ПФК Нафтекс (Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Нафтекс“
ПрозвищеШейховете
Нафтата
Зелените
Основан20 май 1962 г.;
преди 61 години
 (1962-05-20)
Разформирован6 юли 2009 г.;
преди 13 години
 (2009-07-06)
ДържаваFlag of Bulgaria.svg България
СтадионЛазур
Капацитет18 037
СобственикFlag of Bulgaria.svg Митко Събев
ПрезидентFlag of Bulgaria.svg Митко Събев
Старши треньор
ПървенствоИзточна Б група
2008/092-ро

„Нафтекс“ е несъществуващ български професионален футболен клуб от град Бургас. Цветовете на клуба са зелено и жълто.[1]

Най-доброто класиране на отбора в досегашната му история е 2-ро място в „A“ група през сезон 1996/97. Отборът е финалист за Купата на България през сезон 1999/00, както и двукратен носител на Купата на Професионалната футболна лига през 1996 г. и 1997 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото (1962 – 1969)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден на 20 май 1962 г. от работници, ангажирани със строителството на Нефтохимическия комбинат.[2] Първият изигран мач е срещу Локомотив (Бургас). От сезон 1963/64 отборът започва участие в „А“ окръжна група под името „Строител НПЗ“, като всички футболисти в състава са работници от петролната рафинерия. През 1964 г. клубът е преименуван на „Нефтохимик“.[3]

През 1965 г. отборът за първи път се класира за участие в „Б“ група. На дебютния мач на тима във втория ешелон, игран на стадион „9-ти септември“, присъстват 8000 зрители. През същата година започва строителството на ново спортно съоръжение, на което Нефтохимик да играе мачовете си. Стадион „Нефтохимик“ е открит през 1967 г. с мач между младежките отбори на България и Финландия.

През 1969 г. вследствие на решение на ЦК на БКП, клубът се влива в ДФС „Черноморец“.[4] В продължение на 12 години Нефтохимик съществува единствено като работническо дружество, което участва в работнически първенства.

Възкръсване на клуба (1981 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът на практика възкръсва през 1981 г. Тогава ЖСК Локомотив (Бургас), участващ по онова време в Южната „Б“ група, остава без стадион, тъй като съоръжението му е разрушено. Поради тази причина, на 6 май е взето решение Локомотив да се обедини с работническия отбор на Нефтохимическия комбинат, който разполага със стадион „Нефтохимик“. Обединеното дружество приема името ДФС „Нефтохимик“.

През следващите 7 години клубът участва във втория ешелон, като почти винаги е в топ 6 на класирането. В този период отборът дава път във футбола на млади състезатели като Симеон Чилибонов, Диян Петков и Златко Янков, които впоследствие ще се превърнат във водещи играчи. Сред другите основни футболисти в състава са Дражо Стоянов, Неделчо Матушев, Димитър Стойчев, Панайот Горов, Божидар Тодоров. В началото на 1986 г. на основата на едноименното дружество се образува футболен клуб Нефтохимик, който започва да се развива самостоятелно. Периодът на отбора в „Б“ група приключва през сезон 1987/88, когато завършва на предпоследното 19-о място и изпада в Югоизточната „В“ група.

Златната ера (1990 – 2002)[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1990 г. начело на клубната управа застава Христо Порточанов. Следват години на възход. Под неговото управление бургазлии се издигат до един от водещите клубове в страната. Първите успехи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен тим, Нефтохимик стига до финала на турнира за Купата на БФС, в който участват всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 г., бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия шампион на страната Етър (Велико Търново). През същия сезон завършват на 1-во място в Югоизточната „В“ група и печелят промоция за втория ешелон.

През 1993 г. за старши треньор е назначен Димитър Димитров – Херо. Той поставя основите на солиден състав, който играе модерен атакуващ футбол. През сезон 1993/94 бургазлии завършват на 1-во място в Южната „Б“ група и за първи път в клубната история се класират за „А“ група. Сред водещите играчи по време на кампанията са Велиян Парушев, Станчо Цонев, Митко Трендафилов. Херо продължава доизграждането на селекцията си през следващите две години, в които са привлечени редица млади играчи, превърнали се впоследствие в гръбнака на отбора за десетилетие напред. Сред тях са Станимир Димитров, Веселин Бранимиров, Малин Орачев, Благомир Митрев, Радостин Кишишев, Илия Груев. От школата пък излиза Тодор Киселичков.

В два поредни сезона – 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1996 г. бургазлии побеждават във финала Монтана със 7:2 след продължения, а през 1997 г. Литекс (Ловеч) след изпълнение на дузпи. През сезон 1996/97 е постигнато и най-високото класиране в „А“ група в историята на клуба. Отборът става вицешампион на България и печели сребърните медали, завършвайки на 4 точки зад първенеца ЦСКА. По този начин си осигурява и дебютно участие в евротурнирите. В първия квалификационен кръг от сезон 1997/98 в Купата на УЕФА Нефтохимик среща норвежкия Бран и отпада. В първия мач като гост, бургазлии губят с 1:2, като в хода на срещата четири пъти гредите помагат на вратаря на съперника. В реванша на стадион „Лазур“ домакините бързо повеждат с 2:0, а след това и с 3:1. В крайна сметка обаче, срещата завършва 3:2 и норвежците продължават напред с повече голове на чужд терен.[5]

През август 1997 г. Димитър Димитров – Херо напуска треньорския пост за да поеме Литекс. Начело на тима застава помощникът му Димитър Стойчев, под чието ръководство Нефтохимик продължава да бъде сред водещите отбори в България. През сезон 1999/00 бургазлии достигат до финала за Купата на България, който обаче губят с 0:2 от Левски. Въпреки това за втори път придобиват правото да участват в евротурнирите. В 1-вия кръг от Купата на УЕФА успяват да отстранят кипърския Омония, но след това отпадат от руския Локомотив (Москва) (2:4 като гост и 0:0 като домакин).

През 2000 г. спонсор на отбора става бизнесменът Митко Събев чрез своята компания Петрол, която придобива 34% от акциите на клуба. Сезоните 2000/01 и 2001/02 са сравнително успешни, като отборът завършва съответно на 5-о и 6-о място в шампионата.

„Нафтекс“ (2002 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2001 г. Събев става мажоритарен собственик на клуба, чието име е променено на „Нафтекс“. Месеци по-късно, Порточанов се оттегля от ръководството, треньорските смени зачестяват, а отборът започва да бележи спад. През следващите 3 сезона „Нафтекс“ завършва в средата на класирането в „А“ група. Така се стига до сезон 2005/06, когато бургазлии постигат само 4 победи, завършват на 15-о място и изпадат в „Б“ група след 12 поредни сезона в елитното първенство.

Между 2006 г. и 2009 г. клубът прави неуспешни опити да се завърне в „А“ група. Два пъти се класира на бараж, като през 2007 г. губи от Видима-Раковски (Севлиево) с 0:1 след продължения, а през 2009 г. от Спортист (Своге) след изпълнение на дузпи. На 6 юли 2009 г. по решение на Митко Събев, „Нафтекс“ прекратява съществуването си. Отборът се преименува на „Черноморец“ (Поморие) и премества седалището си в Поморие преди началото на сезона,[6] който участва в „Б“ група като сателит на „Черноморец“ (Бургас).

С решение на акционерите от 25 септември 2009 г. акционерното дружество ПФК Нафтекс АД се преименува на Спортс Пропърти Мениджмънт АД, а предмета на дейност също се променя. Дружеството се превръща във фирма за управление на недвижими имоти.[7]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

„А“ група
Купа на България
Купа на БФС
  • Финалист: 1990/91
Купа на ПФЛ
  • Simple cup icon.svg Носител (2 пъти): 1995/96, 1996/97
Работническо първенство
  • Simple cup icon.svg Шампион: 1978 г.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Строител НПЗ (1963 – 1964)
  • Нефтохимик (1964 – 1969)
  • Нефтохимик (1981 – 2002)
  • Нафтекс (2002 – 2009)

Участия в евротурнирите[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1997/98 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Norway.svg Бран 3:2 1:2 4:4
2000/01 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Cyprus.svg Омония 2:1 0:0 2:1
2 кръг Flag of Russia.svg Локомотив (Москва) 0:0 2:4 2:4

