ПФК Септември (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Септември (София)
Прозвище „септемврийци“,
„синьо-червените“,
„виолетовите“
Основан 5 ноември 1944 г.  (на 72 г.)
Стадион Национален стадион „Васил Левски“
Капацитет 43 230
Собственик ДИТ Груп
Президент България Румен Чандъров
Старши треньор България Николай Митов
Първенство Първа лига
2016/17 Втора лига, 2-ро
(печели плейоф)
Спонсор Ефбет
Екипировка Улшпорт
Уебсайт fcseptemvri.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Септември (София) в Общомедия

ПФК Септември (София) е български професионален футболен отбор от София, основан през 1944 г.

Носител на Купата на България през 1960 г. Най-доброто класиране на „Септември“ в първенството на България е през 1959/60, когато завършва на 5 място. Клубът има общо 3 пълни участия на най-високо ниво – през 1959/60, 1960/61 и 1998/99 г. През 2017 г. отборът печели плейофа за влизане в Първа лига и се завръща в майсторската група след 18-годишно отсъствие. За домакинските срещи е заявен Националният стадион „Васил Левски“.[1]

Цветовете на клуба са синьо, червено и бяло.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1944 – 1948)[редактиране | редактиране на кода]

Историята на „Септември“ е тясно свързана с футбола в Трети район на София. Клубовете, които участват в създаването и развитието му водят своето начало от старите столични квартали „Три кладенци“ и „Коньовица“. С извършването на социално-политическите промени в България след Деветосептемврийския преврат настъпват съответстващи изменения и в спорта. В цялата страна започва окрупняване на спортните клубове в поредица обединения. Така на 5 ноември 1944 г. в салона на дружество „Добродетел“ на ул. „Пиротска“ клубовете „Спортклуб“, „Сокол“ и „Възраждане“ се обединяват под името „Септември“.[2]

Почти 5 месеца по-късно, на 26 март 1945 г., клубовете „Ботев“, „Устрем“, „Победа“ и „Свобода“ се вливат в „Септември“, но клубът запазва името си. Най-влиятелният сред тях е „Ботев“, който е носител на купата „Улпия Сердика“ през 1935 г., участник в Софийската дивизия. „Септември“ заема именно мястото на „Ботев“ в първенството, както и по-голямата част от играчите му. Треньори от този период са Христо Нелков – Ринджата и Димитър Димитров – Бай Мите. Най-много футболисти идват от „Ботев“ – като Иван Мутафчиев – Лигата, Стефан Боцев, Димитър Петров – Паренти и Нако Чакмаков. Сред по-известните имена от „Устрем“ са Манол Манолов, Стойне Минев и Асен Рангелов – Мути, а от „Сокол“ – Никола Божилов.

Обединение с ЦДВ в бъдещия ЦСКА[редактиране | редактиране на кода]

В началото на май 1948 г. отборът на „Септември“, който е сред лидерите в Първа софийска дивизия се слива с втородивизионния ЦДВ и приема името „Септември при ЦДВ“. Този отбор е първото име и първообраз на армейския клуб, станал известен по-късно като ЦСКА. Обединеният тим запазва мястото и набрания актив на „септемврийци“. В края на сезона той става шампион с деветима от тринадесет играчи в състава, идващи от Септември, като надиграва на финала „Левски“ след 1:2 и 3:1.

Под това име клубът започва и сезон 1948/49 г. в новата Републиканската футболна дивизия. Малко по-късно обаче, през януари 1949 г., преди началото на втория полусезон „Септември“ се отделя и е изваден от групата. В края на първенството е допуснат да играе в междузоналния турнир за попълване на елитната група. Там се класира за плейофите и играе срещу „Марек“, но губи в общия резултат след победа с 2:0 и загуба с 0:2, последвана от ново поражение този път с 0:1 в решителния трети мач.[3]

Между 1949 г. и 1951 г. е разформирован поради държавната реформа във футбола и създаването на доброволните спортни организации (ДСО) в страната по съветски модел. Възстановява дейността си след януари 1952 г. като ДСО „Септември“ и съществува самостоятелно до началото на 1969 г.

Златен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. завършва на 1 място в „Б“ група, но губи баража за влизане в „А“ група срещу отбора на „Завод 12“ след 2:1 и 0:2. Все пак през 1959 г. отборът става шампион на „Б“ група и този път печели директна промоция за първото си участие на най-високото ниво на българския футбол.

Сезон 1959/1960 е най-успешният в историята на клуба. „Септември“ достига до финал за Националната купа, като отстранява последователно „Ботев (Враца)“ с 3:2, несъществуващия „Лудогорец“ с разгромното 6:1 и „Арда“ – 3:1. На полуфинала е надигран силният състав на „Етър“ с 3:1, който в предишните кръгове отстранява „Локомотив (София)“ и шампиона ЦСКА. Във финала на 15 юни 1960 г., игран на Националния стадион, „Септември“ се изправя срещу втородивизионния „Локомотив“ (Пловдив) и печели трофея с драматична победа с 4:3 след продължения. Головете за „септемврийци“ отбелязват Христо Джорджилов (2), Сотир Йосифов и Цветан Милев. В първенството отборът завършва на 5 място, което и досега е най-доброто му постижение. Престоят в елита обаче продължава само две години, след като „Септември“ изпада от групата през 1961 г. На следващата година прави нов опит за завръщане в горната дивизия, но завършва на трето място в квалификационния турнир за попълване на „А“ група.

В началото на 1969 г. при поредната държавна реформа във футбола „Септември“, който тогава играе в „Б“ група, отново е слят с ЦСКА, наричащ се по това време ЦСКА „Червено знаме“, в ЦСКА „Септемврийско знаме“.

Под шапката на ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1988)[редактиране | редактиране на кода]

След наложените държавни промени Българската федерация по футбол дава възможност на обединения отбор да мотивира предложение за запазване на „Септември“ като втори отбор, който да играе в „Б“ група, без право на промоция в горната дивизия. Подобно предложение е направено и към „Левски-Спартак“ за запазването на „Спартак“. Такова решение обаче не е взето и в двата случая. Така „септемврийци“ заедно с базите, мъжкия отбор и детско-юношеската си школа са асимилирани в новия клуб.

Второто обединение продължава почти шестнадесет години – от 1969 до 1985 година, когато на 20 юни ЦСКА „Септемврийско знаме“ е разформирован по решение на ЦК на БКП след сбиване във финала за Купата на Народна република България срещу „Левски-Спартак“. ЦСКА е преименуван на „Средец“, с което отпада и препратката към „Септември“ в името.[4].

Възстановен клуб и завръщане в „А“ група (1988 – 1999)[редактиране | редактиране на кода]

„Септември“ възстановява дейността си като самостоятелен клуб през юни 1988 г. За сезон 1988/89 се включва в Югозападната „В“ група, но завършва на 17 място от 19 отбора и изпада в „А“ софийска футболна група. До 1991 г. отборът се подвизава в нея преди да успее да се върне във „В“ група.

През 1993 г. печели убедително първото място и промоция за „Б“ група. Така клубът заиграва отново след 1968/69 във второто ниво на българския футбол. Постепенно „Септември“ се утвърждава сред професионалистите, залагайки основно на играчи от своята школа. Отборът прекарва 5 поредни години във втория ешелон и успехът не закъснява, като през 1998 г. завършва на 1 място. По този начин клубът достига до дългоочакваното завръщане в елита за първи път от 1961 година.

Въпреки че се представя достойно, „Септември“ завършва на последното 16 място с равни точки и по-добра голова разлика от пловдивския „Локомотив“, но с по-слаб общ резултат в директните мачове с него. Към добрите му резултати могат да се причислят победите над „Ботев (Пловдив)“ с 2:0 и „Нефтохимик“ с 3:1 като гост.

