ПОФК Ботев (Враца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Враца)
Прозвище„зелените лъвове“
„врачани“
Основан1921 г.;
преди 101 години
 (1921)[1][2][3]
ДържаваБългария
СтадионХристо Ботев
Капацитет25 000
ПрезидентFlag of Bulgaria.svg Христо Илиев
ТреньорFlag of Brazil.svg Flag of Bulgaria.svg Даниел Моралес
ПървенствоПърва лига
2021/22Първа лига, 13 място
Спонсоробщина Враца
Уинбет
SportRespect.com [4]
ЕкипировкаFlag of Italy.svg Zeus [5]
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ПОФК Ботев в Общомедия

ПФК Ботев е български футболен отбор от Враца, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е с капацитет 25 000 места.

От 1964 г. до 1990 г. „Ботев“ записва 26 последователни сезона в „А“ група. Клубът постига най-големия си успех през сезон 1970/71, когато завършва на 3 място и печели бронзовите медали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване и първи години[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 1921 г. на игрището край стария пазар на Враца група младежи учредяват спортен клуб, който назовават на името на големия революционер Христо Ботев. Учредители са Иван Абгузов, Тодор Орозов, Христо Лиженски, Ангел Рачински, Нако Паунов, Никола Кунов и Герго Бойчев. В началото в клуба са застъпени спортовете лека атлетика и гимнастика, а малко по-късно са закупени първите футболни топки и футболът се е наложил като основен спортнеясно? ]. [6] [7]

Между 1928 г. и 1930 г., след обединение с „Орел“, клубът се нарича „Ботев-Орел 28“, но през 1930 г. си връща името „Ботев“. Просъществува до 1949 г., когато е разформирован, а в града са обособени няколко доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен принцип. За официален наследник на Ботев се приема ДСО „Спартак“ Враца, което записва участия във второто ниво на българския футбол.[8]

На 3 април 1957 г. „Ботев“ е възроден след обединението на „Спартак“ с повечето ДСО в града.[6] През 1960/61 достига до полуфинал за Националната купа, където отпада от бъдещия носител на трофея ЦДНА (София). Това е най-доброто постижение за клуба в турнира до този момент, което е повторено 14 години по-късно. През сезон 1963/64 „Ботев“ се класира на 1-во място в Северната „Б“ група и печели правото да участва в „А“ група за първи път в своята история. Промоцията е осигурена кръг преди края на първенството след победа с 5:2 като гост срещу регионалния противник Монтана.[9] Сред основните футболисти в състава по това време са Илия Драгомиров, Георги Каменов, Евлоги Йорданов, Николай Бакърджиев и Кирил Райков.


26 сезона в „А“ група (1964 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в „А“ група „Ботев“ успява да се утвърди в елитното първенство, като записва 26 поредни сезона, придобивайки статута на един от значимите клубове в българския футбол. Към състава са интегрирани футболисти като Румен Йотов, Николай Пенков, Сашо Ангелов, Цветан Патеров, Венелин Тошков, Ангел Ценов. Заедно с по-опитните те се превръщат в основата на отбора, който през сезон 1970/71 печели бронзовите медали в шампионата. Под ръководството на старши треньора Илия Панев „врачани“ завършват на 3-о място след ЦСКА и Левски и придобиват правото да представят България в Купата на УЕФА. В нея „Ботев“ среща Динамо (Загреб) и отпада след две загуби. В първия мач, игран на 15 септември 1971 г. на стадион „Максимир“, „врачани“ губят с 1:6, като почетното попадение е дело на Евлоги Йорданов. На реванша във Враца две седмици по-късно Евден Каменов открива резултата за „Ботев“, но след това Динамо обръща и печели с 2:1.

През следващите години „Ботев“ се класира предимно в „златната среда“ на „А“ група. По-челни позиции записва през сезон 1976/77, когато финишира на 5-о място, както и през сезон 1984/85 – 6-о място. В средата на 80-те години на ХХ век в отбора изпъкват имената на футболисти като Илия Вълов, Валери Греков, Илия Войнов, Цветан Данов и Емил Маринов. Между 1985 г. и 1990 г. клубът се състезава под името „Враца“ след решение на ЦК на Българската комунистическа партия, свързано със злополучния финал за Купата на България през 1985 г., което забранява футболните отбори да носят имена на национални герои. В този период отборът постига една от най-впечатляващите победи в своята история. На 11 декември 1985 г. разбива с 6:3 като гост Левски (София), преименуван тогава на „Витоша“.[10] Дългогодишният период на клуба в елита на българския футбол приключва през сезон 1989/90. По време на кампанията „врачани“ постигат само 5 победи, завършват на последното 16-о място в класирането и изпадат в „Б“ група.

Две десетилетия извън елита (1990 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Петров играе за „Ботев“ през сезон 1995/96

Следва дълъг период, в който „Ботев“ се движи между дивизиите. Отборът участва четири последователни сезона във втора дивизия, а през 1994 г. се свлича до „В“ група. В този период обаче изгрява звездата на юношата на клуба Мартин Петров. Той играе за „Ботев“ през сезон 1995/96, а впоследствие се превръща в един от най-добрите български футболисти, емблема и на националния отбор. През 1998 г. „врачани“ успяват да се завърнат в „Б“ група с поддръжката на строителния предприемач Иван Личев, който пререгистрира клуба като акционерно дружество – „Ботев 1921 Враца“. От школата излиза още един значим футболист в лицето на Валентин Илиев, но трудните години за клуба продължават. В началото на ХХI век кризата се задълбочава и отборът не завършва сезон 2002/03, като се отказва от участие през зимната пауза. През следващите три сезона във Враца футбол развива единствено „Ботев-21“, който макар документално да няма общо с фалиралото дружество, се приема за наследник, тъй като играе на стадион „Христо Ботев“ и в неговите редици се влива цялата детско-юношеска школа на „Ботев 1921 Враца“.

През 2005 година след разпада на „Ботев-21“ община Враца регистрира нов клуб с името ОФК „Ботев“, който се обединява със спечелилия промоция във „В“ група „Ботев“ (Лиляче). През сезон 2008/09 завършва на 1 място и печели промоция за „Б“ група. След завръщането в професионалния футбол за старши треньор е назначен Сашо Ангелов[11], като под негово ръководство възходът на „Ботев“ продължава. През сезон 2009/10 отборът се класира на 6-о място, а през 2010/11 е над всички в Западната „Б“ група. Завършва на 1-о място и отново става част от елита след 21-годишна пауза.

Възходи и падения[редактиране | редактиране на кода]

През второто десетилетие на ХХI век изявите на „Ботев“ (Враца) се характеризират с възходи и падения. През сезон 2011/12 отборът успява да се задържи в „А“ група, като завършва на 12-о място в крайното класиране, въпреки че по време на кампанията е воден от четирима различни треньори в лицето на Сашо Ангелов, Атанас Джамбазки, Тодор Гарев и Антони Здравков, а освен това е съпътстван от сериозна финансова криза.

През лятото на 2012 г. управлението на „Ботев“ е поето от италиански инвеститори, като за председател на Управителния съвет е избран бившият футболен агент Пепино Тири.[12] За първи път в историята на клуба за старши треньор е назначен чужденец – италианецът Джулиано Сонзони, а в състава са привлечени над 10 чуждестранни футболисти от Италия, Бразилия, Уругвай и Аржентина.[13] Кризата в клуба обаче продължава и се задълбочава. В края на годината италианците напускат, а „Ботев“ завършва на 13-о място и изпада заради намаляване на бройката на отборите в елита.

През 2015 г. „Ботев“ отново пропада до „В“ група. Издръжката на клуба е поета от община Враца, което води до ново издигане към професионалния футбол. През 2016 г. отново е в „Б“ група, наричаща се вече Втора лига, а две години по-късно печели за трети път в своята история промоция за Първа лига.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Ботев (1921 – 1927)
  • Ботев-Орел 28 (1928 – 1930)
  • Ботев (1930 – 1949)
  • Спартак (1949 – 1957)
  • Ботев (1957 – 1985)
  • Враца (1985 – 1990)
  • Ботев (от 1990 г.)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига
  • Bronze medal icon.svg Бронзов медалист1970/71
Купа на България
Купа на Съветската армия
  • Полуфиналист1984/85

Участия в европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост
1971/72 Купа на УЕФА 1 кв. кръг Flag of FR Yugoslavia.svg Динамо (Загреб) 1:2 1:6

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2012/13 „А“ група 13 Изпадане в „Б“ група 30 8 7 15 23:51 31 1/16-финал
2013/14 „Б“ група 6 26 10 8 8 32:23 38 1/32-финал
2014/15 „Б“ група 13 Изпадане във „В“ група 30 8 5 17 26:43 29 1/32-финал
2015/16 „В“ Група 2 Класиране във Втора лига 30 27 0 3 101:17 81 не участва
2016/17 Втора лига 10 30 9 11 10 42:41 38 1/32-финал
2017/18 Втора лига 1 Класиране в Първа лига 30 19 7 4 46:20 64 1/8-финал
2018/19 Първа лига 9 34 13 7 14 49:45 46 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 31 7 9 15 29:50 30 1/4-финал
2020/21 Първа лига 12 32 8 6 18 31:45 30 1/4 финал
2021/22 Първа лига 13 32 6 10 16 30:55 28 1/16 финал

Класиране по сезони[редактиране | редактиране на кода]

„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„В“ футболна група„Б“ футболна група„А“ футболна група„Б“ футболна група

Клубен стадион[редактиране | редактиране на кода]

Сектор „А“ на стадион „Христо Ботев“

„Ботев“ (Враца) играе домакинските си срещи на стадион „Христо Ботев“. Той се намира в източната част на Враца и е част от спортен комплекс „Христо Ботев“. Това съоръжение е един от най-големите български стадиони. Построен е с доброволния труд на жителите на града през 1948 година, като капацитетът му е 32 000 зрители. Около терена е изградена широка лекоатлетическа писта.

Стадион „Христо Ботев“ разполага с удобен паркинг за над 300 автомобила. Към стадиона са изградени и 3 тренировъчни игрища, които се ползват от всички детско-юношески възрастови групи. Административната сграда е на три етажа и включва съблекални, музейна клубна експозиция, ресторант и зала за пресконференции.

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 2 септември 2022 г.

Вратари
01 Flag of Argentina.svg Алан Миналия
34 Flag of Colombia.svg Федерико Бариос
76 Flag of Bulgaria.svg Красимир Костов
Защитници
02 Flag of Bulgaria.svg Цветослав Поповчев
03 Flag of Bulgaria.svg Мартин Кавдански
04 Flag of Brazil.svg Луиз Соарес
08 Flag of Brazil.svg Диего Фераресо
20 Flag of the Republic of the Congo.svg Меси Биатумусока
22 Flag of Bulgaria.svg Петър Кепов
23 Flag of Argentina.svg Браян Мендоса
37 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Том Рапнуи
Халфове
06 Flag of Bulgaria.svg Антонио Георгиев
10 Flag of Colombia.svg Сантиаго Монтоя
14 Flag of Bulgaria.svg Мартин Атанасов
16 Flag of Bulgaria.svg Красимир Тодоров
17 Flag of Bulgaria.svg Чавдар Ивайлов
18 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Клери Сербер
21 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Жан-Пиер Да Силва
24 Flag of Bulgaria.svg Стефан Гаврилов
88 Flag of Colombia.svg Йохан Валбуена
Нападатели
09 Flag of Bulgaria.svg Даниел Генов
11 Flag of Bulgaria.svg Виктор Василев
15 Flag of Bulgaria.svg Мирослав Маринов
19 Flag of Colombia.svg Браян Переа
91 Flag of Bulgaria.svg Венцислав Христов


Почетни листи в Първа лига[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Период Мачове
1 Николай Пенков 1969 – 1981 334
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 307
3 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 305
4 Георги Каменов 1962 – 1975 285
5 Димитър Ефремов 1972 – 1988 284
6 Ангел Ценов 1967 – 1978 267
7 Валери Цветанов 1979 – 1989 265
8 Венелин Тошков 1970 – 1988 250
9 Кирил Райков 1963 – 1976 211
10 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 209
Място Име Период Голове
1 Георги Каменов 1962 – 1975 150
2 Сашо Ангелов 1967 – 1980 87
3 Емил Маринов 1982 – 1989 69
4 Евлоги Йорданов 1959 – 1975 66
5 Цветан Данов 1981 – 1988 63
6 Димитър Ефремов 1972 – 1988 58
7 Илия Драгомиров 1957 – 1970 52
8 Илия Войнов 1981 – 1988 25
9 Николай Бакърджиев 1962 – 1972 21
10 Венелин Тошков 1970 – 1988 19

