Пабло де Сантис
| Пабло де Сантис Pablo De Santis | |
| Роден | 27 февруари 1963 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист, журналист |
| Националност | |
| Активен период | 1987 – |
| Жанр | криминален роман, трилър, научна фантастика, фентъзи, исторически роман, детска литература, комикс, документалистика |
| Известни творби | „Парижката загадка“ |
| Награди | „Конекс“ „Планета-Каза де Америка“ |
| Уебсайт | |
Пабло де Сантис (на испански: Pablo De Santis) е журналист, сценарист и писател на произведения в жанра криминален роман, трилър, научна фантастика, фентъзи, исторически роман, комикс, детска литература и документалистика.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Пабло де Сантис е роден на 27 февруари 1963 г. в Буенос Айрес, Аржентина.[2] Като дете е запален читател. Следва испанска филология в университета в Буенос Айрес.[4] След дипломирането си работи като журналист, хуморист, сценарист на комикси и главен редактор в списание Fierro, водещо списание в областта на комиксите.[1]
Първият му роман „Дворецът на нощта“ е издаден през 1987 г.[2] След това създава около десет творби за юноши и няколко детективски романа, където атмосферата често е пропита със свръхестественото и фантастичното. Международния си пробив постига с двата романа „Факултетът“ и „Преводът“ (La traducción).[4] През 1995 г. комиксите, по които работи с илюстратора Макс Качимба, са събрани в сборника „Пъзел“ (Rompecabezas).[3]
През 2003 г. е издаден първият му роман „Описът на играта“ от поредицата „Изобретателят на игрите“.[2] Главният герой е избран измежду десет хиляди други момчета като изобретател на игра. Родителите му изчезват, а той трябва да живее при дядо си в град Зил, люлката на игрите, където пред него се разкрива свят на приключения и мистерии. През 2014 г. романът е екранизиран от Хуан Пабло Бускарини във филма „Създателят на игри“ с участието на Джузеф Файнс, Том Кавана и Дейвид Мазуз.
През 2007 г. е издаден романът му „Парижката загадка“ от едноименната поредица.[2] В навечерието на Парижкото изложение от 1900 г. в града се случват мрачни и тайнствени събития – серийни престъпления или случайна поредица от убийства. В Париж за първи път се събират Дванайсетте детективи, елитен клуб на прочути професионалисти от цял свят, за да представят публично изкуството на дедукцията и модерните нови методи, които използват за разкриване на най-заплетени случаи. Когато един от тях пада от Айфеловата кула, другите трябва да решат загадката на неговата смърт. Романът печели първата награда „Планета-Каса де Америка“, за която се състезават стотици творби от цяла Латинска Америка.
През 2014 г. е издаден романът му „През нощта“, с който се връща към фантастиката в по-тъмен тон, за да изследва сивите зони на ежедневието.[3] В периода 2015 – 2017 г. по неговия комикс мрежата HBO представя сериала „Хипнотизаторът“ с участието на Леонардо Сбаралия. Книгите му са публикувани в повече от 20 пстрани по света.[2]
Произведенията му се характеризират със загриженост за езика, литературата и философията. Те винаги са леко сатирични, а езикът им се превръща в метафора за социалните проблеми.[4]
На 25 август 2016 г. е избран за академичен член на Аржентинската литературна академия с публичен прием на 22 юни 2017 г.[5] През 2019 г. като представляващ академията участва в журито на наградата „Сервантес“, най-важното испаноговорещо литературно признание.
Пабло де Сантис живее със семейството си в Буенос Айрес.[1]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1993 Изключителна награда от Асоциацията за детска и младежка книга на Аржентина за „Последният шпионин“
- 2004 Платинена награда „Конекс 2004“ за книгите му за юноши[5]
- 2007 Награда „Планета-Каза де Америка 2007“ за „Парижката загадка“[4]
- 2008 Награда на Аржентинската литературна академия за най-добър роман за „Парижката загадка “[5]
- 2012 Национална награда за култура 2012 в категория „Детска литература“ за романа „Играта на лабиринта“[5]
- 2014 Награда „Конекс“ – диплом за заслуги
- 2016 Избран е за редовен член на Аржентинската литературна академия на 25 август 2016 г.
- 2021 Награда от Асоциацията за детска и младежка литература на Аржентина в категория илюстрована книга – за „Новият ученик“ (2021)
- 2022 Награда „Естебан Ечеверия“ в категория „Разказ“
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- l palacio de la noche (1987)[2][5]
- Desde el ojo del pez (1991)
- La sombra del dinosaurio (1992)
- Pesadilla para hackers (1992)
- Astronauta solo (1993)
- El último espía (1993) – награда за юношеска литература
- Transilvania express. Guía de vampiros y de monstruos (1994)[1]
- Rico Tipo y las chicas de Divito (1995)
- Las plantas carnívoras (1995)
- La traducción (1997) – финалист за награда „Планета“
- Páginas mezcladas (1997)
- El teatro de la memoria (2000)
- El calígrafo de Voltaire (2001)[1]
- La sexta lámpara (2005)
- El buscador de finales (2008)
- Los anticuarios (2010)
- La marca del ganado (2012)
- Trasnoche (2014)
- La hija del criptógrafo (2017)
- Leyra (2018)
- La cazadora de libros (2018) – с Макс Качимба
- Hotel Acantilado (2021)
- Academia Belladonna (2021)
- Saturno (2021)
- La cabalgata de las valquirias (2024)
Поредица „Лукас Ленц“ (Lucas Lenz)
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Парижката загадка“ (El enigma de París)
[редактиране | редактиране на кода]- El enigma de París (2007) – награда „Планета-Каза де Америка“, награда на Аржентинската академия[1][2][3]
Парижката загадка, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Елена Ангелова - Crímenes y Jardines (2013)
Детска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rompecabezas (1995) – сборник комикси[2]
- El hipnotizador (2010) – комикс[5]
- Justicia poética (2016) – комикс
- Cobalto (2016) – комикс
- ¿Quién quiere ser detective? (2018)
Поредица „Изобретателят на игрите“ (El inventor de juegos)
[редактиране | редактиране на кода]- El inventor de juegos (2003)[2]
- El juego del laberinto (2011) – национална награда за детска литература
- El juego de la nieve (2016)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Rey secreto (2005) – разкази[2]
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1998 Bajamar, la costa del silencio – тв сериал, 1 епизод
- 2005 Аура, El aura
- 2009 Correo nocturno
- 2014 The Games Maker
- 2015 – 2017 El hipnotizador – тв сериал, 11 епизода, сценарий
- 2018 La boya – сценарий
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio Архив на оригинала от 2025-01-19 в Wayback Machine.
- 1 2 3 4 5 ((de)) Биография в сайта Unionsverlag
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((es)) Биография и библиография в сайта на Аржентинската литературна академия
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pablo De Santis в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|