Павел Йоанович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Йоанович
български строител
Роден
Починал

Павел Йоанович, известен като Павел от Кримин, е възрожденски архитект, чието най-известно дело е главната църква на Рилския манастирРождество Богородично“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Йоанович е роден в югозападното македонско село Кримин, Ляпчищко във втората половина на XVIII век. В „Описание болгорского свещеного манастьіря Рьілского” Неофит Рилски пише, че Павел е бил „освидетелствуван в изкуството си от други церкви изрядни, които направил по други места”.

Според професор Асен Чилингиров от сметководната книга за строителството на Зографската съборна манастирска черква се разбира, че строителствоно на храма е започнато в 1801 година от семейство майстори от село Кримин – майстор Йоан и синовете му Тома, Димо, Павел и Ян, както и внуците му Георги и двама Томовци. Според Чилингиров водещият строител е бил майстор Павел Йоанович, тъй като е записан като най-дълго присъствал на строежа и като координатор на всички дейности.

Според Асен Чилингиров от 1800 до 1821 година криминските майстори построяват още няколко черкви в Атон – от 1806 до 1810 строят църквата в манастира Есфигмен (погрешно преписвана на майстор Павел от Тинос), между 1802 и 1804 година майстор Павел преустройва и църквата в Хилендар, в 1814 година завършва строителството на нартекса и екзонертекса на съборната черква на главния атонски манастир - Великата Лавра, между 1809 и 1819 година е построена и съборната черква на манастира Ксенофонт. В 1817 година Павел Йоанович се заема със строежа и на съборната черква на манастира „Свети Павел”, който обаче е трябвало да бъде прекъснат поради избухналата в 1821 година Гръцка война за независимост, пренесла се и на Халкидика, където избухва Халкидическото въстание.

Според архитект Николай Тулешков дело на майстор Павел са и трапезарията в манастира Есфигмен (около 1806-1810), часовниковата кула на Зограф (1810) и камбанарията на Протата в Кария, зимната църква в манастира Ватопед, северозападното крило на Хилендар (1819-1820).

Според Асен Чилингиров след 1821 майстор Павел строи в Македония главно джамии, поради застоя в църковното строителство вследствие на репресиите предизвикани от гръцкото въстание.

От 1834 до 1837 година Павел Йоанович строи главната църква „Рождество Богородично“ на Рилския манастир. Оставя надпис на мраморна плоча върху западната фасада на притвора: „1835 Прѡтомасторъ церкви сеѧ стыѧ Паѵль Іѡанович ѿ Сїсанійскїѧ епархїи ѿ село Крїмин“, а на съседна плоча са изписани имената на помощниците „1835 Кристе Димо Іѡанно ѿ село Крімин“.[1] След това вероятно се заселва в Битоля (днес Северна Македония) и строи съборната църква в града – в стените на храма са взидани плочи с имената на майсторите Павел Йоанович, брат му Димо и майстор Кръсте.

Името на Павел от Кримин може да се свърже и с главния архитект на Али паша Янински Павел от Корчанско, тъй като Кримин е сравнително близо до Корча.[2]

Името „Майстор Павел от Кримин“ носи улица в българската столица София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 269.
  2. Николай Тулешков "Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг"
     Портал „Македония“         Портал „Македония