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Flag of Bulgaria.svg Илия Панев 1959 1964
Flag of Bulgaria.svg Иван Радоев 1964 1966
Flag of Bulgaria.svg Илия Панев 1969 1974
Flag of Bulgaria.svg Семко Горанов 1974 1976
Flag of Bulgaria.svg Илия Панев 1976 1978
Flag of Bulgaria.svg Васил Романов 1978 1979
Flag of Bulgaria.svg Добромир Жечев 1979 1981
Flag of Bulgaria.svg Петър Каменов 1981 1985
Flag of Bulgaria.svg Илия Панев 1985 1987
Flag of Bulgaria.svg Янко Гелов 1987 1988
Flag of Bulgaria.svg Петър Каменов 1988 1989
Flag of Bulgaria.svg Семко Горанов 1989 1990
Flag of Bulgaria.svg Димитър Ефремов 1990 1991
Flag of Bulgaria.svg Илия Панев 1991 1993
Flag of Bulgaria.svg Пламен Николов 1998 1999
Flag of Bulgaria.svg Людмил Горанов 1999 2000
Flag of Bulgaria.svg Илия Вълов 2000 2001
Flag of Bulgaria.svg Емил Маринов 2001 2002
Flag of Bulgaria.svg Тодор Гарев 1 юли 2006 г. 8 януари 2008 г.
Име От До
Flag of Bulgaria.svg Емил Маринов 8 януари 2008 г. 30 юни 2009 г.
Flag of Bulgaria.svg Сашо Ангелов 1 юли 2009 г. 12 септември 2011 г.
Flag of Bulgaria.svg Атанас Джамбазки 13 септември 2011 г. 24 октомври 2011 г.
Flag of Bulgaria.svg Тодор Гарев 25 октомври 2011 г. 7 декември 2011 г.
Flag of Bulgaria.svg Антони Здравков 7 декември 2011 г. 30 юли 2012 г.
Flag of Italy.svg Джулиано Сондзони 6 август 2012 г. 20 септември 2012 г.
Flag of Bulgaria.svg Антони Здравков 20 септември 2012 г. 6 юни 2013 г.
Flag of Bulgaria.svg Ясен Петров 13 юни 2013 г. 17 септември 2013 г.
Flag of Bulgaria.svg Тодор Гарев 24 септември 2013 г. 28 ноември 2013 г.
Flag of Bulgaria.svg Бойко Величков 4 декември 2013 г. 21 май 2014 г.
Flag of Bulgaria.svg Викторио Павлов 17 юни 2014 г. 4 ноември 2014 г.
Flag of Bulgaria.svg Емил Маринов 4 ноември 2014 г. 30 декември 2014 г.
Flag of Bulgaria.svg Адалберт Зафиров 30 декември 2014 г. 27 април 2015 г.
Flag of Bulgaria.svg Атанас Джамбазки 14 май 2015 г. 9 декември 2015 г.
Flag of Bulgaria.svg Николай Тодоров 9 декември 2015 г. 2 май 2016 г.
Flag of Bulgaria.svg Бойко Величков 8 юни 2016 г. 22 ноември 2016 г.
Flag of Bulgaria.svg Сашо Ангелов 23 ноември 2016 г. 5 ноември 2019 г.
Flag of Bulgaria.svg Антони Здравков 11 ноември 2019 г. 13 март 2021 г.
Flag of Bulgaria.svg Веселин Великов 15 март 2021 г. 8 юни 2021 г.
Flag of Brazil.svg Flag of Bulgaria.svg Даниел Моралес 9 юни 2021 г. 22 март 2022 г.
Flag of Bulgaria.svg Ивайло Димитров 23 март 2022 г. 29 април 2022 г.
Flag of Italy.svg Дженаро Йецо 29 април 2022 г. 1 юни 2022 г.
Flag of Bulgaria.svg Росен Кирилов 1 юни 2022 г. 6 септември 2022 г.
Flag of Brazil.svg Flag of Bulgaria.svg Даниел Моралес 13 септември 2022 г.

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

  • Тотю Младенов - инженер и политик, бивш министър на труда и социалната политика [14]
  • Мирослав Найденов - лекар, политик, бивш министър на земеделието и храните [14]
  • Радостина Тодорова - модел, участничка в конкурс за красота „Мис Вселена 2015“ [15]
  • Тото - певец, продуцент, актьор и съосновател на група „Скандау“
  • Горан Иванов - актьор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. стр. 80
  2. стр. 127
  3. [1] ФК Ботев е създаден през 1921 година в град Враца
  4. Спонсори и партньори
  5. Новите екипи са тук!
  6. а б "Ботев" Враца на 90 години. // bnr.bg.
  7. Честваме 100 години от създаването на СК „Ботев“ Враца. // darik.bg.
  8. По време на сезон 1957 много от клубовете в България възвръщат традиционните си имена. „Спартак“ Враца приема името „Ботев“
  9. Преди 56 години на този ден „Ботев“ бие с 5:2 Септемврийска слава. // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.
  10. Витоша – Враца 3:6. // levskisofia.info.
  11. Сашо Ангелов поема „Ботев“ (Враца). // sport-vt.com, 29 юни 2009 г..
  12. Пепино Тири е новият председател на УС на „Ботев“ (Враца). // dariknews.bg, 30 юли 2012 г.
  13. Публиката във Враца е гледала и зрелища от чужденци. // konkurent.bg, 21 юни 2020 г.
  14. а б Ботев (Враца) с картотека на новите и без кадрови проблеми. // prosport.bg.
  15. Радост Тодорова стана член на фен клуб „Ботев Враца Завинаги“!. // sportal.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]