ПФК Славия (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Bulgaria.svg ПФК Славия (София)
Малка.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Бялата лавина, белите
Основан 10 април 1913 г.  (на 106 г.)
Стадион Славия
Капацитет 25 556
Собственик Flag of Bulgaria.svg Младен Михалев
Президент Flag of Bulgaria.svg Венцеслав Стефанов
Старши треньор Flag of Serbia.svg Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2018/19 Първа лига, 8-мо
Спонсор bet365
Екипировка Flag of Spain.svg Joma
Уебсайт www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия в Общомедия

Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.

Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Участвал е 18 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.

Протокол №1, с който Славия София е създаден, 10 април 1913 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Славия, преди контролната среща с Лудогорец (Разград), 28 януари 2011 година.

На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.

През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.

През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).

През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Купата на България, спечелена от Славия през 2018 година.
  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (1971 – 1999)
  • Славия 1913 (от 1999)

Факти[редактиране | редактиране на кода]

Първа копка на стадион „Славия“
  • 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
  • 15 април 1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
  • 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
  • 1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
  • 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
  • 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
  • 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
  • 1967 г. – Славия става първият български футболен клуб, който се класира за полуфинал в европейски клубен турнир – КНК.
  • 4 юни 1996 г. – След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
  • 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
  • 9 май 2018 г. – След рекордно 22-годишно прекъсване без трофей, „Славия“ печели Купата на България след победа срещу Левски (София) пред над 32 000 зрители.
  • 17 март 2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Президентът на клуба Венцислав Стефанов е в основата на успехите на клуба през 1996 година.
„А“ група
Купа на България
Суперкупа на България
  • Silver medal icon.svg Финалист (1 път) – 2018 г.
Балкански клубен шампион
  • 1968BK4-455x700.jpg Шампион (2 пъти) – 1986 и 1988 г.

Купа Интертото:

  • UEFA Intertoto Cup.svg Носител (1 път) – 1977 г.
Шампион на столицата
в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното.
Носител на Купа „Сали Мугабе“
  • Simple cup icon.svg (1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
УЕФА

Носител на супер купа на България 2018

Участия в Европейските клубни турнири[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 КНК 1/16 финал Flag of Hungary.svg МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2 Symbol delete vote.svg
1964 – 65 КНК 1/16 финал Flag of Ireland.svg Корк Селтик 1:1 2:0 3:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of Switzerland.svg Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2 Symbol delete vote.svg
1966 – 67 КНК 1/16 финал Flag of Wales.svg Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of France.svg Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1 Symbol keep vote.svg
КНК 1/4 финал Flag of Switzerland.svg Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1 Symbol keep vote.svg
КНК полуфинал Flag of Scotland.svg Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2 Symbol delete vote.svg
1968 – 69 Купа на панаирните градове предварителен кръг Flag of Scotland.svg Абърдийн 0:0 0:2 0:2 Symbol delete vote.svg
1969 – 70 Купа на панаирните градове предварителен кръг Flag of Spain.svg Валенсия 2:0 1:1 3:1 Symbol keep vote.svg
Купа на панаирните градове 1/16 финал Flag of Scotland.svg Килмарнък 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1970 – 71 Купа на панаирните градове 1/32 финал Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg
1972 – 73 КНК 1/16 финал Flag of Germany.svg Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5 Symbol delete vote.svg
1973 – 74 УЕФА 1/16 финал Flag of the Soviet Union.svg Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4 Symbol delete vote.svg
1975 – 76 КНК 1/16 финал Flag of Austria.svg Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3 Symbol delete vote.svg
1980 – 81 КНК 1/16 финал Flag of Poland.svg Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:2 Symbol keep vote.svg
КНК 1/8 финал Flag of the Czech Republic.svg Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2 Symbol keep vote.svg
КНК 1/4 финал Flag of the Netherlands.svg Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6 Symbol delete vote.svg
1982 – 83 УЕФА 1/32 финал Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Сараево 2:2 2:4 4:6 Symbol delete vote.svg
1988 – 89 УЕФА 1/32 финал Flag of Yugoslavia (1992–2003); Flag of Serbia and Montenegro (2003–2006).svg Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10 Symbol delete vote.svg
1990 – 91 УЕФА 1/32 финал Flag of Cyprus.svg Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5 Symbol delete vote.svg
1991 – 92 УЕФА 1/32 финал Flag of Spain.svg Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4 Symbol delete vote.svg
1995 – 96 УЕФА 1/32 финал Flag of Greece.svg Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3 Symbol delete vote.svg
1996 – 97 УЕФА предварителен кръг Flag of Lithuania.svg Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4 Symbol keep vote.svg
УЕФА 1/32 финал Flag of Austria.svg Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5 Symbol delete vote.svg
2016 – 17 Лига Европа предварителен кръг Flag of Poland.svg Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3 Symbol delete vote.svg
2018 – 19 Лига Европа предварителен кръг Flag of Finland.svg Илвес Тампере 2:1 1:0 3:1 Symbol keep vote.svg
Лига Европа предварителен кръг Flag of Croatia.svg Хайдук Сплит 0:1 2:3 2:4 Symbol delete vote.svg

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Към 10 март 2019 г.

Вратари
01 Flag of Bulgaria.svg Георги Петков Капитан
12 Flag of Italy.svg Емануеле Джериа
13 Flag of Bulgaria.svg Георги Георгиев
32 Flag of Greece.svg Антонис Стериакис
Защитници
4 Flag of Bulgaria.svg Петър Патев
6 Flag of Spain.svg Давид Боло
15 Flag of Bulgaria.svg Емил Виячки
16 Flag of Serbia.svg Душан Лалатович
19 Flag of Bulgaria.svg Димитър Велковски
25 Flag of Bulgaria.svg Ертан Томбак
38 Flag of Bulgaria.svg Милен Гамаков
55 Flag of Bulgaria.svg Андреа Христов
83 Flag of Bulgaria.svg Христо Попадийн
Халфове
5 Flag of Bulgaria.svg Николай Дюлгеров
8 Flag of Bulgaria.svg Славчо Шоколаров
10 Flag of Bulgaria.svg Янис Карабельов
11 Flag of Bulgaria.svg Радослав Кирилов
14 Flag of North Macedonia.svg Дарко Тасевски
18 Flag of Serbia.svg Лука Шполярич
20 Flag of Bulgaria.svg Филип Кръстев
23 Flag of Bulgaria.svg Владислав Узунов
33 Flag of Bulgaria.svg Галин Иванов
35 Flag of Bulgaria.svg Георги Йомов
37 Flag of North Macedonia.svg Стефан Ашковски
73 Flag of Bulgaria.svg Венцислав Бенгюзов
75 Flag of Bulgaria.svg Алекс Боримиров
77 Flag of Croatia.svg Дени Валентич-Бара
Нападатели
09 Flag of Bulgaria.svg Цветелин Чунчуков
22 Flag of Bulgaria.svg Илиян Мицански


Технически щаб[редактиране | редактиране на кода]

Име Длъжност
Flag of Bulgaria.svg Златомир Загорчич Старши треньор
Flag of Bulgaria.svg Мартин Кушев Помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Владимир Иванов Помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Радостин Станев Треньор на вратарите
Flag of Bulgaria.svg д-р Любен Ангелов Лекар
Flag of Bulgaria.svg Николай Пенков Рехабилитатор
Flag of Bulgaria.svg Райко Иванов Рехабилитатор
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Савов Домакин

Постижения на футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Най-много мачове за клуба в „А“ група
Име Държава Мачове
1 Андрей Желязков Flag of Bulgaria.svg 338
2 Атанас Александров Flag of Bulgaria.svg 317
3 Илияз Алиев Flag of Bulgaria.svg 306
4 Божидар Григоров Flag of Bulgaria.svg 301
5 Георги Гугалов Flag of Bulgaria.svg 293
6 Иван Хайдарлиев Flag of Bulgaria.svg 264
7 Александър Шаламанов Flag of Bulgaria.svg 262
8 Чавдар Цветков Flag of Bulgaria.svg 255
9 Иван Илиев Flag of Bulgaria.svg 247
10 Любен Тасев Flag of Bulgaria.svg 241
Най-много голове за клуба в „А“ група
Име Държава Голове
1 Андрей Желязков Flag of Bulgaria.svg 136
2 Божидар Григоров Flag of Bulgaria.svg 128
3 Чавдар Цветков Flag of Bulgaria.svg 104
4 Александър Василев Flag of Bulgaria.svg 100
Петър Александров Flag of Bulgaria.svg 100
6 Добромир Ташков Flag of Bulgaria.svg 97
7 Атанас Александров Flag of Bulgaria.svg 59
8 Илияз Алиев Flag of Bulgaria.svg 55
9 Мартин Кушев Flag of Bulgaria.svg 53
10 Михаил Мишев Flag of Bulgaria.svg 51


Футболисти №1 на България
Година Име
1963 Александър Шаламанов
1966 Александър Шаламанов
1968 Симеон Симеонов
1976 Божидар Григоров
1980 Андрей Желязков
Голмайстори на „А“ група с клуба
Година Име Държава Голове
1938 Крум Милев Flag of Bulgaria.svg 12
1952 Димитър Исаков Flag of Bulgaria.svg 10
1954 Добромир Ташков Flag of Bulgaria.svg 25
1958 Добромир Ташков Flag of Bulgaria.svg 9
1959 Александър Василев Flag of Bulgaria.svg 13
1997 Тодор Праматаров Flag of Bulgaria.svg 26
Най-добри вратари в „А“ група
Година Име Държава
1966 Симеон Симеонов Flag of Bulgaria.svg
1968 Симеон Симеонов Flag of Bulgaria.svg
1980 Георги Гугалов Flag of Bulgaria.svg
1996 Здравко Здравков Flag of Bulgaria.svg
2010 Раис М'Боли Flag of Algeria.svg

Рекордьори на клуба[редактиране | редактиране на кода]

  • Андрей Желязков – най-много мачове – 338
  • Андрей Желязков – най-много отбелязани голове за Славия – 136
  • Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов – с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
  • Димитър Костов – с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
  • Петър Александров – най-много отбелязани голове за един сезон – 33 (1986/87)
  • Тодор Праматаров – най-много отбелязани голове за един мач – 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)

Прочути треньори[редактиране | редактиране на кода]

Известни привърженици[редактиране | редактиране на кода]

  • Архимандрит Алексий Тасев, духовник
  • Елена Бойчева – актриса
  • Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
  • Апостол Карамитев-актьор
  • Чавдар Добрев, литературен критик и театровед
  • Йордан Караджов, музикант, група „Сигнал“
  • Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
  • Лиляна Кисьова, оперетна актриса
  • Васил Петров, певец
  • Любен Чаталов, актьор
  • Стойчо Мазгалов-актьор
  • Лео Конфорти-актьор
  • Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
  • Йордан Радичков, писател (1929 – 2004)
  • Владимир Пенев, актьор
  • Андрей Слабаков, актьор и режисьор
  • Петър Слабаков, актьор
  • Асен Кисимов, актьор и певец
  • Захари Бахаров-актьор
  • Любомир Тенев, театрален критик (1915 – 1993)
  • Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
  • Челкаш – писател-сатирик
  • Стоян Дуков – аниматор
  • Доньо Донев – режисьор-аниматор
  • Ненчо Хранов, журналист
  • Васил Цонев, писател (1925 – 2002)
  • Васил Делов, журналист
  • Алекси Сокачев, журналист
  • Радослав Янкулов, журналист
  • Борис Христов, оперен певец (1914 – 1993)
  • Пейо Пеев, музикант от група „СПРИНТ“
  • Генерал-лейтенант Бригадир Аспарухов, политик, бивш шеф на разузнаването
  • Генерал-лейтенант Димитър Владимиров, бивш началник на НСО
  • Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
  • Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
  • Стефан Македонски, български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог
  • Симон Спасов, бивш председател на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
  • Павел Вежинов, писател
  • Росица Кирилова, певица
  • Васил Найденов, певец
  • Бойко Неделчев, певец
  • Поли Паскова, певица
  • Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
  • Стойко Дуков, кмет на район „Витоша“
  • Иван Ласкин, актьор
  • Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване „В кухнята на Звездев“
  • Филип Филипов, певец
  • Проф. д-р Александър Чирков – хирург
  • Проф. Ради Радев, философ
  • Проф. Димитър Радев, юрист, зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
  • Проф. Владимир Петров, юрист, изтъкнат специалист по вещно право
  • Проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
  • проф. Петър-Емил Митев, социолог
  • Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
  • Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
  • Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
  • Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
  • проф. дин Димитър Попов, историк-траколог
  • Димитър Главчев-Председател на 44-то Народно събрание на Република България
  • Богомил Райнов-писател
  • проф. Иван Билярски-юрист
  • проф. Васил Цанков-юрист

Химн на клуба[редактиране | редактиране на кода]

Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.

Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

ПФК Славия (София) през сезоните

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол