ФК Дунав (Русе)

Дунав Русе
Основан	16 февруари 1949 г.; ; преди 74 години
Държава	България
Стадион	Градски
Капацитет	13 000
Собственик	Мартин Райков; Диян Димов
Президент	Диян Димов
Старши треньор	Мартин Ковачев (временно)
Първенство	Втора лига;
„В“ футболна група 2021/22	1
Спонсор	Астра Биоплант / Winbet / MAPEI / Лубрика
Екипировка	Joma
Екипи и цветове
Домакин	Гост

„Дунав“ е футболен клуб от град Русе, България. Основан е през 1949 г. Играе мачовете си на Градския стадион с капацитет 13 000 места. Цветове на клуба са небесно синьо и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан на 16 февруари 1949 г. в резултат на обединение на ФД „Локомотив“ (учредено 1930 г. като ЖСК), ФД „Динамо“ (1944) и ФД „Русенец“ (1947). Малко след това приема името „Торпедо“. През октомври 1949 г. клубът е разформирован и на негово място са създадени 5 доброволни спортни организации на ведомствен принцип, каквато е практиката в цялата страна по това време – ДСО „Торпедо“, ДСО „Септември“, ДСО „Червено знаме“, ДСО СКНА и ДСО „Спартак“. През сезон 1951 ДСО „Торпедо“ участва за първи път в „А“ група, но се класира на последното 12-о място и изпада. През сезон 1956 отново е в елита, но пак не успява да се утвърди в шампионата. Записва само 2 победи по време на сезона и завършва на последното място.

Утвърждаване в елита и финал за купата[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 1957 г. петте доброволни спортни организации в града се сливат под името „Дунав“. През сезон 1958 клубът участва в „А“ група и се класира на предпоследното 11-о място. Тъй като обаче сезонът е преходен и няма изпадащи, русенци остават в елита. През 1958/59 се представят далеч по-успешно и завършват на 6-а позиция. В следващите години „Дунав“ се утвърждава в „А“ група. Това става и с помощта на централния нападател Никола Йорданов, считан за най-великия футболист в клубната история. Той е привлечен в отбора през 1960 г. и играе до 1972 г., отбелязвайки 132 гола в елитното първенство. Избран за Футболист №1 на Русе за ХХ век.^[1]

През 1961/62 Йорданов става голмайстор на „А“ група с 23 попадения. През същия сезон отборът постига най-големия си успех за националната купа. Русенци стигат до финала на турнира, където обаче губят с 0:3 от Ботев (Пловдив). Те записват общо 10 последователни сезона в елита, като през тях почти винаги са в „златната среда“ на класирането. Сред другите изявени футболисти в тима в този период са Стоян Маринов, Петър Флоров, Васил Разсолков, Ремзи Нуриев, Добри Добчев. Серията им в „А“ група приключва през сезон 1966/67, когато финишират на предпоследното 15-о място. Само година по-късно обаче се завръщат в най-високото ниво на българския футбол.

Дебютно участие в евротурнирите[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА, сезон 1975/76, Дунав – Рома 1:0

В края на 60-те години на ХХ век в състава постъпват редица талантливи футболисти като Слави Дамянов, Иван Въжаров, Никола Христов, Стоян Илиев, вратарят Игнат Младенов, които впоследствие се превръщат в гръбнака на една от най-силните формации в клубната история. През сезон 1972/73 русенци се класират на 6-о място в „А“ група, но са извадени от първенството, заедно с Черноморец (Бургас), заради доказан опит за уреждане на срещите между двата отбора. Бързо обаче се завръщат в елита. През 1973/74 завършват безапелационно на 1-во място в Северната „Б“ група, а Никола Христов и Стоян Илиев си разделят голмайсторския приз във втория ешелон с по 16 гола.

През сезон 1974/75 под ръководството на старши треньора Петър Аргиров, който е начело на отбора от 1971 г., „Дунав“ постига най-големия си успех в „А“ група. Завършва на 4-то място в крайното класиране и придобива правото да участва за първи път в европейските клубни турнири. В Купата на УЕФА русенци срещат италианския гранд Рома. В първата среща, играна на 17 септември 1975 г., губят с 0:2 в Рим. На реванша в Русе на 1 октомври обаче постигат паметна победа с 1:0 пред 25 000 зрители на Градския стадион с гол на Тодор Иванов в 63-тата минута.^[2] На вътрешната сцена през сезон 1975/76 клубът се класира на 9-о място.

Срив в края на 70-те години[редактиране | редактиране на кода]

В хода на следващата кампания 1976/77 в състава на „Дунав“ настъпва срив. Тимът се представя под нивото от последните години и изпада в „Б“ група, финиширайки сезона на последното 16-о място в класирането. Въпреки, че русенци запазват по-голямата част от основното си ядро футболисти, срещат сериозни трудности в завръщането си в елита.

