Павао Драгичевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павао Драгичевич
Pavao Dragičević
хърватски римокатолически духовник
Роден
1694 г.
Починал
14 февруари 1773 г. (79 г.)

Павао Драгичевич (на хърватски: Pavao Dragičević) е хърватски римокатолически духовник, титулярен дионски епископ, апостолически викарий на Босненския викариат в Османската империя в средата на XVIII век.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павао Драгичевич е роден в 1694 година в село Тешило, край Фойница в Османската империя. Учи в Италия. Влиза във Францисканския орден. След смъртта на първия босненски викарий Мато Делвич, задарският архиепископ Вицко Змаевич предлага на Propaganda Fide Драгичевич като негов наследник.[2] Предложението е уважено от конгрегацията и на 15 декември 1740 година папа Бенедикт XIV го назначава за титулярен дионски епископ и за апостолически викарий на Босна.[1] Ръкоположен е за епископ на 29 юни 1741 година от архиепископ Вицко Змаевич в Задар.[1][2]

При управлението си епископ Драгичевич редовно обикаля енориите на викариата си, като среща големи трудности. След победата на Османската империя в битката при Баня Лука в 1737 година, босненските мюсюлмани стават значително по-малко толерантни към християнските си съседи и зулумите стават ежедневие. От друга страна Вселенската патриаршия и босненските православни владици се опитват да разпрострат юрисдикцията си над католиците и създават по-големи проблеми на епископ Драгичевич от мюсюлманите. В 1743 година епископ Драгичевич е затворен във Фойница.[2]

Още в началото на викариата си, около 1741 – 1743 година, епископ Драгичевич прави обширно преброяване на католическите домакинства в Босна и Херцеговина, което изпраща на задарския архиепископ. Статистиките му са запазени и представляват важен извор за демографията на Босна и Херцеговина през XVIII век.[2]

В 1752 година епископ Драгичевич иска от Светия престол да Свети Илия да замени Свети Георги като светец покровител на Босненското кралство и папата го прави с документ от 26 август 1752 година. Причината за това искане на епископ Драгичевич вероятно е значението, което отдават на Пророк Илия и другите религиозни групи в Босна – православните и мюсюлманите.[3]

Поради големите трудност, редовните заплахи за живота му и тежка болест, на 30 юни 1766 година Драгичевич подава оставката си пред Светия престол, като същевременно предлага за свой заместник Боно Бенич. Оставката му е приета и Бенич е назначен за либестрински епископ и викарий на Босна. Той обаче отказва да приеме длъжността и Конгрегацията назначава Мариян Богданович.[2][1]

След оставката си епископ Драгичевич се оттегля във Францисканския манастир във Фойница. Когато в 1772 година умира Мариян Богданович, макар и болен и на легло Драгичевич отново поема управлението на апостолическия викариат, до назначаването на нов епископ.[2]

Павао Драгичевич умира на 14 февруари 1773 година. Погребан е във францисканската църква във Фойница.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Bishop Paul Dragićević (Draghichevich), O.F.M. †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 11 май 2017.
  2. а б в г д е ж з Fra Pavao Dragičević, biskup (1694.-1773.). // Franjevački samostan Duha Svetoga u Fojnici. Посетен на 11 май 2017.
  3. Skoko, Ilko. Sveti Ilija - zaštitnik Bosne i Hercegovine. // Večernji list, 21 юли 2012. Посетен на 12 май 2017.
пръв титулярен дионски епископ
(15 декември 1740 – 14 февруари 1773)
Ирдзио Малякани
Мато Делвич босненски апостолически викарий
(15 декември 1740 – 1 юни 1766)
Мариян Богданович
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония