Павел Божигробски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Божигробски
български духовник
Роден
около 1795 г.
Починал
1871 г. (76 г.)

Религияправославие
Павел Божигробски в Общомедия

Павел Божигробски е български духовник, архимандрит, и просветен деец от Българското възраждане.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел, чието светско име е неизвестно, е роден в ениджевардарското село Кониково, днес Дитико, Гърция. Точната година на раждането му е неизвестна, но се знае, че непосредствено след края на Кримската война през 1856 година е бил на 60-65 години. От рано остава сирак, а след потурчването на сестра му, се замонашва в Зографския манастир. Ръкоположен е в архимандритски сан и е назначен за протосингел на Йерусалимския патриарх. От 1850 до 1866 година Павел е главен представител на божигробските таксидиоти (божигробски протосингел) в Солун.[3] От периода 1850 - 1856 година са запазени писма от патриарх Кирил II Йерусалимски до Павел Божигробски.[2]

През 1865 година на път като таксидиот за Прага спира в Белград, където се запознава с Ян Шафарик, по това време директор на Белградската библиотека и музей. Шафарик го препоръчва със специално писмо на владиката Владислав Ригер, в което нарича Павел „благоговеен отец... родом македонски българин“.[1] За кратко е игумен на манастира „Свети Гаврил Лесновски“ при Кратово. От 1867 година Павел е свещеник в Солун и подпомага финансово тамошното българско училище. От 1866 до 1870 година е председател на българската община във Воден. На няколко пъти е канен да оглави Солунската българска община, но отказва поради възрастта си. През лятото на 1871 година е интерниран от Воден в Солун без право да напуска града.[4] В 1871 година обаче след създаването на Екзархията по молба на екзарх Антим I оглавява българската община в Битоля.

Павел е близък с патриарх Кирил II Йерусалимски, което може би допринася за това тази патриаршия да не признае наложената на Българската екзархия схизма през 1872 година.

Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА.[2]

Кониковското евангелие[редактиране | редактиране на кода]

Евангелието, преведено от Павел Божигробски и отпечатано от Държилови евангелие с гръцки букви на новобългарски език.

Павел Божигробски е автор на няколко превода на църковни книги, най-известният от които е Неделното евангелие, отпечатано в 1852 година в печатницата на Киряк Държилов в Солун с гръцки букви. Преводът е направен на новобългарски език – на родния диалект на отец Павел и е важен извор за историята на българския език.

Текстът на заглавната страница на евангелието гласи:

ΕΥΑΓΓΕΛΙΕ ΝΑ ΓΟΣΠΟΔΑ ΜΠΟΓΑ Η ΣΠΑΣΑ ΝΑΣΕΓΟ ΙΗΣΟΥΣΑ ΧΡΙΣΤΩ, ΣΙΓΑ ΝΟΒΟ ΤΥΠΟΣΑΝΟ ΝΑ ΜΠΟΓΑΡΣΚΟΙ ΓΕΖΙΚ. ΖΑ ΣΕΚΟΑ ΝΕΔΕΛΙΑ ΟΤ ΓΟΔΙΝΑ ΔΟΓΟΔΙΝΑ ΣΟ ΡΕΤ. ΠΡΕΠΙΣΑΝΟ Η ΔΙΟΡΤΩΣΑΝΩ ΟΤ ΜΕΝΕ ΠΑΥΕΛ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧ, ΜΠΟΖΙΓΡΟΠΣΚΗ ΠΡΩΤΟΣΥΓΓΕΛ, ΡΟΔΟΜ ΒΟΔΕΝΣΚΑ (Επαρχια) ΟΤ ΣΕΛΟ ΚΟΝΙΚΟΒΟ. ΣΟΛΟΝ ΣΤΑΜΠΑ ΚΥΡΙΑΚΟΒΑ ΔΑΡΖΗΛΕΝ. 1852

Предаден с кирилица:

Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йероманах, божигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен. 1852.[5][6]

Единадесет години след това Кониковско евангелие в 1863 година в Кулакия също е преведено евангелие на новобългарски с гръцки букви, така нареченото Кулакийско евангелие.

Други трудове[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 година отец Павел издава в Цариград „Апостол или деяния и послания святих апостолов“ – превод на църковнославянски, подготвен от него още през 1841 година. Този Изборен апостол претърпява второ издание през 1871 година.

През 1858 година Павел Божигробски издава отново в Цариград в печатницата на Александър Екзарх „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ – също в превод на църковнославянски[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „"Апостол или деяния и послания святих апостолов“, Цариград, 1856 година
  • Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници. С., 1983, с. 119.
  • Иванов, Йордан. Български старини из Македония. С., 1908 и 1931, с. 181-183.
  • Стефанов, П., йером. Архимандрит хаджи Павел Божигробски (По повод 120 години от неговата кончина). – Църковен вестник, № 35, 11 октомври 1991.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 67.
  2. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. II (от фонд № 28 до фонд № 86). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1966. с. 66.
  3. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 483.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 572.
  5. „Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници“, Издателство на БАН, София, 1983, стр. 119.
  6. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 181-183.