ПСВ Айндховен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of the Netherlands.svg ПСВ Айндховен
PSV Eindhoven - Philips Stadion - Kleedkamer Welkom - Cropped Logo.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище „селяните“ (Boeren)
„червено-белите“ (Rood-witten)
„червено-бялата армия“ (Red White Army)
Основан 31 август 1913 г.
Стадион Филипс Стадион
Капацитет 35 000
Президент Холандия Ян Алберс
Старши треньор Холандия Марк ван Бомел
Първенство Ередивиси
2018/19 2-ро
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПСВ Айндховен в Общомедия

ПСВ Айндховен [1], кратка форма ПСВ (на нидерландски: Philips Sport Vereniging, Филипс Спорт Веренигинг; на английски: Philips Sports Union, Филипс Спортс Юниън, правилен правопис по името на града ПСВ Ейндховен) е холандски спортен клуб от град Ейндховен. Известен е с професионалния си футболен отбор, който е дългогодишен член на холандската Ередивиси.

ПСВ е един от трите холандски отбора, печелили Шампионска лига. Клубът печели Купа на Европа, предшественика на Шампионска лига, през 1988 (срещу Бенфика) и Купа на УЕФА през 1978 (срещу СК Бастия). Често са наричани Boeren (на холандски означава „фермери“ или в този случай „селяни“) заради това, че са от провинциален град.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Филипс стадиюм“, на който ПСВ Айндховен играе своите домакински мачове

Както и името му подсказва, започва съществуването си като спонсориран от компанията Филипс като спортен клуб за нейните служители. Основан е на 31 август 1913 г., в чест на стогодишнината от победа над французите в Наполеоновите войни.

ПСВ се развива като изцяло професионален футболен клуб. Домакинските мачове се играят на Филипс Стадион в Ейндховен с капацитет от 35 000 места, всичките седящи. Обмислят се планове за по – нататъшно разширяване на основата до 40 000 места. На този стадион са изиграни много мачове за европейската купа, през 2000 г. е един от стадионите на Евро 2000, проведено в Холандия и Белгия. Изграден е по същото време, когато е основан клубът, въпреки че неговият текущ капацитет е постигнат благодарение на предприетите модернизации през годините. Средното посещение за сезон 2006/07 е 33875 зрители.

ПСВ обира много отличия на футболната арена и е оценен като клуба, в който много добри футболисти като Рууд Гулит, Матея Кежман, Ромарио, Роналдо, Люк Нилис, Филип Кокьо, Парк Джи-Сунг, Яп Стам, Рууд ван Нистелрой, Лий Йонг-Пьо, Марк ван Бомел, Джеферсън Фарфан, Арен Робен, Алекс Родриго Диаш да Коща, Йохан Фогел и Роналд Ватерюс развиват таланта си. Клубният престиж е изграден от футболисти като Вили ван Кьолен, Ян ван Беверен, Ян Портвлейт, братята Ван де Керхоф, които също играят в холандския национален отбор, и Хюб Стевенс през '70-те, когато клубът печели Купа на УЕФА през 1978, побеждавайки СК Бастия с 3:0 на финала.

През 1988, отборът на ПСВ се подготвя под ръководството на Гюс Хидинк и с футболисти като Роналд Куман, Ерик Геретс, Сьорен Лербю и Вим Кифт печели европейската купа за първи и засега единствен път в история си, побеждавайки Бенфика с дузпи. Любопитно е, че ПСВ взима трофея, въпреки че не печели нито един от петте последни мача в състезанието: елиминират ФК Бордо и Реал Мадрид с гол на чужд терен, а другите четири мача завършват с равен резултат. След победата за Купата на Европа ПСВ играе с носителя на Копа Либертадорес Клуб Насионал де Футбол от Монтевидео. След равен резултат 2:2, Насионал побеждава ПСВ с дузпи и печели своята 3-та Световна клубна титла. Гюс Хидинк определя този мач като едно от най-тежките поражения в своята кариера.

Макар и клубът да умее да открива из Южна Америка и Европа млади таланти като споменатите по-горе, много от тях негласно използват ПСВ като трамплин за професионалното си развитие. Така постъпват Роналдо, който прекарва два сезона с клуба, както и Матея Кежман, Арен Робен и доскорошните Парк Джи-Сунг и Лий Йонг-Пьо. Независимо от заминаването на влиятелни играчи като Марк ван Бомел, Йохан Фогел, Парк Джи-Сунг, Лий Йонг-Пьо и Вилфред Баума след сезон 2004/2005 ПСВ се снабдява с играчи като Мика Вяюрюнен, Осмар Ферейра и белгийския полузащитник Тими Саймънс. Подсилени с футболисти като Исмаил Айзат и Ибрахим Афелай, ПСВ достига елиминационния кръг на Шампионска лига 2005/2006 за втори път, след като само един сезон преди това бива спрян на полуфиналите.

