джордже Йовичич
77 Росен Маринов
88 Лазар Боянов
Халфове
8 Антоан Стоянов
12 Илия Юруков
17 Хосе Гайегос
21 Радослав Цонев
24 Мартин Смоленски
33 Кристиян Малинов
81 Касим Хаджи
91 Данило Полонский
97 Владислав Найденов
Нападатели
9 Даниел Генов
19 Йоан Борносузов
20 Мичи Нтело
79 Мартин Петков


Почетни листи в Първа лига

[редактиране | редактиране на кода]
МястоИмеПериодМачове
1Николай Пенков1969 – 1981334
2Сашо Ангелов1967 – 1980307
3Евлоги Йорданов1959 – 1975305
4Георги Каменов1962 – 1975285
5Димитър Ефремов1972 – 1988284
6Ангел Ценов1967 – 1978267
7Валери Цветанов1979 – 1989265
8Венелин Тошков1970 – 1988250
9Кирил Райков1963 – 1976211
10Николай Бакърджиев1962 – 1972209
МястоИмеПериодГолове
1Георги Каменов1962 – 1975150
2Сашо Ангелов1967 – 198087
3Емил Маринов1982 – 198969
4Евлоги Йорданов1959 – 197566
5Цветан Данов1981 – 198863
6Димитър Ефремов1972 – 198858
7Илия Драгомиров1957 – 197052
8Даниел Генов2018 –30
9Браян Переа2022 – 202526
10Илия Войнов1981 – 198825
ИмеОтДо
Илия Панев19591964
Иван Радоев19641966
Илия Панев19691974
Семко Горанов19741976
Илия Панев19761978
Васил Романов19781979
Добромир Жечев19791981
Петър Каменов19811985
Илия Панев19851987
Янко Гелов19871988
Петър Каменов19881989
Семко Горанов19891990
Димитър Ефремов19901991
Илия Панев19911993
Пламен Николов19981999
Людмил Горанов19992000
Илия Вълов20002001
Емил Маринов20012002
Тодор Гарев1 юли 2006 г.8 януари 2008 г.
Емил Маринов8 януари 2008 г.30 юни 2009 г.
Сашо Ангелов1 юли 2009 г.12 септември 2011 г.
Атанас Джамбазки13 септември 2011 г.24 октомври 2011 г.
Тодор Гарев25 октомври 2011 г.7 декември 2011 г.
Антони Здравков7 декември 2011 г.30 юли 2012 г.
Джулиано Сондзони6 август 2012 г.20 септември 2012 г.
Антони Здравков20 септември 2012 г.6 юни 2013 г.
ИмеОтДо
Ясен Петров13 юни 2013 г.17 септември 2013 г.
Тодор Гарев24 септември 2013 г.28 ноември 2013 г.
Бойко Величков4 декември 2013 г.21 май 2014 г.
Викторио Павлов17 юни 2014 г.4 ноември 2014 г.
Емил Маринов4 ноември 2014 г.30 декември 2014 г.
Адалберт Зафиров30 декември 2014 г.27 април 2015 г.
Атанас Джамбазки14 май 2015 г.9 декември 2015 г.
Николай Тодоров9 декември 2015 г.2 май 2016 г.
Бойко Величков8 юни 2016 г.22 ноември 2016 г.
Сашо Ангелов23 ноември 2016 г.5 ноември 2019 г.
Антони Здравков11 ноември 2019 г.13 март 2021 г.
Веселин Великов15 март 2021 г.8 юни 2021 г.
Даниел Моралес9 юни 2021 г.22 март 2022 г.
Ивайло Димитров23 март 2022 г.29 април 2022 г.
Дженаро Йецо29 април 2022 г.1 юни 2022 г.
Росен Кирилов 1 юни 2022 г. 6 септември 2022 г.
Даниел Моралес13 септември 2022 г.18 септември 2023 г.
Христо Янев19 септември 2023 г.3 юни 2024 г.
Тодор Янчев6 юни 2024 г.2 септември 2024 г.
Христо Янев6 септември 2024 г.24 септември 2025 г.
Тодор Симов24 септември 2025 г.

Известни привърженици

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тотю Младенов - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика [13]
  • Мирослав Найденов - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните [13]
  • Радостина Тодорова - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ [14]
  • Тото - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“
  • Горан Иванов - актьор
  1. стр. 80
  2. стр. 127
  3. ФК Ботев е създаден през 1921 година в град Враца
  4. Александров, Жоро. Ботев Враца има нов президент // БНР. 18 август 2022. Посетен на 17 декември 2022.
  5. 1 2 "Ботев" Враца на 90 години // bnr.bg.
  6. Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца // darik.bg.
  7. По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“
  8. Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.
  9. Витоша – Враца 3:6 // levskisofia.info.
  10. Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца) // sport-vt.com, 29 юни 2009 г.
  11. Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца) // dariknews.bg, 30 юли 2012 г.
  12. Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.
  13. 1 2 Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми // prosport.bg.
  14. Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“! // sportal.bg.