Павел Карцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Карцов
руски офицер

Роден
Новгородска губерния, Русия
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Павел Карцов в Общомедия

Павел Петрович Карцов (на руски: Павел Петрович Карцов) е руски офицер, генерал от пехотата. Военен теоретик и писател. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Карцов е роден през 1821 г. в Новгородска губерния в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Новгородския кадетски корпус и Дворянския полк. Действителна военна служба започва с военно звание прапоршчик в лейбгвардейския Семьоновски полк (1842).

Участва в Унгарския поход (1848 – 1849). Назначен е за командир на Санктпетербургския гренадирски полк (1861-1865). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1862 г.

Участва в потушаването на Полското въстание (1963-1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант с назначение за командир на 7-а пехотна дивизия и 3-та пехотна дивизия (1870, 1876).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). На 28 август 1877 г. е назначен за командир на Ловчанско-севлиевския отряд (от 1 януари 1878 г. преименуван в Троянски отряд), в състав 6000 войника и 24 оръдия, пехота: 9-и Староингерманландски пехотен полк (пълен състав от 15 роти), 10-и Новоингерманландски пехотен полк (2-ра, 5-а и 7-а рота; 3-ти батальон, 4 роти от 10-и батальон, рота от 6-и сапьорен батальон); кавалерия: 6 сотни от 30-и Донски казашки полк, 4,5 сотни от Донски казашки полк; артилерия: 3-та батарея от 3-та артилерийска бригада. Силите на отряда са разположени в Ловеч и Севлиево.

Участва в прекъсване комуникационните линии на обсадената в Плевен Западна армия. Освобождава Тетевен и Ябланица.

Участва в зимното преминаване Стара планина през Троянския проход през януари 1877 г.. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табора и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия.

Мемориал в чест на преминаването на Троянския проход от отряда на генерал-лейтенант Павел Карцов

Генерал-лейтенант Павел Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява с командир полковник Митрофан Греков, дясна с командир полковник граф Николай Татишчев и централна с командир генерал-лейтенант Павел Карцов. Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия на 23/26 декември-3/7 януари 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 1 ч. 10. минути на 7 януари е превзета най-високата част на прохода Орлово гнездо. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително:

„Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Павел Карцов с лекота овладява село Христо Даново, градовете Сопот и Карлово и село Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполския полуостров.

Паметник на генерал-лейтенант Павел Карцов, Троян

След войната е повишен във военно звание генерал от пехотата от 1892 г. Издава редица разработки, посветени на теорията и практиката на командването на подразделение и част. Проучва и публикува трудове по историята на военното дело в Русия. Автор на „Воспоминания участника минувшей войне“ (1879), личните и служебни спомени „Из прошлого“ (1888).

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Признателните троянци издигат бюст-паметник на генерал Павел Карцов в централната част на града. Негов паметник има и в село Христо Даново и град Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име.

В чест от победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната „Арка на победата“. В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката. Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него – презумпцията е, че руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.

Родство: брат генерала от пехотата Александър Карцов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с.317-318.
  • Известия на Регионален исторически музей – Ловеч, т. II, Ловеч, 1996, с. 83-91, ISBN 1310-8700