Класирания по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Име Група Място Нац. Купа Други
1963 – 64 Нефтохимик Зона Странджа 7 започва сезона като Строител
1964 – 65 Нефтохимик Зона Странджа 1
1965 – 66 Нефтохимик Б Група 17
1966 – 67 Нефтохимик Зона Загоре 5
1967 – 68 Нефтохимик Зона Загоре 2
1968 – 69 Нефтохимик Зона Загоре 8
1969 – 70 Нефтохимик Зона Загоре 16 на полусезона е присъединен към ДФС Черноморец
Сезон Име Група Място Нац. Купа
1980 – 81 Нефтохимик Б Група 13 1/8 финал
1981 – 82 Нефтохимик Б Група 6 1/32 финал
1982 – 83 Нефтохимик Б Група 5 1/8 финал
1983 – 84 Нефтохимик Б Група 4 21 място
1984 – 85 Нефтохимик Б Група 12 11 място
1985 – 86 Нефтохимик Б Група 5 III група
1986 – 87 Нефтохимик Б Група 6 Полуфинал
1987 – 88 Нефтохимик Б Група 19
1988 – 89 Нефтохимик В Група 9
1989 – 90 Нефтохимик В Група 5
1990 – 91 Нефтохимик В Група 1
1991 – 92 Нефтохимик Б Група 3 IV кръг
1992 – 93 Нефтохимик Б Група 8 IV кръг
1993 – 94 Нефтохимик Б Група 1 I кръг
1994 – 95 Нефтохимик А Група 8 Полуфинал
1995-96 Нефтохимик А Група 4 1/4 финал
1996 – 97 Нефтохимик А Група 2 1/16 финал
1997 – 98 Нефтохимик А Група 4 1/8 финал
1998 – 99 Нефтохимик А Група 6 1/8 финал
1999 – 00 Нефтохимик А Група 4 Финал
2000 – 01 Нефтохимик А Група 5 1/8 финал
2001 – 02 Нафтекс А Група 6 1/8 финал
2002 – 03 Нафтекс А Група 8 1/16 финал
2003 – 04 Нафтекс А Група 8 1/4 финал
2004 – 05 Нафтекс А Група 7 1/4 финал
2005 – 06 Нафтекс А Група 15 Полуфинал
2006 – 07 Нафтекс Б Група 2 II кръг
2007 – 08 Нафтекс Б Група 8 II кръг
2008 – 09 Нафтекс Б Група 2 I кръг

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в квартал Лазур в Бургас. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места.

Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра.

До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“.

Почетни листи в „А“ група[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Станимир Димитров 1994 – 2005
264
2 Flag of Bulgaria.svg Малин Орачев
1995 – 2004
226
3 Flag of Bulgaria.svg Веселин Бранимиров
1995 – 2006
213
4 Flag of Bulgaria.svg Тодор Киселичков
1994 – 2004
212
5 Flag of Bulgaria.svg Благомир Митрев
1995 – 2005
210
6 Flag of Bulgaria.svg Митко Трендафилов 1993 – 2004
184
7 Flag of Bulgaria.svg Николай Кръстев
1997 – 2006
143
8 Flag of Bulgaria.svg Илия Груев
1996 – 2000
141
Flag of Bulgaria.svg Йордан Господинов
1997 – 2004
141
10 Flag of Bulgaria.svg Стойко Сакалиев
1998 – 2005
139
Flag of Bulgaria.svg Велиян Парушев
1992 – 2002
139
Име Период Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Стойко Сакалиев 1998 – 2005
48
2 Flag of Bulgaria.svg Станимир Димитров
1994 – 2005
38
Flag of Bulgaria.svg Тодор Киселичков
1994 – 2004
38
4 Flag of Bulgaria.svg Илия Груев
1996 – 2000
35
5 Flag of Bulgaria.svg Веско Петков
1995 – 1998
32
6 Flag of Bulgaria.svg Велиян Парушев
1992 – 2002
31
7 Flag of Bulgaria.svg Антон Спасов
1997 – 2004
30
8 Flag of Bulgaria.svg Милен Георгиев
1994 – 2000
25
9 Flag of Bulgaria.svg Митко Трендафилов
1993 – 2004
23
10 Flag of Bulgaria.svg Пламен Тимнев 2000 – 2004
20
Flag of Bulgaria.svg Благомир Митрев 1995 – 2005
20

Треньори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Име От До
Flag of Bulgaria.svg Иван Вутов юни 1991 декември 1991
Flag of Bulgaria.svg Иван Глухчев януари 1992 юни 1993
Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров юни 1993 август 1997
Flag of Bulgaria.svg Димитър Стойчев август 1997 юни 2000
Flag of Italy.svg Салваторе Полверино юли 2000 август 2000
Flag of Bulgaria.svg Димитър Стойчев август 2000 юни 2001
Flag of Bulgaria.svg Неделчо Матушев юни 2001 октомври 2002
Flag of Bulgaria.svg Огнян Ралев октомври 2002 май 2003
Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров юни 2003 май 2004
Flag of Italy.svg Салваторе Бианкети юни 2004 ноември 2004
Flag of Bulgaria.svg Огнян Ралев ноември 2004 юни 2005
Flag of Bulgaria.svg Иван Цветанов юни 2005 октомври 2005
Flag of Bulgaria.svg Иван Кючуков ноември 2005 април 2006
Flag of Bulgaria.svg Георги Василев април 2006 юни 2007
Flag of Bulgaria.svg Пламен Михов юни 2007 май 2008
Flag of Bulgaria.svg Ясен Петров май 2008 септември 2008
Flag of Bulgaria.svg Алекси Желязков септември 2008 януари 2009
Flag of Bulgaria.svg Диян Петков януари 2009 юни 2009

Източници[редактиране | редактиране на кода]