ПФК Славия (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славия (София)
Slavia-emblem.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище „белите“
„бялата лавина“
Основан 10 април 1913 г.;
преди 108 години
 (1913-04-10)[1]
Държава България
Стадион Славия
Капацитет 25 556
Собственик Flag of Bulgaria.svg Младен Михалев
Президент Flag of Bulgaria.svg Венцеслав Стефанов
Треньор Flag of Serbia.svg Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2020/21 Първа лига, 11-то
Спонсор bet365
Екипировка Flag of Germany.svg Улшпорт
Уебсайт www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия в Общомедия

Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване и първи успехи[редактиране | редактиране на кода]

Протокол №1, с който се създава „Славия“

На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.

През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.

Полуфинал в КНК[редактиране | редактиране на кода]

През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[2]

ЖСК „Славия“ и вътрешни успехи[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.

През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.

Стоян Коцев – Кано извежда „Славия“ до дубъл

Ерата на Кано[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.

„Славия“ преди контрола с Лудогорец на 28 януари 2011 г.

8-а национална купа и отново в Европа[редактиране | редактиране на кода]

През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.

През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.

Настояще[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.

Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (от 1971 г.)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Купата на България, спечелена през 2018 г.
Първа лига
Купа на България
Суперкупа на България
  • Silver medal icon.svg Финалист2018
Балканска купа
  • Gold medal icon.svg Носител на купата (2) – 1986 и 1988
Купа Интертото
  • Gold medal icon.svg Носител на купата1977

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Славия“

Стадион „Славия“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.

Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.

От 2009 г. Младежкия национален отбор на България играе срещите си на него.

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „А“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 „А“ група 6 1/32-финал
2014/15 „А“ група 13 1/32-финал
2015/16 „А“ група 2 не участва
2016/17 Първа лига 10 1/32-финал
2017/18 Първа лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 3 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Участия в Европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 КНК 1/16 финал Flag of Hungary.svg МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2 Symbol delete vote.svg
1964 – 65 КНК 1/16 финал Flag of Ireland.svg Корк Селтик 1:1 2:0 3:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of Switzerland.svg Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2 Symbol delete vote.svg
1966 – 67 КНК 1/16 финал Flag of Wales.svg Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of France.svg Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/4 финал Flag of Switzerland.svg Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1 Symbol keep vote.svg
КНК полуфинал Flag of Scotland.svg Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2 Symbol delete vote.svg
1968 – 69 Купа на панаирните градове предварителен кръг Flag of Scotland.svg Абърдийн 0:0 0:2 0:2 Symbol delete vote.svg
1969 – 70 Купа на панаирните градове предварителен кръг Flag of Spain.svg Валенсия 2:0 1:1 3:1 Symbol keep vote.svg
Купа на панаирните градове 1/16 финал Flag of Scotland.svg Килмарнък 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1970 – 71 Купа на панаирните градове 1/32 финал Flag of FR Yugoslavia.svg Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg
1972 – 73 КНК 1/16 финал Flag of Germany.svg Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5 Symbol delete vote.svg
1973 – 74 УЕФА 1/16 финал Flag of the Soviet Union.svg Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1975 – 76 КНК 1/16 финал Flag of Austria.svg Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3 Symbol delete vote.svg
1980 – 81 КНК 1/16 финал Flag of Poland.svg Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:2 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of the Czech Republic.svg Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2 Symbol keep vote.svg
КНК 1/4 финал Flag of the Netherlands.svg Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6 Symbol delete vote.svg
1982 – 83 УЕФА 1/32 финал Flag of FR Yugoslavia.svg Сараево 2:2 2:4 4:6 Symbol delete vote.svg
1988 – 89 УЕФА 1/32 финал Flag of FR Yugoslavia.svg Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10 Symbol delete vote.svg
1990 – 91 УЕФА 1/32 финал Flag of Cyprus.svg Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5 Symbol delete vote.svg
1991 – 92 УЕФА 1/32 финал Flag of Spain.svg Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4 Symbol delete vote.svg
1995 – 96 УЕФА 1/32 финал Flag of Greece.svg Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3 Symbol delete vote.svg
1996 – 97 УЕФА предварителен кръг Flag of Lithuania.svg Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4 Symbol keep vote.svg
УЕФА 1/32 финал Flag of Austria.svg Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5 Symbol delete vote.svg
2016 – 17 Лига Европа предварителен кръг Flag of Poland.svg Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg
2018 – 19 Лига Европа предварителен кръг Flag of Finland.svg Илвес Тампере 2:1 1:0 3:1 Symbol keep vote.svg
Лига Европа предварителен кръг Flag of Croatia.svg Хайдук Сплит 0:1 2:3 2:4 Symbol delete vote.svg
2020 –21 Лига Европа предварителен кръг Flag of Albania.svg ФК Кукъс 2:1 2:1 Symbol delete vote.svg

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 5 септември 2021 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Георги Петков Капитан
12 Flag of Bulgaria.svg Иван Дерменджиев
21 Flag of Bulgaria.svg Светослав Вуцов
Защитници
03 Flag of Bulgaria.svg Ертан Томбак
04 Flag of France.svg Людовик Соарес
05 Flag of Bulgaria.svg Мартин Атанасов
06 Flag of Bulgaria.svg Костадин Велков
20 Flag of Croatia.svg Марко Ихарош
23 Flag of Bulgaria.svg Емил Виячки
37 Flag of Bulgaria.svg Венцислав Керчев
55 Flag of Bulgaria.svg Андреа Христов
Халфове
07 Flag of Australia (converted).svg Питър Макрилос
10 Flag of Bulgaria.svg Радослав Кирилов
16 Flag of France.svg Кемело Нгуена
17 Flag of Bulgaria.svg Ерол Дост
18 Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов
22 Flag of Macedonia.svg Дарко Тасевски
71 Flag of Bulgaria.svg Емил Стоев
73 Flag of Bulgaria.svg Иван Минчев
77 Flag of Bulgaria.svg Георги Вълчев
88 Flag of Bulgaria.svg Тони Тасев
Нападатели
11 Flag of Bulgaria.svg Кристиан Добрев
19 Flag of Bulgaria.svg Мартин Сораков


Технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

Име Длъжност
Flag of Serbia.svg Златомир Загорчич Старши треньор
Flag of Bulgaria.svg Мартин Кушев Помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Владимир Иванов Помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Радостин Станев Треньор на вратарите
Flag of Serbia.svg Милан Димитрич Кондиционен треньор
Flag of Bulgaria.svg д-р Любен Ангелов Лекар
Flag of Bulgaria.svg Виктор Раковски Рехабилитатор
Flag of Bulgaria.svg Иван Златев Рехабилитатор
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Савов Домакин

Почетна листа[редактиране | редактиране на кода]

Най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Желязков има 338 мача с екипа на Славия
Име Мачове
1 Андрей Желязков 338
2 Атанас Александров 317
3 Иляз Алиев 306
4 Божидар Григоров 301
5 Георги Гугалов 293
6 Иван Хайдарлиев 264
7 Александър Шаламанов 262
8 Чавдар Цветков 255
9 Иван Илиев 247
10 Любен Тасев 241

Най-много голове[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Кушев има 53 гола за Славия
Име Голове
1 Андрей Желязков 136
2 Божидар Григоров 128
3 Чавдар Цветков 104
4 Александър Василев 100
Петър Александров 100
6 Добромир Ташков 97
7 Атанас Александров 59
8 Иляз Алиев 55
9 Мартин Кушев 53
10 Михаил Мишев 51

Химн[редактиране | редактиране на кода]

Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.

„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.

Известни привърженици[3][4][5][редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ФК Славия – визитна картичка. // bgclubs.eu. Посетен на 2020-12-08.
  2. Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол. // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
  3. Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес. // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
  4. Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“. // 11 април, 2013.
  5. Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности. // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол