ФК Дунав (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Дунав (Русе))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg „Дунав“ (Русе)
Прозвище Драконите
Основан 16 февруари 1949 г.;
преди 71 години
 (1949-02-16)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Градски
Капацитет 13 000
Собственик Община Русе
Президент Flag of Bulgaria.svg „Дунав Завинаги“
Треньори в ДЮШ
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Илиян Памуков
Първенство Трета лига
(Североизточна група)
Спонсор Минстрой Холдинг / Winbet
Екипировка Flag of Spain.svg Joma
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип

„Дунав“ е футболен клуб от град Русе, България. Основан е през 1949 г. Играе мачовете си на Градския стадион с капацитет 13 000 места. Цветове на клуба са небесно синьо и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан на 16 февруари 1949 г. в резултат на обединение на ФД „Локомотив“ (учредено 1930 г. като ЖСК), ФД „Динамо“ (1944) и ФД „Русенец“ (1947). Малко след това приема името „Торпедо“. През октомври 1949 г. клубът е разформирован и на негово място са създадени 5 доброволни спортни организации на ведомствен принцип, каквато е практиката в цялата страна по това време – ДСО „Торпедо“, ДСО „Септември“, ДСО „Червено знаме“, ДСО СКНА и ДСО „Спартак“. През сезон 1951 ДСО „Торпедо“ участва за първи път в „А“ група, но се класира на последното 12-о място и изпада. През сезон 1956 отново е в елита, но пак не успява да се утвърди в шампионата. Записва само 2 победи по време на сезона и завършва на последното място.

Утвърждаване в елита и финал за купата[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май 1957 г. петте доброволни спортни организации в града се сливат под името „Дунав“. През сезон 1958 клубът участва в „А“ група и се класира на предпоследното 11-о място. Тъй като обаче сезонът е преходен и няма изпадащи, русенци остават в елита. През 1958/59 се представят далеч по-успешно и завършват на 6-а позиция. В следващите години „Дунав“ се утвърждава в „А“ група. Това става и с помощта на централния нападател Никола Йорданов, считан за най-великия футболист в клубната история. Той е привлечен в отбора през 1960 г. и играе до 1972 г., отбелязвайки 132 гола в елитното първенство. Избран за Футболист №1 на Русе за ХХ век.[1]

През 1961/62 Йорданов става голмайстор на „А“ група с 23 попадения. През същия сезон отборът постига най-големия си успех за националната купа. Русенци стигат до финала на турнира, където обаче губят с 0:3 от Ботев (Пловдив). Те записват общо 10 последователни сезона в елита, като през тях почти винаги са в „златната среда“ на класирането. Сред другите изявени футболисти в тима в този период са Стоян Маринов, Петър Флоров, Васил Разсолков, Ремзи Нуриев, Добри Добчев. Серията им в „А“ група приключва през сезон 1966/67, когато финишират на предпоследното 15-о място. Само година по-късно обаче се завръщат в най-високото ниво на българския футбол.

Дебютно участие в евротурнирите[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА, сезон 1975/76, Дунав – Рома 1:0

В края на 60-те години на ХХ век в състава постъпват редица талантливи футболисти като Слави Дамянов, Иван Въжаров, Никола Христов, Стоян Илиев, вратарят Игнат Младенов, които впоследствие се превръщат в гръбнака на една от най-силните формации в клубната история. През сезон 1972/73 русенци се класират на 6-о място в „А“ група, но са извадени от първенството, заедно с Черноморец (Бургас), заради доказан опит за уреждане на срещите между двата отбора. Бързо обаче се завръщат в елита. През 1973/74 завършват безапелационно на 1-во място в Северната „Б“ група, а Никола Христов и Стоян Илиев си разделят голмайсторския приз във втория ешелон с по 16 гола.

През сезон 1974/75 под ръководството на старши треньора Петър Аргиров, който е начело на отбора от 1971 г., „Дунав“ постига най-големия си успех в „А“ група. Завършва на 4-о място в крайното класиране и придобива правото да участва за първи път в европейските клубни турнири. В Купата на УЕФА русенци срещат италианския гранд Рома. В първата среща, играна на 17 септември 1975 г., губят с 0:2 в Рим. На реванша в Русе на 1 октомври обаче постигат паметна победа с 1:0 пред 25 000 зрители на Градския стадион с гол на Тодор Иванов в 63-ата минута.[2] На вътрешната сцена през сезон 1975/76 клубът се класира на 9-о място.

Срив в края на 70-те години[редактиране | редактиране на кода]

В хода на следващата кампания 1976/77 в състава на „Дунав“ настъпва срив. Тимът се представя под нивото от последните години и изпада в „Б“ група, финиширайки сезона на последното 16-о място в класирането. Въпреки, че русенци запазват по-голямата част от основното си ядро футболисти, срещат сериозни трудности в завръщането си в елита.

Отборът изиграва 7 поредни сезона във втория ешелон, в които се представя противоречиво. В този период при русенци се извършва и смяна на поколенията. Много от играчите, стигнали до участие в евротурнирите, се оттеглят. В състава влизат футболисти като Мирослав Миронов, Диян Ангелов, Николай Боянов, Ешреф Сюлейманов, Драгомир Енчев, Валери Кулинов, които са част от ядрото на тима през следващите години.

Отново в „А“ група през 80-те[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 1983/84 „Дунав“ се класира на 2-ро място в Северната „Б“ група след Спартак (Плевен) и се завръща в елитното първенство. През 1984/85 завършва на 11-о място в „А“ група, но през 1985/86 остава последен в крайното класиране. Следват нови две години във втория ешелон.

През 1988 г. русенци за пореден път се класират в „А“ група. От школата на клуба изгрява таланта на Анатоли Нанков, утвърждава се и Зарко Мачев. На треньорския пост застава бившият вратар на Славия Симеон Симеонов, под чието ръководство отборът се класира на 6-о място през 1988/89. Година по-късно клубът финишира на 12-о място, но през 1990/91 не успява да оцелее в елита. Следва най-трудния период в досегашната история на клуба, който продължава четвърт век.

Четвърт век в долните дивизии[редактиране | редактиране на кода]

След изпадането си от „А“ група през 1991 г. „Дунав“ цели 25 години не успява да се завърне в елита. В този период клубът често е съпътстван от тежки финансови кризи, заради които не веднъж се свлича до аматьорския футбол.

Първата половина на 90-те години на ХХ век са сравнително стабилни за русенци, макар и във втория ешелон. Преди началото на сезон 1994/95 дори са смятани за основен фаворит за промоция в елита. Издръжката на клуба е поета от строителния предприемач Димитър Барбуков, а за старши треньор е назначен Аспарух Никодимов.[3] Въпреки сериозните финанси, с които разполага, отборът не постига нищо. На полусезона наставник става друга легенда в лицето на Добромир Жечев, но ситуацията не се променя. В крайна сметка „Дунав“ е изпреварен в класирането от Спартак (Варна) и Раковски (Русе). През същия сезон русенци достигат и до финал за Купата на ПФЛ, който губят с 0:3 от Етър, а впоследствие Барбуков спира издръжката на клуба. В резултат на това отборът завършва на 17-о място през сезон 1995/96 и изпада във „В“ група.

Следват години, в които русенци се движат между втора и трета дивизия. През 2003 г. клубът фалира, а новото дружество започва участие от областната група. През сезон 2003/04 под ръководството на Никола Христов отборът печели Купата на Аматьорската футболна лига. Във финала надиграва с 1:0 Сливен на стадион „Локомотив“ в София с гол на Мирослав Енев от дузпа. През 2005 г. се завръща в „Б“ група, но през 2011 г. отново изпада в несъстоятелност.

Завръщане в „А“ група и ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

През второто десетилетие на ХХ век започва възход на клуба. Управлението е поето от д-р Симеон Симеонов. След два поредни сезона в трета дивизия, през лятото на 2013 г. „Дунав“ получава покана да се присъедини към „Б“ група, тъй като три отбора се отказват от участие. След само един сезон във втория ешелон обаче отново изпада в аматьорския футбол.

През лятото на 2014 г. за старши треньор е назначен Веселин Великов. Той поставя основите на стабилен отбор, който прегазва конкуренцията в Североизточната „В“ група през сезон 2014/15. Русенци завършват на 1-о място с 28 победи, 1 равенство и 1 загуба при голова разлика 121:11. Възходът продължава и през следващия сезон. Клубът завършва на 1-о място в „Б“ група и се завръща в елита след 25-годишна пауза. Сезон 2016/17 в Първа лига също е изключително успешен. „Дунав“ повтаря най-доброто си класиране в историята, финиширайки на 4-о място в крайното класиране. С това си спечелва правото да се завърне в европейските клубни турнири след 42-годишна пауза.

През лятото на 2017 г. русенци срещат казахстанския Иртиш в 1-ия квалификационен кръг на Лига Европа и отпадат след две загуби с 0:1 и 0:2. На вътрешната сцена записват още 3 сезона в Първа лига. През 2019/20 изпадат от елита след бараж срещу Монтана, който е загубен с 1:4.[4] Впоследствие клубът се отказва от участие във Втора лига поради липса на финанси и отново стига до аматьорския футбол.

През последните години[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Име на отбора Шампионат Национална купа
Дивизия М П Р З Г.раз Т Класиране
2011/12 Дунав (Русе) „В“ група 28 12 10 6 48:19 46 6. място Не участва
2012/13 Дунав (Русе) „В“ група 28 24 2 2 86:15 74 2. място Не участва
2013/14 Дунав (Русе) „Б“ група 26 6 9 11 24:32 27 13. място 1/16-финал
2014/15 Дунав (Русе) „В“ група 30 28 1 1 121:11 85 1. място 1/8-финал
2015/16 Дунав (Русе) „Б“ група 30 18 10 2 53:19 64 1. място 1/8-финал
2016/17 Дунав (Русе) Първа лига 36 15 10 11 45:43 55 4. място 1/4-финал
2017/18 Дунав (Русе) Първа лига 36 10 7 19 29:49 37 12. място 1/4-финал
2018/19 Дунав (Русе) Първа лига 36 9 9 18 40:58 36 11. място 1/8-финал
2019/20 Дунав (Русе) Първа лига 31 6 8 17 26:55 26 12. място 1/16-финал
2020/21 Дунав (Русе) Трета лига

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Участия в Европейските турнири[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Кръг Отбор Домакин Гост Общо
1975/76 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Italy.svg Рома (Рим) 1:0 0:2 1:2 Symbol delete vote.svg
2017/18 Лига Европа 1 кв. кръг Flag of Kazakhstan.svg Иртиш (Павлодар) 0:2 0:1 0:3 Symbol delete vote.svg

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 28 август 2020 г.

Вратари
12 Flag of Bulgaria.svg Тихомир Друмев
21 Flag of Bulgaria.svg Цветелин Енчев
33 Flag of Bulgaria.svg Богомил Станчев
86 Flag of Bulgaria.svg Винченцо Ангелов
Защитници
02 Flag of Bulgaria.svg Иван Бакалски
04 Flag of Bulgaria.svg Преслав Папарков
08 Flag of Bulgaria.svg Мерт Тасим
15 Flag of Bulgaria.svg Калоян Петров
20 Flag of Bulgaria.svg Димитър Тодоров
22 Flag of Bulgaria.svg Мартин Иванов
23 Flag of Bulgaria.svg Мартин Тодоров
29 Flag of Bulgaria.svg Живко Дончев
Халфове
05 Flag of Bulgaria.svg Искрен Анчев
06 Flag of Bulgaria.svg Албер Силвиев
07 Flag of Bulgaria.svg Симеон Дочев
11 Flag of Bulgaria.svg Диян Димов Капитан
18 Flag of Bulgaria.svg Латиф Латиф
94 Flag of Bulgaria.svg Мартин Ангелов
Нападатели
09 Flag of Bulgaria.svg Александър Кирилов
10 Flag of Bulgaria.svg Атанас Стамболов
16 Flag of Bulgaria.svg Константин Митев
17 Flag of Bulgaria.svg Джан Хасан
77 Flag of Bulgaria.svg Симеон Иванов
99 Flag of Bulgaria.svg Дани Бонев

Почетни листи в елита[редактиране | редактиране на кода]

Рекордьор по изиграни мачове за „Дунав“ в „А“ група е защитникът Тодор Тодоров. Между 1965 г. и 1978 г. той записва общо 278 участия в елитното първенство.[5] На 2-ро място е централният нападател Никола Йорданов (1960 – 1972) с 249 мача, а трети е халфът Шамси Сюлейманов (1962 – 1975) с 246 участия в най-високото ниво на българския футбол.

Във вечната ранглиста по отбелязани голове за клуба Никола Йорданов е далеч пред всички със 132 попадения. Той е и единственият футболист на русенци, печелил голмайсторския приз в шампионата. Става №1 с 23 гола през сезон 1961/62. След него се нарежда Никола Христов, който в периода от 1969 г. до 1977 г. се разписва 59 пъти в „А“ група. На трета позиция с 57 гола е Стоян Маринов (1961 – 1973).

Място Име Мачове
1 България Тодор Тодоров 278
2 България Никола Йорданов 249
3 България Шамси Сюлейманов 246
4 България Петър Колев 207
5 България Благой Далев 205
6 България Слави Дамянов 205
7 България Добри Добчев 204
8 България Огнян Илиев 193
9 България Иван Минчев 190
10 България Иван Въжаров 188
Място Име Голове
1 България Никола Йорданов 132
2 България Никола Христов 59
3 България Стоян Маринов 57
4 България Петър Флоров 35
5 България Васил Разсолков 31
6 България Ешреф Сюлейманов 28
7 България Стоян Илиев 25
8 България Драгомир Енчев 23
9 България Иван Въжаров 23
10 България Алекси Парашкевов 20

Треньорите[редактиране | редактиране на кода]

Русенски футболисти играли за националния отбор[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „България“         Портал „България