Отборът изиграва 7 поредни сезона във втория ешелон, в които се представя противоречиво. В този период при русенци се извършва и смяна на поколенията. Много от играчите, стигнали до участие в евротурнирите, се оттеглят. В състава влизат футболисти като Мирослав Миронов, Диян Ангелов, Николай Боянов, Ешреф Сюлейманов, Драгомир Енчев, Валери Кулинов, които са част от ядрото на тима през следващите години.

Отново в „А“ група през 80-те[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1983/84 „Дунав“ се класира на 2-ро място в Северната „Б“ група след Спартак (Плевен) и се завръща в елитното първенство. През 1984/85 завършва на 11-о място в „А“ група, но през 1985/86 остава последен в крайното класиране. Следват нови две години във втория ешелон.

През 1988 г. русенци за пореден път се класират в „А“ група. От школата на клуба изгрява таланта на Анатоли Нанков, утвърждава се и Зарко Мачев. На треньорския пост застава бившият вратар на Славия Симеон Симеонов, под чието ръководство отборът се класира на 6-о място през 1988/89. Година по-късно клубът финишира на 12-о място, но през 1990/91 не успява да оцелее в елита. Следва най-трудния период в досегашната история на клуба, който продължава четвърт век.

Четвърт век в долните дивизии[редактиране | редактиране на кода]

След изпадането си от „А“ група през 1991 г. „Дунав“ цели 25 години не успява да се завърне в елита. В този период клубът често е съпътстван от тежки финансови кризи, заради които неведнъж се свлича до аматьорския футбол.

Първата половина на 90-те години на ХХ век са сравнително стабилни за русенци, макар и във втория ешелон. Преди началото на сезон 1994/95 дори са смятани за основен фаворит за промоция в елита. Издръжката на клуба е поета от строителния предприемач Димитър Барбуков, а за старши треньор е назначен Аспарух Никодимов.^[3] Въпреки сериозните финанси, с които разполага, отборът не постига нищо. На полусезона наставник става друга легенда в лицето на Добромир Жечев, но ситуацията не се променя. В крайна сметка „Дунав“ е изпреварен в класирането от Спартак (Варна) и Раковски (Русе). През същия сезон русенци достигат и до финал за Купата на ПФЛ, който губят с 0:3 от Етър, а впоследствие Барбуков спира издръжката на клуба. В резултат на това отборът завършва на 17-о място през сезон 1995/96 и изпада във „В“ група.

Следват години, в които русенци се движат между втора и трета дивизия. През 2003 г. клубът фалира, а новото дружество започва участие от областната група. През сезон 2003/04 под ръководството на Никола Христов отборът печели Купата на Аматьорската футболна лига. Във финала надиграва с 1:0 Сливен на стадион „Локомотив“ в София с гол на Мирослав Енев от дузпа. През 2005 г. се завръща в „Б“ група, но през 2011 г. отново изпада в несъстоятелност.

Завръщане в „А“ група и ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

През второто десетилетие на ХХ век започва възход на клуба. Управлението е поето от д-р Симеон Симеонов. След два поредни сезона в трета дивизия, през лятото на 2013 г. „Дунав“ получава покана да се присъедини към „Б“ група, тъй като три отбора се отказват от участие. След само един сезон във втория ешелон обаче отново изпада в аматьорския футбол.

През лятото на 2014 г. за старши треньор е назначен Веселин Великов. Той поставя основите на стабилен отбор, който прегазва конкуренцията в Североизточната „В“ група през сезон 2014/15. Русенци завършват на 1-во място с 28 победи, 1 равенство и 1 загуба при голова разлика 121:11. Възходът продължава и през следващия сезон. Клубът завършва на 1-во място в „Б“ група и се завръща в елита след 25-годишна пауза. Сезон 2016/17 в Първа лига също е изключително успешен. „Дунав“ повтаря най-доброто си класиране в историята, финиширайки на 4-то място в крайното класиране. С това си спечелва правото да се завърне в европейските клубни турнири след 42-годишна пауза.

През лятото на 2017 г. русенци срещат казахстанския Иртиш в 1-вия квалификационен кръг на Лига Европа и отпадат след две загуби с 0:1 и 0:2. На вътрешната сцена записват още 3 сезона в Първа лига. През 2019/20 изпадат от елита след бараж срещу Монтана, който е загубен с 1:4.^[4] Впоследствие клубът се отказва от участие във Втора лига поради липса на финанси и отново стига до аматьорския футбол.

През последните години[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: ФК Дунав (Русе) през сезоните

Сезон	Име на отбора	Шампионат								Национална купа
Сезон	Име на отбора	Дивизия	М	П	Р	З	Г.раз	Т	Класиране	Национална купа
2011/12	Дунав (Русе)	„В“ група	28	12	10	6	48:19	46	6. място	Не участва
2012/13	Дунав (Русе)	„В“ група	28	24	2	2	86:15	74	2. място	Не участва
2013/14	Дунав (Русе)	„Б“ група	26	6	9	11	24:32	27	13. място	1/16-финал
2014/15	Дунав (Русе)	„В“ група	30	28	1	1	121:11	85	1. място	1/8-финал
2015/16	Дунав (Русе)	„Б“ група	30	18	10	2	53:19	64	1. място	1/8-финал
2016/17	Дунав (Русе)	Първа лига	36	15	10	11	45:43	55	4. място	1/4-финал
2017/18	Дунав (Русе)	Първа лига	36	10	7	19	29:49	37	12. място	1/4-финал
2018/19	Дунав (Русе)	Първа лига	36	9	9	18	40:58	36	11. място	1/8-финал
2019/20	Дунав (Русе)	Първа лига	31	6	8	17	26:55	26	12. място	1/16-финал
2020/21	Дунав (Русе)	Трета лига	28	16	5	7	60:33	53	5. място	Предварителен кръг
2021/22	Дунав (Русе)	Трета лига	26	23	3	0	87:15	72	1. място	Предварителен кръг

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група (Първа лига):
- 4-то място (2): 1974/75, 2016/17
„Б“ група (Втора лига):
- Шампион (6): 1950, 1954, 1957, 1967/68, 1973/74, 2015/16
Национална купа:
- Финалист: 1961/62
- Полуфиналист: 1976/77
Купа на ПФЛ:
- Финалист: 1994/95
Купа на АФЛ:
- Носител (2): 2003/04, 2014/15

Участия в европейските турнири[редактиране | редактиране на кода]

Сезон	Турнир	Кръг	Отбор	Домакин	Гост	Общо
1975/76	Купа на УЕФА	1 кръг	Рома (Рим)	1:0	0:2	1:2
2017/18	Лига Европа	1 кв. кръг	Иртиш (Павлодар)	0:2	0:1	0:3

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 28 август 2020 г.

Вратари
12	Тихомир Друмев
21	Цветелин Енчев
33	Богомил Станчев
86	Винченцо Ангелов

Защитници
02	Иван Бакалски
04	Преслав Папарков
08	Мерт Тасим
15	Калоян Петров
20	Димитър Тодоров
22	Мартин Иванов
23	Мартин Тодоров
29	Живко Дончев

Халфове
05	Искрен Анчев
06	Албер Силвиев
07	Симеон Дочев
11	Диян Димов
18	Латиф Латиф
94	Мартин Ангелов

Нападатели
09	Александър Кирилов
10	Атанас Стамболов
16	Константин Митев
17	Джан Хасан
77	Симеон Иванов
99	Дани Бонев

Почетни листи в елита[редактиране | редактиране на кода]

Рекордьор по изиграни мачове за „Дунав“ в „А“ група е защитникът Тодор Тодоров. Между 1965 г. и 1978 г. той записва общо 278 участия в елитното първенство.^[5] На 2-ро място е централният нападател Никола Йорданов (1960 – 1972) с 249 мача, а трети е халфът Шамси Сюлейманов (1962 – 1975) с 246 участия в най-високото ниво на българския футбол.

Във вечната ранглиста по отбелязани голове за клуба Никола Йорданов е далеч пред всички със 132 попадения. Той е и единственият футболист на русенци, печелил голмайсторския приз в шампионата. Става №1 с 23 гола през сезон 1961/62. След него се нарежда Никола Христов, който в периода от 1969 г. до 1977 г. се разписва 59 пъти в „А“ група. На трета позиция с 57 гола е Стоян Маринов (1961 – 1973).

Място	Име	Мачове
1	Тодор Тодоров	278
2	Никола Йорданов	249
3	Шамси Сюлейманов	246
4	Петър Колев	207
5	Благой Далев	205
6	Слави Дамянов	205
7	Добри Добчев	204
8	Огнян Илиев	193
9	Иван Минчев	190
10	Иван Въжаров	188


Място	Име	Голове
1	Никола Йорданов	132
2	Никола Христов	59
3	Стоян Маринов	57
4	Петър Флоров	35
5	Васил Разсолков	31
6	Ешреф Сюлейманов	28
7	Стоян Илиев	25
8	Драгомир Енчев	23
9	Иван Въжаров	23
10	Алекси Парашкевов	20