Между дивизиите (1999 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]

Следват два сезона в „Б“ група, последвани от два сезона при аматьорите. Завръща се сред професионалистите през 2003 г., но не успява да запази мястото си и отново изпада. Тези участия са съпроводени с редица финансови проблеми, свързани и с невъзможността клубът да използва собствения си стадион, поради запускането на поддръжката му. Принуден е да плаща наеми и да домакинства на други столични стадиони. Остаряването на базата се отразява негативно както на мъжкия тим, така и на отборите от школата, които търсят терени около София за подготовката си.

След 2004 година клубът бележи значителен спад в представянето си. В няколко поредни години се движи между третото и четвъртото ниво на футболната пирамида. Най-голям удар получава през сезон 2007/08, когато е изваден административно от „В“ ФГ след скандален мач с „Банско“.[5][6] Следващите две години „Септември“ прекарва в южната група на ОФГ София (столица) – юг, където в два поредни сезона печели убедително първото място и правото да участва на бараж за влизане във „В“ група.[7] През 2009/10 печели баража, като разгромява „Левски“ (Чепинци) с 5:0 и „Бузлуджа“ (Кюстендил) с 6:0 и се завръща отново във „В“ ФГ.

През сезон 2013/14 финансовата криза в клуба се задълбочава и в началото на пролетния полусезон отборът се оттегля от участие във „В“ група. През следващия сезон е включен в ОФГ София (столица) – юг, като разчита основно на юноши от собствената си школа.

Възраждане и трето участие в елита[редактиране | редактиране на кода]

След като близо 25 години „Септември“ е ръководен от Христо Амбукели, през май 2015 г. клубът е закупен от собственика на футболната академия „ДИТ Спорт“ Румен Чандъров и неговата ДИТ Груп.[8] Отборът остава едва на 4 място в областната група, но през юни е обявено официално, че от следващия сезон ще се включи в Югозападната „В“ група на мястото на оттеглящия се от участие „Конелиано“, също придобит по-рано през годината от ДИТ Груп.[9] През лятната пауза са привлечени състезатели като вратаря Емил Петров, Николай Николов, Илиян Гаров и Антонио Павлов, а за треньор е назначен Николай Митов. Във връзка с ангажирането на Румен Чандъров с елитния „Ботев (Пловдив)“ от април до септември 2016 г. управлението на „Септември“ временно се поема от Ваклин Чандъров.[10]

През същия сезон „Септември“ достига за първи път в историята си до полуфиналите в Купата на аматьорската футболна лига. В драматичен мач, игран в Пловдив на 20 април, тимът отпада от „Несебър“ след 4:4 в редовното време и 3:4 при изпълнението на дузпи.[11] В първенството „Септември“ завършва на 8 място.

След края на шампионата БФС извършва цялостна реорганизация на футболните първенства „А“, „Б“ и „В“ групите са закрити, а на тяхно място се създават Първа професионална лига, Втора професионална лига и Трета аматьорска лига[12] В хода на тези промени подава заявка за включване във Втора лига на мястото на отказалия се да развива професионален футбол „Пирин (Разлог)“.[13] Отборът получава професионален лиценз и се завръща при професионалистите след 12-годишно отсъствие. В началото на септември Румен Чандъров се отказва от ръководните позиции в „Ботев“ и отново насочва дейността си към развитието на „Септември“.[14]

Сезонът е започнат силно и отборът се движи в челото. За Купата на България „Септември“ отстранява сензационно елитния „Берое“ и се класира за 1/8-финалите. Впоследствие отпада от „Дунав“.

В началото на пролетния полусезон „Септември“ излиза на върха в „Б“ група пред основния си конкурент за промоция „Етър“. Борбата между тях е оспорвана до последния кръг, когато „Септември“ изпуска шанса да измести виолетовите, губейки гостуването си на „Оборище (Панагюрище)“. В крайна се стига до бараж с „Монтана“. Мачът се играе на 3 юни 2017 г. на стадион „Локомотив“ в Пловдив. „Септември“ печели с 2:1 и след прекъсване от 19 години заиграва отново при майсторите.[15]

След края на сезона на треьорския пост е назначен човек с про лиценз за Първа лига – Димитър Васев.[16] „Септември“ запазва ядрото на отбора, задържайки играчи като вратарят Галев, Галчев, Богомил Дяков и Янко Сандански и се подсилва с хора с опит в елита като Бранеков, Романов, Даниел Георгиев и Мартин Тошев.[17]

Емблема[редактиране | редактиране на кода]

В началото след основаването на фланелките на играчите липсва изобразена емблема, както и на повечето български отбори от онези времена. През 1950-те години „Септември“ използва най-напред само пришита буква „с“ без други елементи, като цветът ѝ варира от бял до червен, а и черен според нуждата от контраст с основния цвят на фланелата.

Основната емблема на „Септември“, използвана и до днес, се появява на клубните екипи през 1958 година. Тя представлява ромб, пресечен диагонално от дясно наляво. Лявата (горна) част е запълнена със син фон, а дясната – в червен. В центъра е изписана голяма бяла буква „с“. След 1988 г. към нея е добавено стилизирано изображение на футболна топка, символизиращо футболния профил на клуба. В друг вариант на емблемата, използвана в годините на системата на ДСО, тя представя златиста буква „с“ на светлосин фон, вписана в ромб този път пресечен отляво надясно с дъга и червена звезда в горния ляв край.

През годините цветовите нюанси в емблемата на „Септември“ варират – от светлосиньо и виненочервено до тъмносиньо и червено. В последния си вариант цветовете се доближават до използваните през 1950-те и 1960-те години.

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Химн на ФК „Септември“

текст: М. Иванов
аранжимент и изпълнение: Й. Христова, 1993

Футболът – игра любима, ни събира пак,

капитанът на „Септември“ за шоу дава знак.

'Щото химна на отбора пеем до един

ние сме великолепни и ще победим.

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х2)

Хор: „Септември“, „Септември“, „Септември“!!!

„Септември“ бяха най-добрите за всички времена,

Боби Станков и Крум Милев, и Симолията.

А, Якимов и Никодимов – „Пантерата“ и „Котката“,

и до днес с Пальо Панов са царе на топката.

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х2)

Хор: „Септември“, „Септември“, „Септември“!!!

Припев: Дай, дай, дай, дай боже, дай,

всеки месец за „Септември“ да е май! (х7)

Екипи[редактиране | редактиране на кода]

История на екипите[редактиране | редактиране на кода]

През годините „Септември“ използва различни форми за своите екипи (съотв. фланели, гащета, чорапи). Приведен е непълен списък само на домакинските екипи на първия тим на „Септември“ след 1944 г. Не са отразени екипите за гостуване, както и тези на ДЮШ, които варират в много големи параметри през различните периоди, като невинаги екипите на детско-юношеските отбори са отговаряли като дизайн и цветове на тези, използвани от мъжкия отбор. Много често различните варианти са се повтаряли или застъпвали при редуването си през сезоните. Има случаи на използване на няколко домакински екипа за сезон, а също и на използване на екип само в един сезон.

История на екипите на „Септември“
от 1944
от 1944
от 1947
от 1952
от 1958
от 1959
от 1960
от 1962
от 1964
от 1990
от 1993
от 1994
от 1995
от 2001
от 2007
от 2008
от 2010
от 2010/11
от 2011/12
от 2013
от 2014
от 2015
от 2016
от 2017
  • Заблежка: Възможни са известни разминавания в дизайна и цветовите нюанси на екипите. Дадени са годините на първа поява на съответния екип.

Производител на екипите[редактиране | редактиране на кода]

Период Производител на екипите Спонсор на екипите
1990– Германия Adidas Canel
1995– Германия Puma Canel
1997– Германия Puma Бингбул
1999– Германия Reusch Бингбул
2001 – 2009 няма данни
2010– Англия Mitre
2011– Италия Givova
2013– Италия Sportika
2015 – 2017 Испания Joma
2017– Германия Uhlsport Efbet

Бази[редактиране | редактиране на кода]

Стадион[редактиране | редактиране на кода]


След основаването си „Септември“ използва главно базата на своя исторически предшественик – „Спортклуб“ в днешния квартал „Зона Б-5“, както и старите игрища на „Устрем“ (до гара „Захарна фабрика“) и „Победа“ (до I САГБАЛ „Св. София“ в кв. „Разсадника“). Стадион „Спортклуб“ съществува до 2015 г, когато на негово място е построен най-големият спортен комплекс на открито в България от „Спортна София 2000".

През 1952 – 53 година е построено игрище „Септември“ в кв. Разсадника до днешното 57 СУ, което се ползва основно до 1958 г. През май 1958 г., с организирането на голям спортен празник, е открит ст. „Септември“ до ж.п. линията в Красна поляна с капацитет от 25000 места, който остава официален стадион на клуба близо 40 години. Поради липсата на поддръжка и запускането му след 2000 година той не може да бъде лицензиран за мачове в професионалния футбол. „Септември“ играе там до влизането си в А група (1998/99), но след това се налага да плаща наем на различни стадиони, сред които „Академик“ и „В. Левски“. Отборите от школата са принудени да обикалят за мачовете си футболните терени около София (Требич). Споровете около собствеността на земята не позволяват на клуба да направи нужните ремонти в базата и до момента.


През 2007 е открито игрище с изкуствена трева на 57 спортно училище, собственост на Община София, което „Септември“ започва да използва за провеждането на мачовете си във „В“ група и СРГ-Юг от 2007 до 2015 г. То е с официални размери, по стандартите на ФИФА, но не разполага с трибуни за зрители.

След смяната на собствеността в „Септември“ през лятото на 2015 г. започва реновация на старото игрище от 1953 г. Ремонтът на базата е завършен през пролетта на 2016 година, като тя разполага с един голям основен терен, 2 помощни игрища с осветление, трибуни, нова административна сграда и магазин. Там се играят официалните срещи на дублиращия отбор и ДЮШ на „септемврийци“.

От юни 2015 г. представителният отбор на клуба провежда домакинствата си на затревения ст. „Драгалевци“, който през 2016 г. е лиценизран от БФС за мачове в професионалния футбол. Стадионът разполага с 1500 седящи места, ВИП зона с ложа и отделен сектор за гости.[18] [19]

През 2017 г., след завръщането на „Септември“ в Първа професионална лига са заявени и намеренията на собствениците да изградят нов 5 хиляден стадион на мястото на запуснатото старото съоръжение в кв. „Красна поляна“. Новият стадион ще следва модела на „Арена Созопол“ и ще може да приема срещи от елитната дивизия, тъй като ст. „Драгалевци“ не покрива изискванията за това ниво. Предвидено е до завършването му клубът да домакинства отначало на ст. „В. Левски“, както и при предишното си участие в А група. [20]

Тренировъчна база[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2016 г. е открита нова тренировъчна база на „Септември“, намираща се в с. Герман, предоставяща 2 тревни терена за школата и първия отбор на клуба.[21] Освен за тренировки тя е подходяща и за провеждането на мачове от елитните юношески групи, както и за контролни срещи. Първият мач, изигран там на 30 юли 2016 г., е предсезонната контрола между „Септември“ Сф и „Септември“ (Симитли), завършила с победа 5:0 за домакините.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първа лига

  • Най-добро класиране: 5 място – 1959/60

Втора лига

Трета лига

Областна АФГ

  • 1 място (5 пъти) – 1952, 1989/90, 1990/91, 2008/09, 2009/10

Купа на България

  • Носител1960

Купа на Аматьорската футболна лига

  • Полуфиналист2016

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2006/07 Югозападна В АФГ (III) 8 38 17 6 15 61:42 57 не участва
2007/08 Югозападна В АФГ (III) 1 20 38 5 2 31 32:96 17 не участва
2008/09 ОФГ София (Столица) – Юг (IV) 1 16 13 1 2 50:12 40 не участва
2009/10 ОФГ София (Столица) – Юг (IV) 1 20 16 0 4 87:20 48 не участва
2010/11 Югозападна В АФГ (III) 8 38 15 11 12 59:54 56 не участва
2011/12 Югозападна В АФГ (III) 13 36 12 8 16 38:49 44 не участва
2012/13 Югозападна В АФГ (III) 14 30 6 7 17 27:60 25 не участва
2013/14 Югозападна В АФГ (III) 2 16 30 2 0 28 9:93 3 не участва
2014/15 Софийска регионална група – Юг (IV) 4 19 13 1 5 64:21 40 не участва
2015/16 Югозападна В АФГ (III) 8 32 13 3 16 67:62 42 III пр. кр., София–ст.
2016/17 Втора професионална лига (II) 2 30 17 8 5 52:26 59 1/8 финал

1 Отборът е изваден административно от групата, след като напуска терена по време на срещата с „Банско 1951“ в XXIII кръг. Активът му до този момент е зачетен, а на съперниците му в оставащите 15 кръга се присъждат служебни победи с 3:0.
2 Поради неявяване на „Септември“, без уважителни причини, за мача му от ХХ кръг срещу „Беласица“ (Петрич), от актива му са отнети 3 точки. Впоследствие клубът е изваден от групата, след като преди ХХI кръг депозира отказ от по-нататъшно участие в първенството. Активът му до този момент е зачетен, а на съперниците му в останалите 9 кръга се присъждат служебни победи с 3:0.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Първи отбор 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 септември 2017 г.

Вратари
01 България Валентин Галев Капитан
12 България Стилиян Георгиев
21 България Янко Георгиев
Защитници
02 България Стоян Предев
03 България Йордан Тодоров
05 България Петър Генчев
06 Франция Елтон дос Реиш
13 България Траян Траянов
15 България Васил Добрев
23 България Румен Трифонов
24 България Богомил Дяков
25 България Иван Стоянов
Халфове
07 България Иван Тилев
08 България Борис Галчев
10 България Асен Чандъров
14 България Янко Сандански
17 България Димитър Костадинов
18 България Антони Иванов
20 Гана Ишмаел Байду
22 България Георги Стоичков
България Владислав Романов
Бразилия Жеан Патрик
Нападатели
09 България Мартин Тошев
11 България Васил Калоянов
19 Франция Крис Гади


Под наем 2017/18[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
България З Мариян Димитров (под наем в „Царско село“ /София/ до края на сезон 2017/18)
България Х Здравко Димитров (под наем в „Ботев“ /Враца/ до края на сезон 2017/18)

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Треньори и администрация[редактиране | редактиране на кода]

Позиция Име Националност
Президент Румен Чандъров България
Изпълнителен директор Марин Николов България
Главен мениджър Георги Марков България
Спортен директор Кристиян Добрев България
Старши треньор Николай Митов България
Помощник треньор Христо Коилов България
Помощник треньор Христо Арангелов България
Треньор на вратарите Владимир Манолков България
Кондиционен треньор Георги Петров България
Треньор на юноши U19 Антон Кирилов България
Треньор на юноши U17 Петър Шопов България
Треньор на деца U15 Кирил Пенев България
Физиотерапевт Любомир Панев България
Лекар Мирчо Крайнов България
Администратор/Пресаташе Ирина Гороломова България
Домакин Георги Александров България

Детско-юношеска школа[редактиране | редактиране на кода]

Детско-юношеската школа на ПФК „Септември“ (София) е организация в структурата на ПФК „Септември“ (София), която се занимава с подбора и развитието на млади таланти за попълване на мъжкия отбор на клуба. След 2015 година школата разполага с 17 отбора в 8 възрасти (включващи и сателитните „Ботев 57“ и „Олимпиец“), като обхваща над 500 деца. Това я прави една от най-големите академии за таланти в България. След закупуването на „Септември“ от „ДИТ Груп“ през 2015 година, към „Септември“ се присъединява и отбора на „ДИТ Спорт“, като двете школи са обединени под едно ръководство и наброяват общо 900 деца.

За официални срещи и тренировки отборите от школата използват стадион „Септември“ – база 57 СУ, в кв. „Разсадника“. През годините клубът става особено популярен с развитата си школа, която дава множество футболисти както за елитните клубове, така и за националния отбор на България. В периода 1958 – 1969 г. ДЮШ печели 11 национални титли в различните възрасти. След 1988 година отново на няколко пъти юношеските отбори печелят национални титли. От 2015 година „Септември“ има отново отбори в елитните юношески дивизии до 17 и 19 г., а от 2016/17 и в групата до 15 г. възраст. Състезатели от клуба получават редовно и покани за националните отбори в съответните възрасти.

През юни 2016 г. ДЮШ на „Септември“ получава национално признание, след като е включена от Министерството на младежта и спорта сред 12 най-добри български футболни школи, за които са отделени 1 млн. лева държавна помощ по Програма за развитие на детско-юношеския футбол, реализирана с проект на Българския футболен съюз.[22] Средствата са отпуснати за провеждане на тренировъчни лагери и закупуване на топки за тимовете до 15, 17 и 19 години, участващи в елитните дивизии.

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шеф на Септември: Нямаме интерес към Алвеша
  2. Тази дата е изведена на базата на публикуваното съобщение за обединително събрание на спортен клуб „Септември“ във вестник „Народен спорт“, брой 7 от вторник, 7 ноември 1944 г. В този смисъл датата 25 октомври 1944 г., посочена от С. Милчев като начална за обединения клуб „Септември“, е неточна. Вж. Милчев, С. Български футболни корени. Изд. „Тип-топ прес, С., 2005, стр. 122.
  3. Сезоните на ФК Септември Bulgarian-Football.com Посетен на 2009-03-29.
  4. Защо БКП реши Левски да е Витоша, а ЦСКА Средец
  5. Треньорът на Септември извади отбора в Банско, футболистите потрошиха съблекалнята. // Sport1.bg, 2008-03-16. Посетен на 2010-03-23..
  6. „В“ Аматьорски Футболни Групи – Сезон 2007/08 Bulgarian-Football.com 2010-03-23.
  7. ОФГ София (столица) – Юг 2008/09 Bulgarian-Football.com Посетен на 2010-03-23.
  8. ДИТ – хибрид между Литекс и Лудогорец
  9. Николай Митов си намери отбор
  10. Чандъров ексклузивно пред PlovdivNews: За акциите, за стадиона и всичко около Ботев
  11. Купа на АФЛ: Дузпи решиха ОФК Несебър – Септември (София) след 4:4 в редовното време
  12. „А“ група стана Първа професионална лига
  13. Нов отбор в „Б“ група
  14. Изявление от Георги Самуилов и Румен Чандъров
  15. След 19 години Септември се завърна в елита!
  16. Димитър Васев ще води „Септември“ в Първа професионална лига
  17. Септември стартира с четирима нови подготвката за новия сезон
  18. ПФК Септември София – База
  19. ДИТ Официална страница
  20. Септември няма да домакинства в Драгалевци, ако влезе в елита
  21. ПФК Септември София – Официална Фейсбук страница
  22. 1 милион за детско-юношески футбол

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Верея (Стара Загора) • Витоша (Бистрица) • Дунав (Русе) • Етър (Велико Търново) • Левски (София) • Локомотив (Пловдив) • Лудогорец (Разград) • Пирин (Благоевград) • Септември (София) • Славия (София) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.