Павел Карцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Павел Карцов
руски офицер
Павел Карцов 
Роден: 24 юни 1821 г.
Новгородска губерния,Русия
Починал: 22 април 1892 г. (70 г.)

Павел Петрович Карцов е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен теоретик и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1821 г. в Русия. Потомствен дворянин от Новгородска губерния. Ориентира се към военна кариера. Завършва Новгородския кадетски корпус и Дворянския полк. Действителна военна служба започва с военно звание прапоршчик в Лейбгвардейския семьоновски полк (1842).

Участва в Унгарския поход. Назначен е за командир на Санкт-петербургския гренадирски полк (1861-1865). Повишен е във военно звание генерал-майор (1862). Участва в потушаването на Полското въстание (1963-1864). Генерал-лейтенант и командир на 7-ма пехотна дивизия (1870) и 3-та пехотна дивизия (1876).

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Мемориал в чест на преминаването на Троянския проход от отряда на генерал-лейтенант Павел Карцов

По време на войната е изпратен в Действуващата руска армия. На 28 август 1877 г. е назначен за командир на Ловчанско-севлиевския отряд (от 1 януари 1878 г. преименуван в Троянски отряд), в състав 6000 войника и 24 оръдия, пехота: 9-ти староингерманландски пехотен полк (пълен състав от 15 роти), 10-ти новоингерманландски пехотен полк (2-ра, 5-та и 7-ма рота; 3-ти батальон, 4 роти от 10-ти батальон, рота от 6-ти сапьорен батальон); кавалерия: 6 сотни от 30-ти Донски казашки полк, 4,5 сотни от Донски казашки полк; артилерия: 3-та батарея от 3-та артилерийска бригада.

Участва в прекъсване комуникационните линии на обсадената в Плевен Западна армия. Освобождава Тетевен и Ябланица.

Участва в зимното преминаване на Стара планина през Троянския проход през януари 1877 г. Действията на отряда са подпомагани от въоръжени български доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи доброволци. Противниковият османски гарнизон е в състав от 6 табура и 100 войника от султанската гвардия с 2 оръдия.

Генерал-лейтенант Карцов разделя отряда си на 3 колони: лява (полк. Греков), дясна (граф Татишчев) и централна (генерал-лейтенант Карцов). Битката за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември (3-7 януари) 1878 г. в условията на силен студ и дълбок сняг. В 1 ч. 10. минути на 7 януари най-високата част на прохода Орлово гнездо е превзета. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително:

„Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

Превземането на Троянския проход предизвиква паника сред турските сили в Стрямската долина. Отрядът на генерал Карцов с лекота овладява с. Христо Даново, гр. Сопот, гр. Карлово и с. Калояново. В следващите бойни действия достига до Галиполи.

Военни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на генерал-лейтенант Павел Карцов, Троян

След войната е повишен във военно звание генерал от пехотата (1892). Издава редица разработки, посветени на теорията и практиката на командването на подразделение и част. Проучва и публикува трудове по историята на военното дело в Русия. Автор на „Воспоминания участника минувшей войне“ (1879), лични и служебни спомени „Из прошлого“ (1888).

Павел Карцов е брат на Александър Карцов (генерал от пехотата).

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Признателните троянци издигат бюст-паметник на генерал Карцов в централната част на града. Негов паметник има и в с. Христо Даново, и в гр. Карлово. Улици в Троян, Сопот и Карлово носят неговото име.

В чест от победата на руското оръжие на най-високия дял от Троянския проход е издигната "Арка на победата". В близост до нея е вековният Карцов бук, свидетел на битката.

Карцовият бук е наречен така, след като генералът врязва сабята си в него - презумпцията е, че руската сабя ще отсече главата на вековната Османска империя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Известия на Регионален исторически музей - Ловеч, т. II, Ловеч, 1996, с. 83-91, ISBN 1310-8700