Отборът е ръководен от треньори като Гюс Хидинк (който между два договора с ПСВ довежда националните отбори на Холандия и Южна Корея до четвърти места на Световните първенства през 1998 и 2002). Привличането на Ерик Геретс като мениджър носи на клуба две титли в Ередивизи.

През сезон 2006/2007 ПСВ подписват договор с Роналд Куман, който наследява поста на Гюс Хидинк. Освен това привличат еквадорския играч Едисон Мендес и мексиканеца Карлос Салсидо след края на Световното през 2006. Като помощник-мениджъри са привлечени Ян Ваутерс и Тони Бройнс-Слот. През този сезон голмайстори са Джеферсон Фарфан и Аруна Коне. През сезон 2006 – 2007 ПСВ печели Ередивизи с резултат 5:1, с победа у дома над Витес. В предпоследния кръг ПСВ, Аякс и АЗ Алкмар са на равно с актив от 72 точки. Алкмар губи с 2:3 като гост на Екселсиор, докато Аякс и ПСВ бият. ПСВ взима титлата по голова разлика с един гол повече от Аякс.

Срещи с български отбори[редактиране | редактиране на кода]

ПСВ се е срещал с български отбори в официални срещи.

„Лудогорец“[редактиране | редактиране на кода]

С „Лудогорец“ се е срещал два пъти в официални срещи. Първият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 19 септември 2013 г. в Ейндховен като срещата завършва 2 – 0 за „Лудогорец“ [2]. Вторият мач е от груповата фаза на Лига Европа и се състои на 28 ноември 2013 г. в София като срещата завършва 2 – 0 за „Лудогорец“ [3].

Черно море (Варна)[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 август 2019 г.

Вратари
01 Flag of the Netherlands.svg Йерун Зут
13 Flag of Germany.svg Ларс Унерщал
21 Flag of the Netherlands.svg Робин Ройтер
31 Flag of the Netherlands.svg Яник ван Ош
Защитници
03 Flag of Spain.svg Тони Лато
04 Flag of the Netherlands.svg Ник Виргевер
05 Flag of Germany.svg Тимо Баумгартл
06 Flag of Germany.svg Даниел Швааб
22 Flag of the Netherlands.svg Дензел Дъмфрис
28 Flag of France.svg Оливие Боскали
Халфове
08 Flag of the Netherlands.svg Йорит Хендрикс
15 Flag of Mexico.svg Ерик Гутиерес
17 Flag of the Netherlands.svg Ибрахим Афелай Капитан
18 Flag of the Netherlands.svg Пабло Росарио
24 Flag of the Netherlands.svg Мохамед Ихатарен
30 Flag of New Zealand.svg Райън Томас
32 Flag of the Czech Republic.svg Михал Садилек
Нападатели
07 Flag of Portugal.svg Брума
09 Flag of the Netherlands.svg Дониел Мален
10 Flag of the Netherlands.svg Стивън Бергвайн
11 Flag of Greece.svg Костас Митроглу
14 Flag of the Netherlands.svg Сам Ламерс
19 Flag of the Netherlands.svg Коди Гакпо
25 Flag of Japan.svg Рицу Доан
27 Flag of Uruguay.svg Гастон Перейро


Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални:

  • Landskampioen Schaal.png Първи клас (до 1955) / Висша дивизия (след 1956)-Ередивиси:
    • Gold medal icon.svg Шампион (24): 1928/29, 1935/36, 1950/51, 1962/63, 1974/75, 1975/76, 1977/78, 1985/86, 1986/87, 1987/88, 1988/89, 1990/91, 1991/92, 1996/97, 1999/00, 2000/01, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2006/07, 2007/08, 2014/15, 2015/16, 2017/18

Регионални:

Международни:

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Белгия
Бразилия
Гана
Дания
Замбия
Исландия
Мексико
Нидерландия
Норвегия
Перу
Румъния
САЩ
Сърбия
Уелс
Швейцария
Швеция
Южна Корея
България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]